Решение № 219 от 22.06.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр.Велинград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100088 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявен е от К. П. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Велинград, ул. „Никола Banцаров” № 2, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 636/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 7219/2023г. по описа на Районна прокуратураПазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 от НПК с Постановление от 08.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.06.2023г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 636/2023 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 7219/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Пазарджик, Териториално отделение Велинград за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, във връзка с което бил задържан със Заповед за задържане на лице peг. № 367зз-290 от 20.12.2023 г., на младши инспектор Антон Доспатски при РУ Велинград. Твърди, че след извършване на множество процесуално следствени действия по воденото дело, с Постановление от 08.10.2024г., наказателното производство било прекратено. Излага, че твърдението, че наказателното преследване е било срещу него се извежда от Решение № 127 1 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.

Отделение, според което употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Сочи, че всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни, морални и психологически вреди, изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи притеснения, че може да бъде осъден, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания, не можел да спи нормално, настъпили негативни промени в личността му, което му създало проблеми в общуването, изпитвал неблагоприятни психични изживявания. Излага, че предвид че живее в малко населено място като Велинград много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което получило гласност и станало обществено достояние, от което изпитвал срам и имал чувството, че в съгражданите му при всеки поглед има у тях отрицателна реакция, и укоримо отношение спрямо него, поради което бил принуден да ограничи социалните си контакти, затворил се в себе си, нямал желание да се вижда с никой и да комуникира с никой. Твърди, че вредите от задържането по ЗМВР следва да бъдат репарирани в това производство като цитира съдебна практика, обективирана в Решение по гражданско дело № 1 от 2025г. P C Велинград. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Твърди се, че по процесното ДП ищецът К. П. М. не е бил привличан в качеството на обвиняем, не е разпитван в качеството на обвиняем и срещу него не са били вземани мерки за неотклонение като обвиняем. Сочи, че ищеца К. М. е имал само качеството на свидетел. Настоява, че задържането за 24 часа се осъществява съгласно ЗМВР и Прокуратурата няма никакви правомощия да влияе върху това - нито възлага подобно задържане, нито може да осъществи контрол върху подобни действия, което е видно и от предвидения в закона ред за оспорване на заповедта за задържане - тя се оспорва пред съда, а не пред прокурор, поради което и не може да се приеме, че на база така издадената от органите на МВР заповед, срещу ищецът се водело процесното ДП. Излага се още, че прокуратурата не е пасивно легимитимирана да отговаря за претърпени вреди от задържане на лицето по ЗМВР. Сочи се, че липсва причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Поддържа се, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най-малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него. Алтернативно, оспорва предявения иск и по размер, т.к. в случая е водено досъдебно производство, което не е образувано срещу ищеца и не му е повдигнато обвинение, единственото ПСД с негово участие е 2 извършеният разпит на свидетел, спрямо ищеца не е осъществена принуда, не са вземани МН, самото производство е продължило в разумен срок и е приключило на фаза досъдебно производство. Излага, че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу ищеца досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 08.10.2024 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че липсва съставомерно деяние по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК.

От приетите по делото писмени доказателства, включително преписка по ДП вх. № 7219/2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, ЗМ 636/2023 г.по описа на РУ Велинград е образувано ДП за това, че на 20.12.2023 г. в гр. Велинград, ул. Юндола е управляван лек автомобил марка „Щкода“, модел Фабия, с ДКН РА7450КК, собственост на Биляна Димитрова от Велинград, след употреба на наркотични вещества – „опиати“, „бензодиазепини“, „канабис – 25“, „амфетамин“ и „метаамфетамин“, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, модел АРМЕ-0072, престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На 20.12.2023 г. ищецът бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-290/20.12.2023 г. за срок от 24 часа от мл. Инспектор Антон Доспатски, на длъжност ст. полицай при РУ Велинград, по ЗМ 636/20.12.2023 г.

На същата дата на ищецът са снети сведения.

Назначена е съдебна химикотоксилогична експертиза, видно от която от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от лицето К. П. М., не се установило наличие на наркотични/упойващи вещества.

По повод на последното, прокуратурата с постановление от 08.10.2024 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, досъдебното производство е прекратено поради това, че липсва съставомерно деяние по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК. Съобщение за горното е връчено на М. на 16.10.2024 г.

По досъдебното производство е представена електронна справка за съдимост на ищеца, видно от която последният е осъждан с влязла в сила присъда на 25.02.2015 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В хода на настоящото производство не се събраха други доказателства, различни от приложените писмени такива по ДП.

3

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В случая не се спори, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство. Настоящият съдебен състав споделя практиката на съдилищата, че макар и срещу ищецът да не е било повдигано обвинение за конкретното престъпление, той понася вреди от висящото производство, в случаите, когато от обстоятелствата по делото е несъмнено чия наказателна отговорност е възможно да бъде ангажирана, какъвто е настоящият случай.

От самото образуване на наказателното производство единствен възможен извършител на твърдяното деяние е ищецът и не се поставя съмнение по отношение на авторството. Съгласно Решение 5009/08.02.2023 г., постановено по гр. д. 932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр. отделение, е прието „че употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние.

Съдът споделя изводите от цитираното решение на ВКС, че макар формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по факти и при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено той би могъл да извърши. При това положение ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуването му и спрямо него са били извършвани действия във връзка с него. Не без значение е фактът, че именно той е бил задържан за срок от 24 часа от органите на МВР, като в заповедта за задържане е посочен № на ЗМ, съвпадащ с този по прекратеното впоследствие досъдебно производство.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството. Дори дейността да е извършена напълно добросъвестно и съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства затова, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, ще възникне отговорност 4 за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото на държавата да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се схваща като изключение от правилото. Държавата носи вторичното задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на първичното задължение на държавните органи и на длъжностите лица в дейността си да не прекрачват границите на закона /Р от 15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на ОС Пазарджик/.

Анализът на събраните по делото доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, каквито би понесъл, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за престъпление, приключило с постановление за прекратяване поради липса на доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и същите подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България.

Ответникът излага възражения, че не следва да се ангажира неговата имуществена отговорност за вредите, претърпени от задържането от органите на МВР, което съдът намира за неоснователно. При преценка на подлежащите на обезщетение вреди следва да бъде взето предвид и задържането под стража на ищеца за 24 часа, което, видно от заповедта, е предприето именно във връзка с данни за извършеното престъпление. В решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. №84 9/2010 г., ІІІ г.о., ВКС, постановено по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда задържане за срок от 72 часа, съдът е отговорил, че независимо дали се касае за задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК.