Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2782 от 21.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 117/2026
Вид
Определение № 2782
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 21.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500117 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.

Въззивната жалбаподателка и ответница в исковото производство, а именно Е. Г. Г. е поискала от въззивния съд, да допълни свое решение № 819 от 19. 06.2026 г. по гражданско дело 117/2026 г. на САС, ГО, 12 граждански състав в частта за разноските, като присъди на основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 81 от ГПК в тежест на ищеца да ѝ заплати 150.00 (сто и петдесет) лева (76.69 евро) - депозит за вещо лице по допуснатата и приета допълнителна задача на СТЕ и 3 000.00 (три хиляди) лева (1533.88 евро) - адвокатски хонорар, платен за пр. представителство в първоинстанационното производство.

Насрещната страна, въззивнен жалбоподател и ищец в исковото производство, а именно Националната агенция по приходите на Република България, оспорва молбата за допълване на решението с присъждане на разноските, направени от ответницата в исковото производство като недопустима, като счита, че решението на първата инстанция е влязло в сила в 1 частта за разноските, а ако съдът приеме, че е допустимо да допълни своето решение и да се произнесе за разноските направени пред първата инстанция е обосновано възражение по същество, по твърдението, че ответницата е дала повод за образуване на делото, поради което не се следват направените от нея разноски да бъдат върнати за сметка на ищеца. За доказване на твърдението, че ищцата е дала повод за завеждане на делото, въззиваемата страна посочва, ч е част от дълга е платен след завеждане на исковото производство и произнасяне с Решение № 3433/03.06.2025 г., а останалата част от задълженията не са платени доброволно от длъжника, а са погасени по давност по нейна молба. Счита, че приложима е установената практика по приложението на чл. 78, ал. 2 и ал. 4от ГПК, цитирана в Определение № 31/06.02.2020г. по гр. д.№ 2017/2018г. на ВКС, IV г.о., според която …“ когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това производството е прекратено. В тези случаи, ако оттеглянето или отказът от иска са предприети поради незаявена или неустановена по делото причина, разноските за производството се възлагат в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК.“.

За да се произнесе, настоящият състав на САС, съобрази следното:

От фактическа страна: Исковото производство е образувано на 13.09.2023 г. по претенция с правно основание чл. 216, ал.1 т. 6 от ДОПК.

Ответници по този иск са страните по сделката, чиято относителна недействителност се претендира. Ответницата Е. Г. Г. е отчуждила имущество, от което ищецът счита, че има право да се удовлетвори към момента на отчуждителната сделка 11.09.2018 г.

С решението на първата инстанция, съдът е разпределил разноските в съответствие с уважената част от иска и с 2 отхвърлената част от иска. Решението не е обжалвано от ищеца, поради което в отхвърлителната му част е влязло в сила, вкл. и в частта за разноските присъдени в полза на ответницата Е. Г. Г. и останалите ответници, като общо са им присъдени разноски в размер на 1 577 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението е обжалвано в частта, в която искът на Главния публичен изпълнител е уважен, т.е. за ½ ид. част от сделката, която е атакувана като относително недействителна. Във въззивната си жалба, ответницата Е. Г. Г. е поискала отмяна на решението и присъждане на разноски пред двете инстанции. Преди даване ход на делото във въззивното производство е извършено процесуалното действие отказ от иск. В мотивите на отказът са посочени следните факти. Дългът на ответницата Г. в размер на 4 455.84 лева е погасен чрез плащане на 16.10.2025 г. , а останалата част е погасена по давност на 08.10.2025 г. и към 01.04.2026 г. няма публични задължения.

Искът е предявен на 13.09.2023 г. Въззивната жалбоподателка е възразила срещу датата посочена в справката 08.10.2025 г. и е обосновала фактическо твърдение, че погасителната давност е изтекла преди предявяване на иска, без да конкретизира точната датата (2022г.). Това възражение е обосновано върху мотивите в решение № 31914 от 30.09.2025 г. постановено по адм. д. № 6592 по опис на АССГ за 2024 г. , с което са отменени административните актове за наложени предварителни обезпечителни мерки за задълженията на Г.. Пак там в мотивите се сочи, че възражението за изтекла погасителна давност е подадено на 14.05.2024 г. Ответницата не е направила възражение по реда на чл. 131 от ГПК за изтекла погасителна давност, за да ангажира съда с преценката относно срока, след изтичането на който задълженията се 3 погасяват по давност, а с представеното от нея решение на АССГ (посочено по-горе) не дерогира съдържанието на справката, представена от въззиваемата страна, относно удостоверителната сила на справката за датата на напъване на погасителната давност – 08.10.2025г.

Без значение е колко време е бездействал публичния изпълнител, защото той не следи служебно погасителните давностни срокове. Възражението за погасяване на дълга по давност е направено извън съдебно и фактът е констатиран на 01.04.2026 г.

От правна страна:

Когато отказът или оттеглянето са направени поради новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства, независещи от ищеца, а зависещи изцяло от поведението на ответника, и погасяващи заявеното от ищеца спорно право по делото или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, то отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК. Произнасяне по въпроса за разпределяне на отговорността за разноски при прекратяване на производството поради отказ от иск е направено в следните определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 3598 от 17.12.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1888/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 388 от 11.07.2017 г., постановено по ч.т.д. № 831/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други. В тези актове е прието, че при прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от иска на основание чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността за разноски се поема от ищеца, в чиято тежест се възлагат направените от ответника такива. Основание за отклонение от това правило по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице само когато от 4 установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и че оттеглянето или отказът от иска са извършени с оглед на новонастъпили след неговото предявяване обстоятелства, които са свързани с конкретно поведение на ответника и водят до погасяване на заявеното за защита спорно право или до отпадане на необходимостта от съдебна намеса за неговата защита.

В тази хипотеза ищецът има право на разноски, които се поемат от ответника, а в полза на последния не се присъждат такива. Ето защо и при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иск съдът е длъжен да съобрази установените факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение на поставения въпрос, от които следва, че молбата на въззивната жалбоподателка за изменение на решение № 819 от 19. 06.2026 г. по гражданско дело 117/2026 г. на САС, ГО, 12 граждански състав в частта за разноските, като присъди на основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 81 от ГПК в тежест на ищеца да ѝ заплати 150.00 (сто и петдесет) лева (76.69 евро) депозит за вещо лице по допуснатата и приета допълнителна задача на СТЕ и 3 000.00 (три хиляди) лева (1533.88 евро) - адвокатски хонорар, платен за пр. представителство в първоинстанционното производство, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. Рег. № 19870 от 06.07.2026 г. на Е. Г. Г., за изменение на решение № 819 от 19. 06.2026 г. по гражданско дело 117/2026 г. на САС, ГО, 12 граждански състав в частта за разноските, чрез присъждане на основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 81 от ГПК в тежест на ищеца, а именно Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, да ѝ заплати 150.00 (сто и петдесет) лева (76.69 евро) депозит за вещо лице по допуснатата и приета допълнителна задача на СТЕ и 3 000.00 (три хиляди) лева (1533.88 евро) - адвокатски хонорар, платен за пр. представителство в първоинстанционното производство, на основание чл.

248, ал.1 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановеното определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6