Решение № 6995 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6995 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110160057 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх. № 319726/10.10.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.

Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът предявява срещу ответниците установителни искове с искане да бъде признато за установено, че те му дължат следните суми: 1 458, 87 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 408, 42 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 15, 51 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 3, 46 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г. в условията на разделна отговорност при квоти както следва: К. К. Б. – 1/2 или сумата от 729,43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 1, 73 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г.; А. Р. Б. – 1/2 или сумата от 729, 43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 1 м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 204, 21 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.11.2023 г.; 7, 75 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 1, 73 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. 64735/2023 г. по описа на СРС, 175- ти състав. Претендира разноски.

Ответниците К. К. Б. и А. Р. Б. твърдят, че в имота не се ползва ТЕ за отопление, както и че радиаторите са демонтирани и запечатани. Считат, че задълженията за БГВ са неправилно определени и завишени. Оспорват доставката на ТЕ за БГВ. Излагат, че ФДР е начислявала ТЕ за БГВ за четирима души, въпреки че в имота били само двамата. Аргументират, че са подавали възражения срещу изравнителните сметки с искане да бъде извършена проверка на място, но такава не била извършена нито от страна на ищеца, нито от страна на ФДР.

Твърдят, че сумите за ТЕ за сградна инсталация също са произволно определени. Оспорват наличието на облигационна връзка между ищеца и „МХ Елвеко“ ООД. Твърдят, че за периода от 31.07.2021 г. до 21.01.2024 г. са заплатили суми в общ размер на 920,00 лв.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват претенциите за мораторна лихва при твърдения, че липсват доказателства относно изпадането им в забава. Излагат, че липсват доказателства и относно публикуването на ОУ на ищеца в един централен и един местен всекидневник. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, това обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства. От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том II, рег. № 3899, нот. дело № 388/2008 г. се установява, че на 24.07.2008 г. А. Р. Б. и К. К. Б. са придобили собствеността в режим на СИО недвижим имот с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. „Л“, бл. 314, вх. В, ет. 7, ап. 60. С така уговореното поставяне на имота в общ дял по силата на договора за доброволна делба, ответниците са придобили собствеността върху него, като на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, дяловете им са равни. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. В случая страна по договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди са именно ответниците като собственици на процесния имот при равни квоти. Допълнително доказателство е заявлението-декларация от 19.09.2008 2 г. до директора на „Топлофикация София“ ЕАД, подадено от К. К. Б., в което е поискано откриването на партида на нейно име.

Неотносимо към спора е възражението, че претендираната сума не се дължала, тъй като в жилището радиаторите били демонтирани през 2000 г. Според чл. 125, ал. 1 ЗЕ топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Разбирането на законодателя е, че топлинната енергия включва в себе си и горещата вода.

Неоснователно е направеното на основание чл. 52, ал. 7 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването възражение в отговора на исковата молба, че при констатация за неузаконени водомери, топлинният счетоводител е следвало да уведоми писмено потребителя за задължението му да монтира индивидуални водомери. За отоплителен сезон 05.2020 г. – 04.2021 г. проверката е извършена на 21.05.2021 г. В констативно-съобразителната част на СТЕ е посочено, че на 19.02.2021 г. е узаконен водомерът на топлата вода. Вещото лице е посочило, че до тази дата начисленото количество потребена топла вода е било съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Узаконяването е извършено на 19.02.2021 г., а проверката е извършена на 21.05.2021 г., поради което не е имало как, преди проверката топлинния счетоводител да е знаел, че в имота има неузаконени водомери, т.е. преди 21.05.2021 г. за него не е възникнало задължението по чл. 52, ал. 7 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

С отговора на исковата молба е направено възражение за неоснователно начисляване на количества за битово горещо водоснабдяване за четирима души, въпреки, че в този период там са живели двама. В подкрепа на това си възражение, ответниците са ангажирали свидетелските показания на Мери Динева – съседка на ответниците, в които тя е посочила, че ги познава от 2008 г., откогато са закупили жилището. Често се виждали и общували.

Тяхното домакинство се състояло от двама души, тъй като двете им деца се изнесли от жилището през 2015 г., когато заживели при партньорите си.

По делото са представени документи от третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.Е.“ ЕООД, в които се съдържа индивидуален отчет по отношение на лицето К. Б. за двата отоплителни сезона. По отношение на отоплителен сезон 05.2020 г. – 04.2021 г. е извършен отчет на 21.05.2021 г.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба писмени доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представения протокол за решенията на общото събрание на етажните собственици в сградата, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки и протоколи за отчет, както и от експертното заключение по съдебно-техническа експертиза. Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по СТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено в съответствие с представените от третото лице – помагач писмени доказателства. Според експертното заключение през процесния период в топлоснабдения имот не е имало радиатори, а начисленията са извършвани за потребена гореща вода. Дължимата сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ е определена въз основа на база за четирима души за периода 05.2020 г. – 19.02.2021 г., когато за пръв път е монтиран и узаконен водомер за гореща вода и с реален отчет на монтирания водомер в имота за останалата част от процесния период, което се установява и от представените от третото лице – помагач документи. На следващо място от експертното заключение по СТЕ се установява, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по реда на т. 6.1.1. от Приложението към НТ. Развитото от ответниците възражение за отмяна на посочената методика за определяне на отделената топлинна енергия от сградната инсталация е неоснователно. На съда е служебно известно 3

Решение № 1037 от 10.02.2025г. по адм.д. № 85/2025г. на ВАС, петчленен състав, II колегия., с което е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, тричленен състав II отделение по адм. дело № 746/2021 г., тъй като съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед на което действие има занапред. В ТР №2 от 27.06.2015г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. Процесният период предхожда постановения съдебен акт и с оглед изложените съображения въззивникът неоснователно се позовава на постановените от ВАС решения. Същевременно вещото лице сочи, че през периода, предмет на делото, разпределението е извършвано в съответствие със Закона и Наредбата, както и с общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Установява се също, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип.