Решение № 3715 от 22.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3715 гр. Варна, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110143 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба вх. № ******2025 г., уточнена с молба от ******2025 г., подадена от К. С. Х., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Х. К. С., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу К. И. С., както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, ******; да му се забрани да приближава молителите на разстояние по-малко от 100 метра, жилището им, находящо се в гр. Варна, ******, местоработата на молителката, находяща се в гр. Варна, ******, както и училището на детето Х. – ******, находящо се в гр. Варна, ******; да бъде забранено на ответника да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация; временно да бъде определено местоживеенето на детето Х. при неговата майка, на основание чл.

5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 ЗЗДН, като срокът на мерките бъде максимално предвиденият в закона такъв.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката К. С. Х. излага, че с ответника К. И. С. имат сключен граждански брак, както и че имат две общи деца – С., 17 г., и Х., 13 г. Момчето Х. е дете със специални образователни потребности и с поставена диагноза: детски аутизъм. Към настоящия момент по-големият им син С. останал в семейното жилище заедно с баща си, предвид близостта му до училище и до работа. Поддържа, че скандалите и семейните им проблеми започнали преди около осем-девет години. Същите били ежедневие. Била обиждана, псувана, замеряна с предмети. На 16.03.2025 г. съпругът й й посегнал и физически, за което 1 сигнализирала компетентните органи.

На 21.07.2025 г. отново имали скандал в жилището им. Ответникът карал големия им син да освободи детската стая, за да започне ремонт, крещял му, хвърлял вещи навсякъде. Заплашил ги, че ще отреже кабела на климатика в стаята на децата. След отправена забележка от нейна страна им казал „откъдето сте дошли, там ще ви изпратя всичките, да ви ******“ /на нея и на децата/. Обиждал я, че е „мазна“, „сега се сети за детето, а досега си чеса ******“, „изрод мързелив“, „махай се от тука, не мога да те гледам“, „скатани паразити“, „нищо не става от вас“ и т. н. Х. пищял. С. му казал, че сам ще направи ремонта, че ще се оправи, а баща му му отвърнал „къде ще се оправиш, двете ти ръце ****** са наврени… ще се оправиш ти, колкото майка ти се оправи“.

На 22.08.2025 г. сутринта между 08:30 часа и 09:00 часа отново избухнал скандал, тъй като ответникът не можел да намери едно от лекарствата си.

Обвинил я, че тя му го е скрила, защото искала да го инвалидизира. Крещял:

„ще викам и този път ще разбереш какво е то домашно насилие… луди ще ви направя, ей, банда мърши, няма да се оставя да ми режат краката заради вас, тъпаци добруджански“, „Ти искаш само да ме отровиш мене, да ме умориш, да лапаш“. Хващал различни предмети и ги блъскал. По-малкото от двете деца крещяло. Карал се и с големия им син. Тръгвайки на работа, около 09:00 часа, вдигнал една щайга пълна с буркани /тип омния/ и я строшил до входната врата. Вечерта на 22.08.2025 г. скандалът продължил. Блъскал вещи в земята, като наричал нейните такива „боклуци“. Забранил на нея и на Х. да излизат от дома, докато не се намери лекарството. Взел рекордер лентата на сина им Х. и я блъснал в касата на вратата. Освирепял викал „Къде сте тръгнали, казах никой няма да мърда от тук“. Х. обаче не можел да продължава да стои в тази обстановка, поради което отключила входната врата, а като се обърнала, видяла, че ответникът държи над главата си рекордер лентата, готов да я удари с нея. Започнала да крещи „Какво правиш? Спри!“. Подала сигнал в полицията, при което той се обърнал към нея с думите: „На заптиетата ли се обади, ******? Марш от тука, кракът ти да не е стъпал повече тук“. Стискал я за ръката и я изблъскал от вкъщи. Забил ноктите в кожата й така силно, че имала чувството, че ще я разкъса. Полицейският екип дошъл, но мъжът й напуснал жилището. След като дала показания във Второ РУ на МВР – Варна напуснала града.

На следващия ден – 23.08.2025 г. се върнала следобеда, за да събере багаж за нея и детето. Ответникът бил там и я изнудил да му предаде ключовете за колата – „Пежо 407“, която била записана на негово име, като я заплашил, че ще нареже гумите й в противен случай.

Посочва, че от 28.08.2025 г. двамата с детето Х. са подслонени в Кризисен център – защитено жилище към Фондация „SOS – семейства в риск“. Поддържа, че изпитват силен страх от ответника.

По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. М. Н., която поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът се явява лично и с процесуалния му представител – адв. Д.

Д., който поддържа становище за неоснователност на подадената молба за 2 защита и моли същата да бъде отхвърлена.

Контролиращата страна ДСП – гр. Варна в нарочна молба по хода на делото излага, че отдел „Закрила на детето“ гр. Варна познава детето Х. и семейството му от м. юли 2025 г. От края на м. август 2025 г. спрямо детето Х.

К. С. е предприета мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ по смисъла на ЗЗДт, с цел осигуряване на сигурност и защита на детето и майката, предвид постъпила информация, че двамата са жертви на домашно насилие. В индивидуални разговори с родителите се предоставя противоречива информация относно разбиранията им дали детето Х. е жертва на домашно насилие и станал ли е свидетел на конфликтите между родителите. Момчето има поставена диагноза „Детски аутизъм“, със 100 % СУ с чужда помощ /пожизнен срок/. Нуждае се постоянно от помощ на възрастен.

Становището на ОЗД по предмета на настоящото производство е, че е в интерес на детето да не губи връзка с другия родител, за което е необходимо съдът да постанови режим на личен контакт, който да се провежда в защитена среда, под надзор на психолог и/или социален работник, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Същевременно да бъде задължен извършителят на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба за налагане на мерки за защита изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на 3, т. 1 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Между страните не е спорно, че същите имат сключен граждански брак, което е видно и от представеното удостоверение за сключен на 23.08.2007 г. граждански брак, както и че са родители на децата С. К. С. и Х. К. С., родени съответно на ******2017 г. и ******2021 г., видно и от представените удостоверения за раждането им /молбата за защита е подадена по отношение само на по-малкото от двете деца/.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Н.Д..

Същата посочва, че познава страните. Не е присъствала на техните взаимоотношения, но знае от приятелката си К. какво се случва. Единият път трябвало да се видят в една неделя през м. март и след като тя не дошла на срещата, й се обадила и тя й казала, че е в спешното. Отишла веднага там и тя й споделила, че е била ударена с една зелка по главата. Плачела от болка и била наранена от обидите, които е чула. Споделяла й е, че съпругът й се обръща към нея с думи като „мръсница“, „тъпа“, „пача“, „курва“, „мърла“. И друг път знае, че съпругата е била разстроена поради използваните от партньора й обидни думи – през лятото, когато предстоял ремонт в едната стая от жилището на страните. През м. август 2025 г. отново имало скандал между двамата, като К. била изгонена с бутания – имала синина на дясната ръка в горната част, която свидетелката видяла. След това събитие й помогнала да си изнесе багажа от жилището.

3

По делото не е спорно, а и от представеното Удостоверение, издадено от Фондация „SOS – семейства в риск“, гр. Варна, се установява, че молителката заедно с детето Х. са били настанени в Кризисен център за периода от 28.08.2025 г. до 05.09.2025 г., като преди това е била при брат си и при майка си извън гр. Варна, в който смисъл са и собствените й твърдения.

От представеното медицинско удостоверение /л. 17 от делото/ от 28.08.2025 г. се установява, че при извършения на молителката преглед в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД е констатирано, че по вътрешната повърхност на дясната мишница, в горна трета, са налице две синкаво-морави кръвонасядания със зеленикав оттенък, на площ с размери 6 см./10-12 мм., които са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, като отговарят да бъдат получени в указаните време и начин /по предварителни данни на 22.08.2025 г. към 18:20 часа в дома съпругът й я стискал в областта на дясната мишница, блъснал, заплашвал/. В своята съвкупност тези кръвонасядания в областта на дясната мишница са обусловили чувство на болка и страдание.

Приобщен към доказателствения материал по делото по реда на чл. 204 ГПК е и представения от молителката звукозапис, изготвен лично от нея, със собствения й телефон, относно скандала между страните от сутринта на 22.08.2025 г. Доколкото съпругата е държала в ръка телефона си, който ясно е бил видим от страна на ответника, то съвсем ясно се чува повишения тон на съпруга, обидните епитети, които ползва по отношение на майката, пищенето и виковете на детето Х.. Още тук обаче съдът следва да отбележи, че скандали на висок тон има във всяко семейство, а когато си записван нарочно, какъвто е настоящият случай /съдът не споделя изложеното от молителката, че е направила записа от страх, отчитайки, че изобщо не е скрила от мъжа си, че държи телефона в ръката си и записва/, съвсем нормално е вследствие на тази провокация човек да изпусне нервите си и да крещи.

По реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт в производството бе изслушано лично поголямото общо дете на страните С. К. С., независимо от обстоятелството, че същият не е страна в производството, предвид близките му роднински отношения със страните и обстоятелството, че на една от твърдените дати за осъществено насилие е присъствало именно и това момче. Споделеното от непълнолетния С. съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Момчето описва отношенията между майка му и баща му като „зле“. Отдава това на факта, че майка му не е добра домакиня. Посочва, че сега живее с баща си, като по собствено желание го е последвал след издаване на заповедта за незабавна защита по делото. При него му е много по-спокойно. За скандалът между родителите му през м. август 2025 г. посочва, че една сутрин, след като се е събудил, е чул караница, тъй като баща му не можел да си намери лекарствата, които са му важни за диабета. Майка му не знаела къде са, както и самият той, при което баща му се ядосал. Посочва, че не е имало нещо чак толкова сериозно, а просто най-нормален скандал, като във всяко семейство. Вечерта, като се връщал от работа, видял майка си да разговаря до някаква патрулка.

Качила се горе, взела си нещата, без да каже нищо и заминала на каравана при вуйчо му. След 2-3 дни дошла да си прибере и другия багаж, но не му казала къде точно отива. Той не пожелал да я последва. Обяснява, че преди скандалите между родителите му били чести, но стигнали до момент, в който двамата просто не си говорят. Не е присъствал на някакво физическо насилие от страна на баща му към майка му.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/430c4363-84d5-4d08-9ccd-c40015ec9d9b