Акт № 260245 от 02.11.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. С.,02.11.2026г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗАПРЯНОВА

При секретаря Димитринка И., като разгледа гр.дело №8552 по описа на съда за 2012 година, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ

(отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.Г.Д. вследствие на смъртта на съпруга ѝ Т. М.Д.при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

При първоначалното разглеждане на иска ищцата е поддържала, че смъртта на съпруга ѝ е причинена от противоправното и виновно поведение на Д.А.А., управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№*****, чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована при ответното дружество.

Твърдяла е, че водачът се е движел с несъобразена скорост и не е предприел необходимите действия за предотвратяване на удара с управлявания от Т. Д.лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК №*****.

Вследствие на смъртта на съпруга си ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, за които е претендирала обезщетение в размер на 100 000 лв., като в съдебно заседание на 16.06.2016 г. размерът на иска е увеличен на 130 000 лв.

Ответникът ЗК “Л.И.” АД е оспорил иска по основание и размер, като е поддържал, че произшествието е настъпило по вина на Т. Д., който е загубил управление над автомобила си и се е ударил в разделителната мантинела. Оспорил е виновното и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, както и причинната връзка между неговите действия и смъртта на пострадалия. Направил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С решение № 5451 от 27.06.2016 г. по гр. д. №

8552/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, предявеният иск е уважен частично, като ответникът ЗК “Л.И.” АД е осъден да заплати на М.Г.Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Т. М.Д., ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 2768,84 лв. Искът е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 130 000 лв. С решението ответникът е осъден да заплати и държавна такса по сметка на съда в размер на 4000 лв.

При постановяване на решението съдът е приел за установено, че на 18.05.2012 г., около 05,20 часа, на автомагистрала Тракия, в посока към гр. С., управляваният от Т. Д.лек автомобил Лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК №*****се е движел със скорост около 104 км/ч при мокра пътна настилка и намалена видимост.

Автомобилът е загубил напречната си устойчивост, навлязъл е върху разделителната ивица и се е ударил с предната си лява част в еластичната мантинела. Вследствие на удара автомобилът е загубил част от скоростта си, завъртял се е и е останал неподвижен в средната лента за движение, без включени светлини. Движещият се след него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№*****, управляван от Д.А., се е приближил със скорост около 100 км/ч, като водачът е предприел спиране, но е последвал удар между предната част на Фолксвагена и задната част на Опела. Към момента на втория удар скоростта на автомобила Ф.П. е била около 90 км/ч.

Тези обстоятелства са установени въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът е възприел. Според заключението техническите причини за произшествието са комплексни и включват както загубата на управление от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК №*****, така и движението на „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК№***** с несъобразена скорост при намалена видимост.

По отношение на причината за смъртта на Т. Д.съдът е приел, въз основа на съдебномедицинските заключения, че същата е настъпила вследствие на тежка гръдна травма с разкъсване на гръдната аорта и масивен кръвоизлив. Възприел е заключението на повторната комплексна експертиза, според което характерът на травмата и механизмът на нейното получаване сочат, че разкъсването на аортата е причинено при втория удар, настъпил между двата автомобила. Вещите лица са приели, че първоначалният удар в мантинелата не е могъл да предизвика необходимото по сила и посока въздействие за получаване на това увреждане, докато последвалият удар отзад е довел до разгъване на гръбначния стълб и разкъсване на аортата.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че е установено противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач, намиращо се в причинна връзка със смъртта на Т. Д.. Същевременно е счел за основателно възражението за съпричиняване, доколкото пострадалият е загубил управление над автомобила си и се е ударил в разделителната мантинела, с което е допринесъл за настъпването на произшествието.

За установени са приети и претърпените от М.Д. неимуществени вреди, като съдът е кредитирал показанията на свидетелката М.Д. относно близките отношения между съпрузите и тежкото преживяване на загубата.

При определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е съобразил характера и интензитета на претърпените болки и страдания, степента на съпричиняване и икономическите условия към датата на увреждането, като е определил обезщетение в размер на 100 000 лв.

Решението е влязло в сила на 28.07.2016 г., като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 467/2016 г. по описа на ЧСИ К..

От представеното удостоверение на ЧСИ К. по изпълнително дело № 467/2016 г. се установява, че на 16.09.2016 г. по банкова сметка *** М.Г.Д. е преведена сумата от 148 712,74 лв., постъпила по изпълнителното дело от длъжника ЗК “Л.И.” АД в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.

От приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в периода от 19.09.2016 г. до 24.10.2016 г. М.Д. се е разпоредила с получените средства, като е придобила два недвижими имота съответно за сумите от 39 728,62 лв. и 39 667,91 лв., сумата от 35 000 лв. е преведена по нейно нареждане, а останалите средства са изтеглени в брой.

Междувременно, във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, е било проведено наказателно производство срещу водача Д.А.А.. С присъда № 163 от 26.06.2018 г. по

НОХД № 5396/2016 г. на Софийски градски съд той е признат за виновен за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на други пострадали при произшествието лица. Със същата присъда е оправдан по обвинението, че с това нарушение е причинил по непредпазливост смъртта на Т. М.Д..

Присъдата е потвърдена с решение № 252 от 13.06.2019 г. на Софийски апелативен съд, което е оставено в сила с решение № 198 от 20.11.2019 г. по н. д. № 803/2019 г. на ВКС, НК, II н. о.

В мотивите на решение № 198 от 20.11.2019 г. ВКС е разгледал оплакванията срещу оправдаването на подсъдимия за причиняване смъртта на Т. Д.. Прието е, че основният спорен въпрос в наказателното производство е бил дали разкъсването на гръдната аорта, довело до смъртта на пострадалия, е настъпило при първоначалния удар на управлявания от него автомобил в мантинелата, или при последвалия удар с автомобила, управляван от подсъдимия.

ВКС е посочил, че наказателните съдилища са обсъдили задълбочено заключенията на назначените множество комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи, между които са били установени съществени противоречия относно момента и механизма на получаване на смъртоносната травма. Само едно от експертните заключения е поддържало, че разкъсването на аортата е причинено при втория удар, докато останалите заключения, включително особеното мнение в допълнителната седморна комплексна експертиза, са сочели, че увреждането е могло да настъпи още при първоначалния удар в мантинелата, или че не е възможно да се определи категорично при кой от двата удара е настъпило.

Въз основа на извършения доказателствен анализ наказателният съд е приел, че не е установена по несъмнен начин причинна връзка между нарушението на правилата за движение, допуснато от Д.А., и смъртта на Т. Д.. ВКС е намерил, че този извод е резултат от всестранна и обективна преценка на доказателствата, поради което е оставил в сила въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда в посочената част.

На 20.02.2020 г. ЗК “Л.И.” АД е подало молба за отмяна на влязлото в сила решение № 5451 от 27.06.2016 г. на СГС в осъдителната му част, като се е позовало на постановената след приключването на гражданското дело оправдателна присъда и задължителната ѝ сила по чл. 300 ГПК.

На 17.03.2021 г. първоначалната ищца М.Г.Д. ***.

От представените съдебни удостоверения № 52 и № 53 от 25.03.2021 г. се установява, че дъщерите ѝ М.Т.Д. и Г.Т.Д. са направили откази от наследството на своята майка.

С решение № 54 от 13.05.2021 г. по т. д. № 1310/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменено решение № 5451 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 8552/2012 г. на СГС в частта, с която ЗК “Л.И.” АД е осъдено да заплати на М.Г.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното плащане, разноски в размер на 2768,84 лв. и държавна такса по сметка на СГС в размер на 4000 лв., като делото е върнато за ново разглеждане в отменената част.

В мотивите на решението ВКС е приел, че постановената след влизане в сила на гражданското решение оправдателна присъда представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с нея по надлежен ред е установено обстоятелство от съществено значение за гражданския спор, което не е могло да бъде съобразено при първоначалното му разрешаване. Изложени са съображения, че с оправдателната присъда е отречена вината на застрахования водач за причиняване смъртта на Т. Д., доколкото не е доказано противоправното му поведение да е причинило този резултат. ВКС е приел, че съгласно чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно вината на дееца и че установеното с нея обстоятелство е от съществено значение за основателността на прекия иск срещу застрахователя. По тези съображения е отменил влязлото в сила гражданско решение в осъдителната му част и е върнал делото за ново разглеждане.

След връщането на делото с определение от 29.06.2021 г. като правоприемници на починалата ищца са били конституирани дъщерите ѝ М.Т.Д. и Г.Т.Д.. Впоследствие, с оглед представените доказателства за извършените от тях откази от наследство, са предприети действия за установяване на лицата от следващия ред, призовани към наследяване.

От удостоверението за родствени връзки, издадено от

Община Бургас, се установява, че М.Т.Д. има двама сина, Ф.Ф.М. и А.Ф.М., а Г.Т.Д. има двама сина, Т.З.Д. и З.З.Д..

С определение от 16.07.2024 г. на законните представители на посочените малолетни лица е даден едномесечен срок за представяне на доказателства за приемане по опис на наследството на М.Г.Д.. В определения срок такива доказателства не са представени.

Поради липсата на данни наследството да е прието от призованите към наследяване лица и необходимостта от осигуряване на надлежно представителство на незаетото наследство с определение от 08.10.2025 г. по настоящото дело е възложена съдебна поръчка на Районен съд Бургас за назначаване на управител по чл. 59 ЗН и съставяне на опис на наследственото имущество.

С решение № 875 от 04.04.2026 г. по ч. гр. д. № 6982/2025 г. на Районен съд Бургас, II граждански състав, за управител на незаетото наследство, оставено от М.Г.Д., е назначена адв. Б.И.Ч. ***, като ѝ е възложено извършването на опис на наследственото имущество.

С определение от 02.09.2026 г. по настоящото дело производството е възобновено, като на основание чл. 59, ал. 2 ЗН адв. Б.И.Ч. е конституирана като ищец в качеството ѝ на управител на незаетото наследство на М.Г.Д..

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна: