Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27366 от 29.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9941/2026
Вид
Определение № 27366
Подписан
29.07.2026
В сила
29.07.2026
Състав
ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27366 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Гражданско дело № 20261110109941 по описа за 2026 година

Делото е образувано по подадена искова молба от „М и К Л*“ ЕООД, уточнена с молба от 11.05.2026 г., като исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „У*“ ООД.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 372, вр. чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата от 175,59 евро, представляваща останала неплатена част от възнаграждение за извършен превоз на товар съгласно заявка за транспорт от 30.09.2025 г., за която сума е издадена фактура № 805 от 07.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2026 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,83 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.03.2026 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че по възлагане на ответника е поел задължение за извършване на превоз на товар, като уговорените дата и час на товарене са 02.10.2025 г. до 11ч. от Logistikzentrum Schockenmoehle; Zum Wedkamp 3; Steinfeld, срокът на доставката 07.10.2025 в гр. София, като било уговорено, че мястото на доставка ще бъде доуточнено допълнително. Сочи, че до сутринта на 08.10.2025 г. ответната страна не е предоставила адрес за разтоварване, като след многократни запитвания ищецът е получил указания в 9.00 часа на 08.10.2025 г., че деветте палета следва да бъдат разтоварени в гр. София, кв.

1

„Враждебна“, ул. „45-та“, а в 09:50 часа са дадени допълнителни указания, че останалите 8 палета следва да бъдат разтоварени в гр. София, ***а, НПЗ Искър. Твърди, че транспортните услуги са извършени в срок и без забележки, като върху издадените товарителници не са изписани възражения. Сочи, че за извършената транспортна услуга е издадена фактура № 805 от 07.10.2025 г. на стойност 2520 евро с ДДС, а съгласно т. 7 от заявката за транспорт плащането е следвало да се осъществи до 30 работни дни след получаване на оригиналната фактура и заверено ЧМР. Твърди, че последните са получени от ответника на 20.10.2025 г., поради което фактурата е следвало да бъде платена до 01.12.2025 г., като лихва за забава се дължала от 02.12.2025 г. Посочва, че на 05.03.2026 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на ответната страна, която е отказала да я получи, а на 09.03.2026 г. ответникът е заплатил по банков път сумата от 2 417,47 евро, представляваща частично плащане по фактура № 805 от 07.10.2025 г., за което счита, че представлява извънсъдебно признание на вземането. Позовава се на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно който при частично плащане и когато сумата не покрива изцяло дълга, тя се отнася последователно – първо към разноските, след това към лихвите, а накрая към главницата. Твърди, че натрупаната лихва за забава от 02.12.2025 г. до датата на частичното плащане е 73,33 евро, както и че общото задължение на ответника към 09.03.2026 г. възлиза на 2593,33 евро.

Според ищеца след погасяването на сумата от 2417,47 евро, ответникът дължи главница в размер на 175,59 евро, а лихвата за забава за периода от 09.03.2026 г. до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 1,83 евро. Моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от договор за превоз на товари, като поддържа, че не е отказал заплащането на договореното навло, а е упражнил договорните си права, произтичащи от заявката за транспорт от 30.09.2025 г. Поддържа, че доставката е извършена на 08.10.2025 г. вместо на 07.10.2025 г.

Твърди, че на 13.10.3035 г. е уведомил писмено ищеца, че превозът е изпълнен със забава и се е позовал на т.12 от заявката за транспорт и е поискал издаване на кредитно известие, респективно приспадане на договорената санкция в размер на 200 лева. Сочи, че забавеното предоставяне на адресите за разтоварване не е резултат от бездействието на ответника, а от предприета реорганизация за ограничаване на неблагоприятни последици от вече настъпило закъснение. Твърди, че въпреки че ищецът е бил изрично уведомен, че стоката е спешна и че на място се очаква следващ превозвач, автомобилът на ищеца е извършил други доставки и се е явил за разтоварването едва около 14:30 часа вместо в 9-9:30 часа. С оглед забавянето стоката е пристигнала в гр. Стара Загора едва на 09.10.2025 г., като получателят на стоката е бил принуден да организира извънреден транспорт до гр. Троян на стойност 320 лева без ДДС. С оглед запазване на търговските отношения, ответникът е компенсирал своя клиент чрез предоставяне на търговско намаление от 100 евро. Твърди, че вследствие на забавеното изпълнение за ответника са настъпили имуществени вреди, които надхвърлят уговорената в т. 12 от заявката за транспорт санкция от 200 лева. Ответникът твърди, че е уведомил своевременно ищеца, поискал е издаването на кредитно известие и е изпратил протокол за прихващане, но ищецът е отказал да признае прихващането. Сочи, че с оглед отказа на ищеца да признае прихващането ответникът е заплатил остатъка от дължимото навло, без да се отказва от направените възражения. Оспорва акцесорната претенция за лихва, като сочи, че съгласно т.12 от заявката за транспорт при неизпълнение на договорените условия срокът за плащане се удвоява. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с ответника по силата на посочения договор за превоз на товар с твърдяното съдържание; изпълнението на задълженията си по него, както и размерът на вземането, представляващо цената на извършената услуга.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи 2 положителния факт на погасяване на дълга или че е възразил срещу неточното изпълнение в случай че твърди това.

По възражението за прихващане в тежест на ответника е да установи възникването за вземане в размер на 200 лева във връзка със забавеното изпълнение на доставката.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение с ответника по силата на посочения договор за превоз на товар с твърдяното съдържание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3