Решение № 652 от 01.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110133130 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ...... твърди, че ответниците М. М. АНД. и Н. М. АНД. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр. ........ аб. № ........... и му дължат разделно сумата от 1 744, 49 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., сумата от 376, 04 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 26.05.2021 г., сумата от 16, 56 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., и сумата от 3, 91 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 31.06.2018 г. – 26.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от исковата молба до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатя процесните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците М. М. АНД. и Н. М. АНД. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да имат качеството клиенти на топлинна енергия и да са обитавали имота през исковия период. Оспорват извършването на доставка на топлина енергия на претендираната стойност.

Позовават се на изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Представен е нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по 1 чл.55г от ЗПИНМ № ............, дело № 1174/1969 г. от 26.02.1969 г., по силата на който А П Г. и М. В. Г. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент № ........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 62, 35 кв.м.

Видно от удостоверение изх. № 68-00-719/17.05.2021 г., изд. от ГИССофия, стар адрес: гр. ...... се отнася за жилищна сграда бл. А с идентификатор *** с настоящ адрес: гр. ...............

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г., М. В. Г. е починал на 29.03.1993 г. В същата е посочена като негова съпруга АН. П. Г., ЕГН ********** – починала.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г., АН. П. Г., ЕГН ********** е починала на 31.07.1986 г. В същата е посочен като неин съпруг М. В. Г..

Представено е писмо от Столична община, Район „Средец“ рег. индекс П-10160/09.09.2021 г., в което се сочи, че след направена справка се установява, че АН. П. Г., ЕГН ********** е починала на 31.07.1986 г., омъжена, без деца, с братя и сестри, записани само с малки имена: сестри – Марийка и Пенка и братя Банчо и Кирил, и съпруг – М. В. Г., починал на 30.03.1993 г., с наследници: дъщеря – Ц М Г., починала на 09.02.2019 г., с наследници – дъщеря М. М. АНД. и Н. М. АНД..

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 29.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .............., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 03.09.2002 г. е сключен договор № 268 между .............. и етажната собственост с адрес: в гр. ............., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ...... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между ...... – възложител и .............. – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу 2 насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ...............

Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. щранг лира без уред за дялово разпределение, за която топинната енергия се определя по изчислителен път, като се прилага т.6.9 във връзка с т.6.5 ор Приложение към чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). ФДР е извършила отчети на 12.05.2018 г. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и на 23.05.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за имота, в които се съдържат данни, че в имота има 3 бр. трайно отсъединени отоплителни тела, за които не е начислявана топлинна енергия за имота. Начислена е топлинна енергия за БГВ на база отчетите на 1 бр. водомер, като извършените отчет от ФДР са на 12.05.2018 г. и 23.05.2019 г. и са подписани от клиент. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 744, 42 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 883, 82 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 139, 40 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е.И., че не са налице плащания на задължения за исковия период.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо 3 лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ № ............, дело № 1174/1969 г. от 26.02.1969 г. се установява правото на собственост на лицата А П Г. и М. В. Г. по отношение на имот, идентичен с процесния, съгласно удостоверение изх.

№ 68-00-719/17.05.2021 г., изд. от ГИС-София. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 16.06.2021 г., М. В. Г. е починал на 29.03.1993 г. В същата е посочена като негова съпруга АН. П. Г., ЕГН ********** – починала. Установи се от представеното писмо от Столична община, че М. В. Г. е оставил наследник по закон: Ц М Г. дъщеря, починала на 09.02.2019 г., с наследници: М. М. АНД. и Н. М. АНД. дъщери.

Съдът намира, че не би могъл да се направи обоснован извод за идентичност между едно от посочените в нотариалния акт като собственици лица – ........... ....... Г. и установената по изготвената справка съпруга на другия собственик М. В. Г. - ......... ....... Г., ЕГН **********, починала на 31.07.1986 г.

В представения нотариален акт лицето А П Г. е инивидуализирано единствено чрез посочване на три имена, без ЕГН и адрес и без посочване двамата собственици да са съпрузи. След като не може да се направи безспорен извод, че А П Г. е лице, идентично със съпругата на М. В. Г., не би 4 могло обосновано да се приеме и че същата е починала, съответно – че М. В.

Г. е неин наследник по закон.

Доколкото няма данни А П Г. и М. В. Г. да са били в брак към момента на придобиване на имота, следва да се приеме, че същият е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 за всеки от двамата. След смъртта на М. В. Г., неговата ½ е наследена от дъщеря му Ц М Г., починала на 09.02.2019 г., оставила наследници по закон: М. М. АНД. и Н. М. АНД. – дъщери, придобили съответно по ¼. С оглед изложеното ответниците имат качеството съсобственици по отношение на процесния имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.