Решение № 8397 от 03.12.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8397

Хасково, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701540 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Г. В. от гр.С. насочена против Заповед № Д_Х_С-ВС-219/15.07.2025г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане“, гр.Свиленград, потвърдена с Решение 26-РД06-0011 от 06.08.2025г. на Директора на Регионална дирекция“Социално подпомагане“, гр.Хасково.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, поради нарушение на формата и несъответствието й с материалния закон.

В тази връзка сочи, ;че в оспорената заповед не е посочено правното основание относно това дали е налице задължение за възстановяване на сумите получени на посоченото по-горе основание и дали е налице недобросъвестно поведение на жалбоподателката. Твърди се, че не следва неправилното реализиране на правомощия на административния орган да се вменява в тежест и в недобросъвестно поведение, за да се възстановят получени суми .Тенденциозно, според жалбоподателя, в административния акт не било посочено и обстоятелството какъв е срока на валидност на ЕР от 05.02.1996г., при наличие на безспорен факт, че то е представено със заявление от 14.05.2020г.на ДСП-Свиленград По изложените съображения се моли да се отмени оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Хасково чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление – декларация вх.№ ЗХУ_ИО-/Д-Х-С/579 от 14.05.2020г. (л.25) отправено до Директора на Дирекция “Социално подпомагане“, гр. Свиленград, С. Г. В. е поискала изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от Закона за хората с увреждания. В заявлението декларирала, че й е определен процент трайно намалена работоспособност от 50 % с Решение № 0265/05.02.1996г., със срок пожизнен. Експертното решение е приложено към заявлението(л.29). На 14.05.2020г. от С. В. е изготвен и формуляр за самооценка(л.26-28).

Въз основа на така представените документи, социален работник в Дирекция “Социално подпомагане“, гр. Свиленград е изготвил на 15.05.2020г. Индивидуална оценка за потребности на хората с увреждания по отношение на С. В.(л.24). В оценката е отразено, че лицето е със степен на ТНР съгласно ЕР на ТЕЛК № 0265/05.02.1996г. със срок пожизнен и определени 50 %ТНР. Посочено е и че на основание чл. 70, т.1 от ЗХ молителката, има право да получи месечна финансова подкрепа от 01.05.2020г. до 31.05.2025г. в размер на 7% от линията за бедност на годината.

Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-С/579/ФП от 15.05.2020г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Хасково на С. Г. В. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ в размер на 25.41 лева считано от 01.05.2020г. до 31.05.2025г. (л.22-гръб).

Тази заповед е изменяна досежно определения със същата размер на месечна финансова подкрепа, с последващи заповеди издадени съответно на: 25.01.2021г., 27.01.2022г., 24.01.2023г., 23.01.2024г. и 22.01.2025г.(л.21-л.22)

На 06.06.2025г. под вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Х-С/563 при Дирекция“Социално подпомагане“, [населено място] В. е депозирала ново заявление по чл. 20, ал.1 от Закона за хората с увреждания, с искане за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във формуляр за самооценка(л.59).

С рег. № 30-46737 от 18.06.2025г. социален работник при ДСП Свиленград отправил сигнал(л.20) до Директора на същата дирекция, в който отразил, че при подаване на заявлението – декларация за индивидуална оценка на 14.05.2020г. С. В. не е декларирала актуалното си ЕР , което от РКМЕ-Хасково е установено да е ЕР № 0501 от 07.08.2003г., представено с новото заявление-декларация .

Със Заповед № 2603-РД01-0219 от 23.06.2025г. (л.19) Директорът на Д“СП“ е наредил извършване на проверка по случая, определил е състава на комисията , която да я осъществи и разпоредил същата да бъде извършена в срок до 25.06.2025г.

За установеното при проверката осъществена на 24.06.2025. е съставен съответен констативен протокол(л.18), с който е прието, че за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2025г. С. В. е получила месечна финансова подкрепа общо в размер на 1948.66 лева, която е недължима и следва да бъде възстановена. Съобразно отразеното в него, констативния протокол е връчена на С. В. на 25.06.2025г. и последната е депозирала възражение срещу него , регистрирано с вх. № 2603-94С-00-0636 от 27.06.2025г. (л.17) С писмо 2603-94С-00-0636#1 от 03.07.2025г. директора на ДСП-Свиленград като е разгледал възражението, описал е фактите по случая, е сторил правния извод, че процесната сума е недобросъвестно получена и следва да бъде възстановена, като е посочил, че ще бъде издадена заповед за възстановяването й съгласно чл. 27, ал.3 от ЗХУ.

На 15.07.2025г. директорът на Дирекция“Социално подпомагане“ е издал оспорената в настоящото производство заповед(л.8), с която на основание чл. 27, ал.3 от Закона за хората с увреждания и във връзка с Констативен протокол от 24.06.2025. е наредил на С. Г. В. да възстанови неправомерно получените социални помощи в общ размер на 1948.66 лева.

На 25.07.2025г. С. В. е оспорила заповедта пред Директора на Регионална дирекция“Социално подпомагане“ (л.12).

С Решение № 26-РД06-0011 от 06.08.2025г. (л.30) на директора на РД“СП“, гр.Хасково жалбата е отхвърлена. Решението е връчено на оспорващата на 12.08.2025г. (л.9)и е оспорено с жалба вх. № 2603-94С-00-0842 от 20.08.2025г. (л.л.4, л.5 и л.56)

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от доказателствата налични по административната преписка.

Допълнително в хода на съдебното производство по делото са приобщени и цитираните в оспорената заповед: ЕР № 0501 от зас.№ 130 от 07.08.2003г. на НЕЛК(л.60 гръб) , а в четлив вид и ЕР № 0265 от зас.№ 17 от 05.02.1996г. на ТЕЛК – Хасково - в четлив вид(л.69).

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на съществените административно-производствени правила, но при издаването му материалният закон е приложен неправилно. Съображенията за това са следните:

Нормативната уредба касаеща упражняване правата на хората с увреждания е регламентирана в Закона за хората с увреждания.

Съгласно чл. 24, ал.2, т.5 от ЗХУ хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 от с.н.а. имат право на месечна финансова подкрепа. В пар.1, т.2 от ДР на ЗХУ е дадена легална дефиниция на понятието "Хора с трайни увреждания" и съгласно посочената разпоредба това са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

Компетентен да издаде заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа, която е един от двата компонента на финансовата подкрепа на хората с увреждания е Директорът на дирекция“Социално подпомагане“(чл.25, ал.1, т.1 и чл. 69, т.1 от ЗХУ), като същият действа въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите.

Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗХУ индивидуалната оценка изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. В чл.22, ал.1 и ал.2 от ЗХУ е визирано, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. За изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни.Същата се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане – чл. 21 от ЗХУ. Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването й – чл. 26, ал.4 от ЗХУ.

В чл.27, ал.3 от ЗХУ е предвидено, в случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция "Социално подпомагане" да издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва.

ЗХУ не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” респ. „недобросъвестност“ при получаване на семейните помощи. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, недобросъвестно ще е лицето, което е получило плащане въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на съответната семейна помощ. В хипотезата на чл.27, ал.3 от ЗХУ, недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в съзнателно укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. В този смисъл - Решение № 10122 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2015 г., VI о, Решение № 5489 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2014 г., VI о. и др.

От гореизложеното е видно, че не всяко получаване на месечна помощ/финансова подкрепа или част от нея без правно основание е предпоставка за издаване на заповед по чл. 27, ал.3 от Закона за хората с увреждания, а само в хипотезите, когато получаването на социалното плащане се дължи на недобросъвестност на лицето.

Това предполага в заповедта надлежно да бъдат описани съображенията, поради които административният орган счита, че лицето е недобросъвестно, т.е. следва да бъде посочено кои точно факти и обстоятелства представляващи пречка за получаване на месечна помощ, лицето е знаело, но укрило, или невярно е декларирало.

В случая от мотивите изложени в заповедта става ясно, че според ответника С. В. е вписала в заявлението-декларация ЕР на ТЕЛК № 0265 от 05.02.1996г., което е било отменено и не е представила в ДСП-Свиленград актуалното ЕР № 0501/07.08.2003г. на НЕЛК, въпреки че е била длъжна и е знаела, че е необходимо да декларира верни данни пред ДСП. По този начин недобросъвестно според органа е получила месечна финансова подкрепа общо в размер на 1948.66 лева, тъй като не е отговаряла на условията на чл. 70 от ЗХУ към момента на подаване на заявление декларация от 14.05.2020г., поради причина, че не е имала 50% степен на увреждане или трайно намалена работоспособност.