Решение № 101 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002100258 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 4691 от 17.10.2024г. по касационната жалба на Р. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 123 от 31.08.2023г. по в.гр.д. № 129/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 224 от 15.02.2023г. по гр.д.№ 1275/2022г. като е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отказ на ответника да защити правата му като съдейства за осъществяване на регламентирани контакти с детето му за периода 1.11.2016г.-23.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2022г.

Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт и уважаване на иска в пълен размер. Претендира направените разноски, за които представя списък.

Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановения акт за правилен, защото бездействие или неизпълнение на задълженията от страна на Прокуратурата няма. Всяка една подадена до нея жалба е била разгледана и по нея е налице своевременно произнасяне. По реда на инстанционния контрол не е установено 1 неправилност или незаконосъобразност на постановените актове. Отделно счита и че не е налице установена от ищеца причинна връзка между действията на прокурорските органи и твърдените като причинени вреди.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос относно последиците при наличие на намеса в правото на неприкосновеност на личния живот /чрез засягане на правото на личен контакт между баща и дете, гарантирано от чл.8 ЕКЗПЧ/ и липса на ефективно правно средство за защита при подадени над петдесет жалби до органа, компетентен да образува наказателно производство по установения ред /Прокуратурата/ след постановявани откази, довели до краен резултат – признатото със съдебен акт право на личен контакт да остане нереализирано за период от повече от две години.

В случая спор по установените факти не е имало.

Р. П. П. има дете, родено на ... ... ...г. С майката на детето са живеели във фактическо съжителство до 2013г. С решение по гр.д.№ 6115/2014г. на БРС, родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00ч.в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото и денят, следващ всеки рожден ден на детето от 8.00ч.до 17.00ч.на следващия ден с преспиване.

С твърдение, че майката не изпълнява постановеното съдебно решение относно определения режим на лични контакти, като възпрепятства възможността му да се вижда с детето, Р. П., през периода от м.11.2016г. до 16.05.2019г.,многократно се е обръщал за помощ към Района прокуратура Бургас. Всеки път се е позовавал на нормата на чл.182, ал.2 НК /в действащата й към момента редакция/, предвиждаща наказателна отговорност за родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В тази връзка е подал множество молби и искания /над 50 на брой, като материалите по тях са събрани в шест тома приложения/, всички адресирани до Районна прокуратура Бургас, съдържащи горепосоченото идентичното твърдение за възпрепятстване от страна на майката на възможността му да се вижда с детето, както следва:

1. На 21.11.2016г. Р. П. е отправил до РП Бургас искане – прокурорът да „положи необходимите усилия и да упражни възложените му права“, за да бъде разрешен този казус, с който са нарушени както неговите права, така и на детето му. По жалбата е образувана преписка с вх.№ 12767/2016г. и е възложена проверка, за което е определен 30дневен срок.

По проверката е изготвена докладва записка от 22.12.2016г. и са приложени съдебните решения. Към нея са приложени и материалите във връзка с подадена от Р. П. на 14.11.2016г. жалба за това, че директорът на училището и класният ръководител на детето ограничават възможността му да се вижда с детето. Във връзка с нея са приложени писмени обяснения от класния ръководител, отговор и доклад от директора на училището,Протокол № 1 от 19.09.2016г.от проведено заседание на Комисия за превенция на противообществените 2 прояви на ученици и оказване на съдействие на органите в случай на деца, жертви на насилие и кризисни ситуации, Протокол от среща - разговори с родители от 17.09. и 20.09.2016г., Правилник за вътрешния ред в училището. Преписката е приключена с постановление от 12.01.2017г.за отказ за образуване на досъдебно производство поради „липса на данни за извършено престъпление“.

2. На 9.05.2017г. е било образувано Досъдебно производство 289/2017г. на 04 РПУ, пр.пр.№ 12678/2016г.на БРП срещу неизвестен извършител за това, че през месец декември 2016г., в [населено място] не е изпълнил съдебно решение относно лични контакти с дете, престъпление по чл.182, ал.2 НК. Материалите по него са обединени в папка: ЗМ 289/2017г. и по нея са възлагани множество допълнителни проверки. В папката се съдържат - подадена на 5.12.2016г. от Р. П. в РП Бургас жалба срещу бившата му съпруга В. П. и срещу директора на Дирекция „Социално подпомагане“Бургас с искане за съдействие заради повтарящи се случаи на „целенасочено нарушаване на режима на срещи с детето“, във връзка с което е образувана преписка с вх.№ 12768/2016г. Приложени са и други подадени от него жалби с идентично съдържание от 21.11.2016г., жалба от 9.11.2016г.до Агенция “Закрила на детето“, няколко допълнения към жалби, които са входирани както следва: на 19.12.2016г., на 6.02.2017г., на 7.09.2017г., на 22.08.2017г., на 2.08.2017г., на 22.08.2017г.

Вземания са сведения от различни лица. Приложени са решения, социални доклади, психологическа експертиза, Жалби, озаглавени „Допълнения към жалба“, които са няколко на брой и са входирани на: 18.09.2017г.1, Заявления от Р. П. до Началника на 4-то РПУ от 1.09.2017г., от 3.02.2017г., 3.07.2017г., от 7.08.2017г., от 12.08.2017г., от 22.08.2017г., от 23.08.2017г., от 29.08.2017г.,от 30.09.2017г., от 4.09.2017г., от 18.12.2017г., от 8.01.2018г. Има множество докладни записки и сведения от различни лица, Протоколи за полицейско предупреждение от 13.09.2017г., от 20.12.2017г., от 28.12.2017г., от 30.01.2018г., от 19.02.2018г. Протоколи от 1.07.2017г., от 15.07.2017г., от 1.08.2017г.на ЧСИ Н., жалби от Р.

П. до РП Бургас от 11.10.2017г., от 30.11.2017г., от 14.12.2017г., от 28.12.2017г., 9.01.2018г., от 22.01.2018г., от 5.02.2018г.,от 30.04.2018г., от 27.06.2018г.,Сигнали от В. П. и декларации от нея. Били са образувани множество преписки, които са обединявани. Многократно е удължаван срока за разследване. Проведени са много на брой разпити на свидетели.

Назначена е комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена на 16.03.2018г. Приложени са множество социални доклади и материали, изпратени от ЦОП Бургас и Дирекция „Социално подпомагане“. Приложени са общо 19 на брой копия от Постановления за отказ за образуване на наказателно производство въз основа на подадените от Р. П. жалби за извършено от В. П. деяние по чл.182, ал.2 НК – от 14.11.2016г., от 12.01.2017г., от 3.02.2017г., от 7.02.2017г., от 28.02.2017г., от 20.03.2017г., от 23.03.2017г., от 20.04.2017г., от 18.09.2017г., от 12.10.2017г., от 18.10.2017г., от 8.11.2017г., от 5.12.2017г., от 7.12.2017г., от 8.12.2017г., 13.12.2017г., от 11.01.2018г., от 26.03.2018г., от 13.04.2018г. Р.

П. е правил искания за отвод на разследващия прокурор, които са били оставяни без уважение. Образуваното досъдебно производство е приключило с Постановление от 20.11.2018г.за прекратяване на наказателното производство. В мотивите на същото са обсъдени случаите – на 19.11.2016г., на 3.12.2016г,. на 17.12.2016г., на 3.02.2017г., на 3

4.02.2017г.,на 15.04.2017г., на 6.05.2017г., на 20.05.2017г., на 3.06.2017г., на 17.06.2017г., на 1.07.2017г., на 1.08.2017г., 1.08.-31.08.2017г., на 2.09.2017г., 16.09.2017г., 4.11.2017г. , 6.01.2018г. и 20.01.2018г., в които Р. П. е пристигал на адреса на майката, за да вземе детето съгласно установения режим на лични отношения – и е получавал отказ /обикновено от детето/, търсил е съдействие от органите на полицията и въпреки това контактът не е бил осъществяван. Описани са и предприетите опити за ползване на социална услуга по програма на ЦОП Бургас. Крайният извод на компетентният орган е за липса на доказателства свидетелката П. да е „извършвала поведение, което може да се субсумира под нормата на чл.182, ал.2 НК“, т.е. липса на субективната страна на деянието. Прието е, че „причината за неизпълнение на режима на лични отношения стои извън обективните възможности на майката, тъй като е обусловено от нежеланието на детето“. По реда да инстанционния контрол постановлението на РП е потвърдено от ОП Бургас. Прекратяването е обжалвано от Р. П. пред РС Бургас, но жалбата му е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено.

3. На 3.10.2017г. е образувано второ Досъдебно производство пр.пр.№ 9229/2017г.на БРП, отново срещу неизвестен извършител, за това, че в периода от м.септември 2016г.до м.август 2017г., в [населено място], като отказал да върне малолетното дете С. в дома на майка му, не е изпълнил съдебно решение относно лични контакти с дете, престъпление по чл.182, ал.2 НК. Приложени са жалби от Р. П. срещу В. П. до РП Бургас от 30.11.2017г., от 25.07.2017г., от 9.10.2017г., от 6.12.2017г., от 9.12.2017г. срещу С. Ч., от от 25.07.2017г., от 9.10.2017г.,Заявления от Р. П. до Началника на 4-то РПУ от 9.05.2017г., от 22.05.2017г., от 19.06.2017г., от 1.09.2017г., приложен е Протокол за предупреждение от 28.06.2017г.

Материалите по двете образувани досъдебни производства са обединени на 21.03.2018г.

Издадени са и множество постановления за обединяването им с междувременно образувани преписки. По всички тях се съдържат идентични документи. В материалите по делото, с наименованието ЗМ 289/2017г. /обхващащи осем тома/ се съдържат и подадени от Р. П. допълнение към жалба от 22.06.2017г., от 10.07.2017г., от 15.07.2017г., 8.08.2017г., от 1.09.2017г.

4. На 7.01.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас, че за това, че бившата му съпруга В. П. не му осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение.

Образувана е преписка с вх.№ 780/2017г. Изготвена е докладна записка. Приложени са сведения от Р. П. и В. П., Протокол за предупреждение, съдебно решение от 15.12.2016г. по гр.д.№ 8004/2016г.на РС Бургас, постановено по реда на чл.4, ал.1, вр.чл.8, т.2 и чл.18,ал.1 от Закона на защита от домашно насилие /ЗЗДН/, издадената въз основа на него заповед за незабавна защита на С. Р. П. срещу осъществено срещу нея домашно насилие от Р. П., като последния е задължен да се въздържа от подобни действия и да приближава на по-малко от 50м.посещаваното от нея училище и социален доклад. Преписката е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 7.02.2017г. поради „липса на данни за извършено престъпление от общ характер и в частност по чл.182, ал.2 НК“.

5. На 16.01.2017г. Р. П. е подал сигнал в 4-то РПУ Бургас, че за това, че бившата му съпруга В. П. не осигурява личен контакт с дъщеря му, с което нарушава съдебно решение.

4

Извършена е проверка. Изготвена е докладна записка. Във тази връзка е образувана преписка с вх.№ 782/2017г. В нея се съдържат материали във връзка с идентичен отказ на гжа П. от 3.12.2016г., във връзка с което са приложение сведения от две лица, Протокол за предупреждение и са приложени съдебните решения и социален доклад. В сведението г-жа П. е посочила, че детето не желае да се среща с баща си заради случай, при който той е отишъл в училище без предупреждение и е възникнал проблем пред другите деца.