Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 16.05.2025, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 830/2023
Вид
Решение № 70
Подписан
16.05.2025
Състав
Ивайло Йорданов Бъчваров

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Поморие, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100830 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца Р. Е. А. от гр.София, чрез адв.И.И. от САК със съдебен адрес в гр.София против против ответника Б. К. Г. от гр.Поморие, в качеството му наследник на Е.И.З. от гр.София. В исковата молба се твърди, че за периода от 12.10.2015 г. до 18.02.2019 г. е заплатил на 30 вноски на Е.З., за която се сочи, че е починала, сума в общ размер на 18440 лв., като за всяко от извършените плащания бил съставян платежен документ. Твърди се, че сумите били заплатени без правно основание- при изначална липса на такова, поради което подлежали на връщане в случая от ответника, който бил наследник на неоснователно обогатилата се Е.З.. Иска се до си приеме за установено по отношение на ответника, в качеството му на наследник на Е.И.З., че в полза на ищеца съществува вземане в размер 18440 лв., представляващи подлежаща на възстановяване сума, получена без правно основание от наследодателката на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №276/31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. №500/2023 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство разноски. Представя доказателства.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422, вр. с чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от 1

ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. В отговора се оспорват твърденията, че ответникът е наследник на Е.З., както се оспорва и заплащането на суми без основание от ищеца, а при условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на иска.

Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з., не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован се явява в с.з. лично и с процесуален представител – адвокат, който поддържа подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.

За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:

По делото не се спори, че с представените разписки издадени от Изи пей и вносни бележки издадени от Уникредит Булбанк ( от л.6 до л.38 включително) ищецът е превел на Е.И.З. сума в общ размер на 18440 лв., като в разписките като основание за внасяне на посочените в тях суми е посочено „паричен превод“ , а във вносните бележки е посочено като основание за внасяне в част от тях „Вноска по кредит“, а в други „захранване на сметка“ или „авоар“.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.55 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая се твърди , че вземането на ищеца е възникнало на основание неоснователно обогатяване, а именно твърди се ,че превежданите от него суми са получени от Е.З. при изначална липса на основание, поради което и се дължи връщането им. Съобразно с доказателствената тежест разпределена между страните с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените в исковата молба факти обуславящи основателността на претенцията му, а именно получаване на сумите в твърдения размер от Е.З., както и наличието на твърдяното наследствено правоприемство за ответника, което включва доказване на обстоятелството, че ответникът е приел наследството. Ответникът в защитата си срещу иска следва да установи 2 твърдените факти изключващи правата на ищеца. В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е наследник на лицето, за което твърди, че е превел процесната сума с представените разписки и вносни бележки, поради което съдът прие, че искът е останал недоказан по основание и следва да се отхвърли за претендирания размер от 18440 лв. Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница считано от 15.09.2021 г . – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

По направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното : Предвид отхвърлянето на иска, на ищеца не се дължат разноски, а следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК той да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2025 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца Р. Е. А., ЕГН********** със съдебен адрес: гр.С., да се приеме за установено по отношение на ответника Б.

К. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.П. , в качеството му наследник на Е.И.З., че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер 18440 лв.(осемнадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева), представляващи подлежаща на възстановяване сума, получена без правно основание от наследодателката на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.09.2021 г . - датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №276/31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. №500/2023 г. по описа на РС-Поморие..

ОСЪЖДА ищеца Р. Е. А., да заплати на ответника Б. К. Г. сумата 2025 лв.( две хиляди двадесет и пет лева), представляващи разноски в настоящото 3 производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Р. Е. А. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________ 4