Решение № 4907 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4907 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8313 от 20.05.2023г. по гр.дело № 65441/2022г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в, ответницата Р. Р. Т., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 586,49 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул. ****, аб. № 15720, за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.11.2022г. до плащането, както и сумата от 50,88 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.11.2022г. до плащането, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 589,83 лв. и за периода от 01.10.2018г. до 31.07.2019г., както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 90,58 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.12.2018г. до 18.10.2022г. и за сумата от 10,76 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 18.10.2022г.

Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове за стойността на доставената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение, е подадена въззивна 1 жалба от ответницата Р. Р. Т., в която са изложени доводи са неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивницата счита за неправилен извода на съда, че измервателните уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, тъй като от техническата експертиза се установило, че за периода 2019г. – 2020г. ТР „София” е нямала сключен договор с фирма за метрологични проверки. Щом такъв договор липсвал, то не можело да се приеме, че измервателното устройство е изправно, както и че е налице валидно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Изложени са оплаквания и срещу правилното приложение на института на погасителната давност от страна на районния съд, който служебно взел предвид нормата на чл.3, т.2 от ЗМДВИП и приел, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давността е спряла да тече, като това съставлявало процесуално нарушение, доколкото ищецът не се бил позовал на посочената разпоредба.

Допълнил е, че щом давността не е текла за главницата през посочения период, то следвало да се приеме, че не трябва да се начислява и лихва за забава върху нея. Не било ясно и как се формират претенциите на ищеца.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 264350/30.11.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата Р. Р. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането й да заплати сумата от 589,83 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, за периода м.10.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 90,58 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2018г. до 18.10.2022г., както и суми за дялово разпределение от 50,88 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,76 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 18.10.2022г. Следва да се посочи, че съдът не споделя оплакването във въззивната жалба на ответницата, че не било ясно как са формирани исковите претенции, доколкото са видни както размерът на вземанията, така и периодът, за който се претендират. В обстоятелствената 2 част на исковата молба ищецът е посочил и основанието, на което основава исковете си и твърдените права.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент, собственост на Р. Р. Т. и находящ се в гр.

София, ул. ****. Ответницата бил клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Р. Т. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорила е наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните, като доказателства за това обстоятелство не били представени. В тази връзка е посочила, че самото откриване на партида на нейно име не може да докаже качеството й на клиент. Самото вземане на ищеца се извеждало единствено от частни документи с посочване на абонатен номер. Оспорен е и размерът на вземанията, тъй като ищецът не представил доказателства как се формират. Нямало и доказателства, че ищецът е изпълнил точно задължението си по доставяне на топлинна енергия, като са оспорени както количеството, така и качеството й. Не било доказано още и валидното отчитане на показанията на измервателните уреди, като се оспорва в абонатната станция да е бил налице законно монтиран и сертифициран топломер. Ответницата е навела и възражение за изтекла в нейна полза кратка тригодишна погасителна давност, предвид периодичния характер на претендираните от ищеца вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, том I, рег. № 3333, дело № 134/2003г., видно от който на 13.10.2003г. Р.М.Т. и Д.Н. Т. са продали на ответницата по делото Р. Р. Т. имотът, за който се твърди, че е топлоснабден, а именно: апартамент, находящ се в гр.София, ул. ****.

3

Приет е и протокол от ОС на ЕС от 26.09.2002г. и договор № 4829/01.11.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.София, ул. ****, е избрало и възложило на „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Към протокола е представен списък с етажните собственици.

Съгласно писмо с изх. № Г-15386/12.07.2019г. ответницата е уведомена, че на основание чл.61, ал.3 от ОУ на „Топлофикация София” ЕАД е вписана като титуляр на партида с абонатен № 15720.

За установяване размера на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия, както и начисленото количество, са представени дебитно известие с № 0108001678 от 30.09.2019г. към фактура № 0100703541/30.04.2019г., в което е посочено, че за периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г. се дължи сумата от 3,34 лева; съобщение към фактура № 1005489691/31.07.2020г. за сумата от 268,39 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. и съобщение към фактура № 1014037219/31.07.2021г. за сумата от 272,57 лева за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. Прието е извлечение от сметки на ищеца, в което е посочена стойност на топлинна енергия и дялово разпределение, възлизаща на 640,71 лева. Третото лице – помагач е представило и изравнителни сметки за процесния период.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и след справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че топлинното счетоводство в сградата през процесния период се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път на първо число на всеки месец в 0,00 часа. В процесния имот е начислявана топлинна енергия за отопление въз основа на 4 броя отоплителни тели с монтирани ИРРО, като отчетите са извършвани дистанционно.

Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като това е сторено в съответствие с нормативната база. Няма начислявана енергия за БГВ, както и такса мощност. През процесния период от ФДР са издадени три изравнителни сметки, като съгласно тях има сума за доплащане в размер на 62,82 лева. Стойността на потребената топлинна енергия за процесния период, след съобразяване на издадените изравнителни сметки, възлиза на сумата от 900,79 лева. От общото количество топлоенергия били приспадани технологичните разходи в абонатната станция, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Метрологичната проверка на абонатната станция се прави на две години, като от ТР „София” представили на експерта свидетелства за извършени проверки, както следва: свидетелство за проверка от 24.08.2017г. със заключение „съответства”, както и три броя свидетелства за проверка от 02.06.2021г. със заключения „съответства”. За периода 2019г. – 2020г. ТР „София” няма сключен договор с фирма за метрологични проверки.

Въз основа на предоставените му документи, вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал метрологични проверки, като при тяхното извършване не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.