Решение № 197 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. П., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500212 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №85 от 16.01.2024г., постановено по гр.дело №1479/2022г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от П. В. Н. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“С.“№1, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът К. Ц. Ц. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“С.“№90, ет.7, ап.21, не е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №РД-*/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – гр.П., район „С.“, ж.к.“З.“, ул.“С.“№1, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори *, *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2, с площ от 74,00кв.м., ведно с избено помещение с площ от 37кв.м., възложен му с влязло в сила постановление за възлагане, издадено на 19.10.2021г. по изп.дело №* по описа 1 на ЧСИ рег.№* – А.А., за 2015г., като е прието за недоказано направеното от П. В. Н. оспорване на истинността /автентичността/ на молба, заведена във входящия регистър на ЧСИ рег.№* – А.А. под №*/16.07.2021г., подадена по изп.дело №*/2015г. по описа на същия съдебен изпълнител, в която като адресант е посочена адвокат В.Х. от АК-Б. в качеството й на пълномощник на „Б.“ООД-взискател по делото, с която е поискано да бъде изнесен на нова публична продан гореописания имот, и П. В. Н. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“С.“№1, е осъден да заплати на К. Ц. Ц. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“С.“№90, ет.7, ап.21, сумата от 5400лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.

В. Н., който го обжалва като немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробно съображения и претендира за отмяната му и уважаване на предявения иск.

Въззиваемата страна К. Ц. Ц. е подал чрез пълномощника адв.З. З. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност в подкрепа на приетото с обжалваното решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. В. Н. против К. Ц.

Ц. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху апартамент №1 в гр.П., ул.“С.“№1, ет.1, надлежно индивидуализиран.

Искът се основава на изложени в исковата молба твърдения процесният апартамент да е бил възложен на ответника с влязло в сила постановление за възлагане от 19.10.2021г. по изп.дело №*/2015г. по описа на ЧСИ А.А., което да не е породило прехвърлителен ефект, тъй като в нарушение на императивните правила на закона принудителното изпълнение е било насочено и проведено спрямо единственото жилище на ищеца като длъжник, съставляващо несеквестируем имот, при положение и, че вземанията за 2 издръжка, за които несеквестируемостта не се прилага, на бившата му съпруга, за които тя била образувала изп.дело №2018*0401* на ЧСИ П.И. и се присъединила с удостоверение за тях по изп.дело №*/2015г. по описа на ЧСИ А., той бил погасил и завел гр.дело №*/2020г. по описа на Районен съд-П. за недължимостта им. С представена в първото редовно проведено на 16.05.2023г. открито съдебно заседание молба ищецът е навел в допълнение на първоначално изложените фактически обстоятелства проданта на имота да е извършена въз основа на молба, която е подадена извън преклузивния срок по ГПК, както и да са допуснати нарушения на основополагащи разпоредби на Конституцията на РБ, ЕКПЧОС, ГПК, Всеобща декларация за правата на човека, Харта на основните права на Европейския съюз и тълкувателна практика на ВКС.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения ищецът като длъжник в изпълнителното производство да е обжалвал постановлението за възлагане и жалбите му да са били оставени без уважение, поради което и съгласно чл.496,ал.3 от ГПК да е недопустимо атакуването му по исков ред. Поддържа със завършване на фактическия състав по провеждане на публичната продан и доколкото длъжникът е бил собственик на имота постановлението за възлагане да е породило вещно-транслативния си ефект, без значение дали имотът е бил секвестируем или не, както и дали са били допуснати процесуални нарушения или не. За пълнота сочи, че един от взискателите по делото е бил синът на ищеца, присъединил се по вземане за издръжка, спрямо което несеквестируемостта отпада. Освен това, за същия имот ищецът бил сключил предварителен договор за покупко-продажба, искът на купувача по който Г.Р. за обявяването му за окончателен бил отхвърлен поради симулативност на същия, а през 2019г. ищецът се разпоредил с друг свой жилищен имот в с.Н.Г., които му действия да целят осуетяване събирането на вземанията срещу него и да се постави сам в положение на притежание на единствен несеквестируем жилищен имот, което, обаче, не засяга придобитите от купувачите на проведените публични продани права.

С обжалваното първоинстанционно решение предявеният иск е приет за допустим по съображения, че, според трайната съдебна практика, когато ищецът по отрицателният установителен иск за собственост поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право принаделжи 3 нему, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, поради което въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по същество на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. По същество въз основа на приетите писмени доказателства е прието, че ищецът е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 15.05.2008г., който имот е бил предмет на принудително изпълнение по образувано от взискателя „Б.“ЕООД изп.дело №*/2015г. по описа на ЧСИ А.А. с рег.№* за парични вземания, като е проследена хронологията на извършените по него изпълнителни действия. С постановление от 19.10.2021г. имотът бил възложен на ответника като купувач на публичната продан след плащане на предложената от него цена в законоустановения срок. Жалбите на длъжниците П. Н. и „Б.“АД срещу постановлението за възлагане били оставени без уважение с окончателно Решение №176/15.02.2022г. по в.гр.дело №20215300503292 по описа на Окръжен съд-П.. Прието е, че защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез исковете по чл.422,ал.1, чл.424,ал.1 и чл.439 от ГПК, а срещу процесуалната му незаконосъобразност чрез обжалване на изчерпателно изброените в чл.435,,ал.2 от ГПК изпълнителни действия и само на изрично посочените в закона – чл.435,ал.3 от ГПК, основания, като по изключение, дори и възлагането да не е обжалвано, съобразно чл.496,ал.3 от ГПК, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената, а също и чрез позоваване на ищеца и по възражение на ответника в други производства, което ограничение има за цел стимулиране на третите лица да участват в публичната продан и поради този обществен интерес в действащото право не е уреден иск за прогласяване нищожност на публичната продан съответно на постановлението за възлагане, в това число и поради несеквестируемост на изнесения на публична продан имот. Прието е, че ищецът е упражнил правото си на защита като е обжалвал действията на съдебния изпълнител, включително по насочване на принудителното изпълнение спрямо процесния имот и по възлагането на същия, релевирайки поддържаната и сега несеквестируемост, поради което правата му по чл.6,ал.1 и чл.13 от ЕКПЧ не са били нарушени. Жалбите му са били оставени без уважение, с което постановлението за възлагане е влязло в сила и от този момент, съгласно 4 чл.496,ал.2 от ГПК, ответникът е придобил притежаваните от ищеца права на собственост върху спорния апартамент.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая и двете страни разполагат с титули за собственост върху процесния имот – ищецът се легитимира с договор за покупко-продажба от 15.05.2008г. по НА *, том II, рег.№*, нот.дело №*/2008г. на нотариус С.Й., а ответникът с влязло в сила Постановление за възлагане от 19.10.2021г. по изп.дело №*/2015г. по описа на ЧСИ А.А. с рег.№*. Налице е колизия на права, чието разрешаване е въпрос по същество на спора.

Възраженията на ищеца относно правопораждащото действие на постановлението за възлагане на имота на ответника са от значение не за допустимостта, а за основателността на предявения иск, доколкото предмет на иска е претендираното от ответника спорно право и неговото съществуване или несъществуване е въпрос по същество. Предявеният иск не е за недействителност на публичната продан на специално предвидените от чл.496,ал.3 от ГПК основания – при възлагане на лице без право да наддава или при невнасяне на цената, на които единствено е допустимо тя да се атакува с нарочен установителен иск, поради което обстоятелството, че ищецът не се позовава на тях не води до недопустимост на предявения от него отрицателен установителен собственически иск по чл.124,ал.1 от ГПК.

Релевирането им е допустимо и в производство по предявен иск за собственост върху имота, съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение №4 от 11.03.2019г. по тълк.дело №4/2017г. на ОСГТК на ВКС. При отрицателния установителен иск, обаче, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег, тъй като ищецът изобщо отрича правото на ответника, който трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, съответно при уважаване на иска ще се отрече със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на собственост с оглед всички възможни правни основания, на които то би могло да бъде придобито 5 от него, по който начин ищецът би постигнал целената пълна защита на собственото си право и окончателно разрешаване на спора относно принадлежността на процесния имот. Поради това, обстоятелството, че ищецът, оспорвайки прехвърлителното действие на постановлението за възлагане, не се позовава на основанията по чл.496,ал.3 от ГПК, не води до недопустимост на предявения от него отрицателен установителен собственически иск.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по молба на взискателя „Б.“ЕООД и представен с нея изпълнителен лист от 05.10.2015г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №12483/2015г. на Районен съд-П., с която длъжниците „Б.“АД, „В.“ООД и ищеца П. В. Н. са осъдени да заплатят солидарно сумата от общо 1182232,37лв., включваща цена на доставени и незаплатени горива по договор от 12.11.2014г. и неустойка със законна лихва върху главницата от 01.10.2015г. и разноски, е образувано изп.дело №*/2015г. по описа на ЧСИ А.А. с рег.№*. С молба вх.№4393/13.10.2015г. взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи спрямо притежавани от длъжника П. Н. пет конкретно посочени недвижими имота, четири от които жилищни – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор * в гр.П., ул.“*“№1-а; жилище, апартамент с идентификатор * в гр.П., ул.“*“№13, ет.3; процесното жилище, апартамент с идентификатор * в гр.П., ул.“С.“№1, ет.1, ап.1; жилище, апартамент с идентификатор * в гр.П., ул.“С.“№4А, ет.4, ап.8/Г. Върху същите е вписана на 28.10.2015г. възбрана. На 14.09.2017г. е вписана възбрана и върху собствения на длъжника Н. апартамент №16 в гр.П., бул.“Д.“№2, ет.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. С молба вх.