Решение № 9 от 08.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна , 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Красимир Т. Василев

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502639 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София вх.№ 53022/5.08.2020г срещу решението на ВРС-ХІІс-в № 2788/ 2.07.2020г по гр.д.№ 18101/2019г, с което е осъдена да заплати на Д. Д.

Д. ЕГН ********** сумата от 1767,07лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 01.11.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1 ,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, сумата от 270,68лв, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 335лв-съдебно-деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 270,68лв- в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС, представляваща дължими държавни такси Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Д. Д. вх.№ 263181/28.08.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

1

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкм. и адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на Д. Д. Д., в която излага, че през процесния период 1.10.2016г до 01.11.2019г е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „мл.инспектор-ст.полицай“ /ОИСН/ в ЛКЦ-Галата от група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ-Варна към РД“Гранична полиция“Бургас, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положил часове нощен труд 1732часа, които след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143 възлизали на 1980 часа; получавали се часове извънреден труд от 248 часа с парична равностойност 1488лв, които не са били заплатени на ищеца.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати претендираната главница, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а също и обезщетение за забава, начислено от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до завеждането на ИМ.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В о.с.з. на 19.06.2020 е допуснато изменени ена иска по размер чрез неговото увеличаване от 1488лв на 1767,07лв.

Ответната страна ГД“ГП“ при МВР-гр.София е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з-776/29.07.2016г и 2

Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 1.10.2016г до 01.11.2019г ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „мл.инспектор-ст.полицай“ /ОИСН/ в ЛКЦ-Галата от група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ-Варна към РД“Гранична полиция“-Бургас, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време, съобразно установени месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

3

Установява се по делото,че е бил възмезден за положените часове нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото посочените 1698 часа реално положен нощен труд след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143 възлизат на 1940 часа, като след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават часове извънреден труд от 244 часа с парична равностойност 1767,07лв, които не са били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да 4 бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на искане за това.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІІс-в № 2788/ 2.07.2020г по гр.д.№ 18101/2019г, с което ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София е осъдена да заплати на Д. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 1767,07лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 01.11.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, сумата от 270,68лв, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 335лв-съдебно-деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 270,68лв- в полза на съдебната власт, по бюджета на ВРС, представляваща дължими държавни такси

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

5

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.