Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 186 от 25.06.2024, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 212/2024
Вид
Решение № 186
Подписан
25.06.2024
В сила
19.11.2024
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Момчилград, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100212 по описа за 2024 година

Производството е по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.

М. от АК- Пловдив против против: "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от И. В.Д., Д.В. Н., с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ; цена на иска: 800 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че е страна по Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД. Съгласно, Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., ищеца е трябвало да върне сумата по кредита, която се явява сума от 4 479,60 лева, при сума на получаване 4 000 лева, при ГПР: 49,05 %, ГЛП: 11 ,99%, при срок на кредита от 6 на брой вноски.

Ищецът сочи, че съгласно чл.5 от Договор а е имал задължението да сключи Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде 1 обезпечен, сключеният Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г..

Заявява, че по сключеният Договор за гаранция следвало да заплати сумата от 2 240,40 лева, подробно описана и чл.1.6 от договора за гаранция.

Твърди, че със влязло в сила Решение № 13/ 18.01.2024г., постановено по гр.д. № 359/ 2023г. на РС- Момчилград, съдът е признал за нищожен сключеният Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, като наред с това е бил отхвърлен и предявеният насрещ иск от дружеството срещу него за заплащане на сумата от 1 719,48 лева, т.к. се било установило, че е заплатил сумата от 4 800 лева, при изтеглени 4 000 лева.

Посочва, че с оглед прогласената Нищожност на Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., на осн.чл.23 от ЗПК, той е следвало да заплати само сумата от 4 000 лева- т.е. само това, което е получил, поради и което счита, че заплатената горница от 800 лева следва да му се върне, като недължимо платена по посоченият по-горе договор.

Предвид на това и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, моли съда да осъди ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД да заплати на ищеца, сумата в общ размер на 800 лева, недължимо платена по недействителен

Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

Представя писмени доказателства; Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., сключен с „Фератум България“ ЕООД; Договор за поръчителство/ гаранция; справка, издадена от ответното дружество; копие на Решение № 13/ 18.01.2024г. на МРС;

В съдебно заседание ищ ецът не се явява и не представлява, като чрез пълномощник адв.МИРОСЛАВ М. представя писмено становище, с което моли исковата молба да бъде уважена така както е предявена и да бъдат присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК. Излага и допълнителни доводи в тази насока.

Ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, срок а по чл.131 от ГПК, 2 чрез ю.к.Г. Г. е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК, която намира, че исковата претенция е неоснователна и и излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеният като доказателства по делото Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г. същият е бил сключен между ищеца и ответното дружество. Съгласно чл.5 от горния договор ищеца е следвало да сключи договор за гаранция. На 06.12.2020г. е бил сключен Договор за поръчителство между ищеца и дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г. . По така сключеният Договор за гаранция ищецът е следвало да заплати сумата от 2 240,40 лева, подробно описана и чл.1.6 от договора за гаранция.

По делото се установи със представената справка, издадено от ответното дружество и неоспорено от същото, че ищецът е направил плащания по Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г., чийто общ размер възлиза на 4 800 лева.

Като писмени доказателства от ответното дружество са представени процесният договора за потребителски кредит, СЕФПИПК, както и Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредити на дружеството, които съдът приема като доказателства по делото, но не ги обсъжда в цялост, поради обстоятелството, че със влязло в сила Решение № 13/ 18.01.2024г., постановено по гр.д. № 359/ 2023г. на РС- Момчилград, съдът е признал за нищожен сключеният Договор № 956314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г.

Предвид прогласената нищожност на този договор следва да се приеме, че ищецът е заплатил сумата от 4 800 лева, при получени 4 000 лева, а е следвало да заплати само сумата от 4 000 лева- т.е. само това, което е получил, поради и което счита, че заплатената горница от 800 лева следва да му се върне, като недължимо платена по посоченият по-горе договор.

Предвид така изложеното съдът приема, че след като с влязло в сила решение е прогласена нищожността на целият договор по чл.26 от ЗЗД , и с 3 прогласяването нищожно с т т а на клаузите, съдържащи задължения за заплащане на допълнителни такси и гаранции от процесния ДОГОВОРпосочен по-горе, се явяват недължими, поради и което следва да бъде изцяло така предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева, недължимо платена по недействителен Договор № 9 56314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г. - получена без правно основание, ведно със законната лихва от 02.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева, платена държавна такса, които следва да се присъдят изцяло. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв.

Съгласно чл.38 ал.2 о т ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лева този размер е 400 лева, а в т.2 на чл.7 ал.1 се предвижда, че ако интересът е над 1 000 лева, освен 400 лева се присъждат и 10 % за горницата над тази сума.

Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 480 лева с ДДС /с оглед на уважената част от интереса, заявен с исковата молба, и предмет на настоящото производство/.

Не са налице условията за намаляване размера на адв.възнаграждение, т.к. така предвидените размери са минималните.

Предвид изложеното съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, 4 бл.0, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от И. В. Д., Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в общ размер на 800 лева, на основание чл.55 ал.1, пред .1-во от ЗЗД, недължимо платена по недействителен Договор № 9 56314 за предоставяне на потребителски кредит от 05.12.2020г.- получена без правно основание, ведно със законната лихва от 02.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:

200599406, ДА

ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 50 лева– разноски в производството.

ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 480 леваадвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5