Определение № 749 от 22.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 366/2025
- Вид
- Определение № 749
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 28.03.2026
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749 гр. Пазарджик, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100366 по описа за 2025 година
С Определение № 379 от 23.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 482/2025 г. ПАС е потвърдил разпореждане № 1041 от 28.08.2025 г. на ОС – Пазарджик за връщане на частна жалба вх. № 8569/15.08.2025 г. срещу прекратителното определение № 484/08.07.2025 г. по настоящото дело. В мотивите е посочено, че след влизане в сила на разпореждането за връщане на частната жалба ОС – Пазарджик следва да се произнесе по молба на жалбоподателката за възстановяване на срок за подаване на частна жалба срещу прекратителното определение.
По допустимостта на молбата:
Молбата за възстановяване на срок е подадена до ПАС чрез ЕПЕП на 07.09.2025 г. като приложение към частна жалба вх. № 9182 от 09.09.2025 г. срещу разпореждане № 1041 от 28.08.2025 г. за връщане на частна жалба вх.
№ 8569/15.08.2025 г.
Съгласно чл. 64, ал. 3 от ГПК, молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
Пропуснатото действие е просрочване на частна жалба вх. № 8569 от 15.08.2025 г. от ищцата за обжалване на прекратително определение № 484 от 08.07.2025 г., като страната е узнала за просрочването с връчване на разпореждане № 1041 от 28.08.2025 г., с което частната жалба срещу него е върната. Разпореждането е връчено на 03.09.2025 г., поради което подадената молба по чл. 64 от ГПК на 07.09.2025 г. е в срок и е допустима.
Съдебната практика приема, че с връщане на частната жалба за страната са започнали да текат два срока: този по чл. 2 75, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на частната жалба и срока 1 по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. Допустимо е страната да направи и двете си искания в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе погорният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд за администрирането й. . . . Възстановяването на срока за обжалване заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото – така Определение № 657 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4849/2014 г., III г. о., Определение № 236 от 16.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2321/2016 г., III г. о.
По същество:
В молбата за възстановяване се сочат три причини, поради които срокът за обжалване на прекратителното определение следва да бъде възстановен. На първо място се твърди, че датата на връчване на прекратителното определение е невярно изписана от ОС – Пазарджик, което е въвело в заблуждение страната. На второ място се сочи, че реалното връчване е удостоверено чрез ЕПЕП на 25.08.2025 г. и на последно място, че частната жалба е подадена обективно в срок, ако се изчисли по закон. Всички тези доводи по същество представляват основания за отмяна на разпореждането за връщане на частната жалба и които са били предмет на инстанционен контрол, видно от който с определение № 379 от 23.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 482/2025 г. ПАС е потвърдил разпореждането.
Независимо от горното, възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките, посочени в чл. 64, ал. 2 о т ГПК. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират 2 само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 41а, ал. 1 от ГПК, когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2 от ГПК, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
В конкретния случай, датата на връчване на прекратителното определение е отразена на основание чл. 41а, ал. 1 от ГПК на 16.07.2025 г., а не както твърди жалбоподателката на 25.08.2025 г. – правен извод, който подробно и аргументирано е обяснен и от въззивния съд. Това автоматично дава отговор и на трите изложени в молбата по чл. 64 от ГПК основания за възстановяване на срока.
Може да се направи извод, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, а поради не добре организиране воденето на процеса от страна на ищцата С. А..
Молбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ м о л б а от 07.09.2025 г. на С. А. за възстановяване на срок з а подаване на частна жалба срещу определение № 484/08.07.2025 г. по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на жалбоподателката – чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3