Решение № 1241 от 01.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Русе, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И.ов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело № 20254520101092 по описа за 2025 година

Производството е във втората фаза на съдебната делба, по нейното извършване.

С влязло в сила Решение, постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между Х. А. А., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН **********, и А. Х. Е., ЕГН **********, по отношение на недвижим имот в с. Тетово, обл. Русенска, ул. „Рила“ № 4А, представляващ УПИ VIII в квартал 58, образуван от имот 807 по ЗРП на с. Тетово, ЕКАТТЕ 72357, одобрен със Заповед № 638/19.07.1965 г. на Окръжен народен съвет – Разград, с площ от 981 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: улица, УПИ VII-803, УПИ VI-804, УПИ V-805, УПИ IV-806, ПИ III-535 и УПИ IX-925, всички от квартал 58, заедно с построените в имота сгради, при права 4/5 идеални части общо за съпрузите Х. А. А. и С. А. А. и 1/5 идеална част за А. Х. Е..

Решението по допускане на делбата е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо както относно обектите, включени в делбената маса, така и относно лицата, между които следва да се извърши делбата, и размера на принадлежащите им права.

В първото съдебно заседание във втората фаза на делбата, проведено на 17.09.2025 г., процесуалният представител на ищците е предявил претенции по сметки срещу съделителя А. Х. Е.. Поискал е заплащане на сумата 4 262,40 лв., представляваща припадащата се според квотата на последния 1/5 част от извършените необходими и полезни разноски за процесния имот, както и сумата 165,11 лв., представляваща заплатени от ищците местни данъци и такси за частта на ответника. Претенциите са приети за разглеждане в делбеното производство. Приети са представените от ищците 1 приходни квитанции за заплатени местни данъци, както и съдебно-техническата експертиза, изготвена по гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

В същото заседание съдът е назначил съдебно-техническа експертиза със задачи да установи дали допуснатият до делба недвижим имот е реално поделяем съобразно правата на съделителите, при положителен отговор да изготви проект за разделителен протокол, както и да определи актуалната пазарна стойност на делбения имот и на дяловете на страните. От заключението на вещото лице инж. И. С. Л., прието в съдебното заседание на 29.10.2025г., се установява, че процесният имот представлява дворно място с площ 981 кв.м., находящо се в с.Тетово, община Русе, като при извършения оглед е установено наличието на една жилищна сграда със застроена площ около 48 кв.м. Втората жилищна сграда, описана в придобивния нотариален акт, е премахната и заличена от регулационния план. Съществуващата жилищна сграда е изпълнена с тухлена зидария върху бетонни основи, с дървен гредоред и скатен покрив, покрит с керемиди. Фасадата е топлоизолирана и измазана, изпълнени са PVC прозорци и врати, електрическа и ВиК инсталации, а помещенията са с извършени довършителни работи. Вещото лице е определило конструктивното състояние на сградата като сравнително добро. От заключението се установява още, че процесният недвижим имот е реално неподеляем съобразно квотите, при които е допусната делбата. Вещото лице е съобразило нормативните изисквания на чл.19 ЗУТ относно минималните размери, лице и площ на новообразуваните урегулирани поземлени имоти и е достигнало до категоричен извод, че не съществува възможност от процесния имот да бъдат образувани самостоятелни реални дялове, съответстващи на правата на съделителите. Пазарната стойност на недвижимия имот към момента на експертизата е определена общо на 40 141 лв., от които 34 382 лв. за съществуващата жилищна сграда и 5 758 лв. за терена. При квотите, установени с решението по допускане на делбата, стойността на дела от 4/5 идеални части, принадлежащ общо на Х. А. А. и С. А. А., възлиза на 32 112,80 лв., а стойността на дела от 1/5 идеална част на А. Х. Е. възлиза на 8 028,20 лв.

В откритото съдебно заседание на 29.10.2025г. вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че пазарната стойност на имота е намаляла в сравнение с оценката, извършена по предходното гражданско дело, когато е била около 44 000 лв.

Посочва също, че хипотетичната стойност на съществуващата жилищна сграда без извършените подобрения би била около 25 000 лв., предвид състоянието, в което би се намирала при липса на ремонт и поддръжка. Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, последователно и компетентно изготвено, основано на непосредствен оглед, извършени измервания и анализ на пазарни аналози. Заключението не е оспорено от страните и съдът не установява основания да се съмнява в неговата правилност. След приемане на експертизата процесуалният представител на ищците е поискал процесният недвижим имот да бъде 2 възложен на доверителите му, като е посочил, че те живеят в него, нямат друго жилище, представляват младо семейство и имат малко дете. Поискал е стойността на дела на ответника да бъде определена на 5 000 лв., изчислена като 1/5 от посочената от вещото лице приблизителна стойност от 25 000 лв. на сградата без подобренията.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 348 ГПК, когато недвижимият имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, същият се изнася на публична продан. В случая от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява категорично, че процесният недвижим имот е реално неподеляем. Поради това делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, нито чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, доколкото делбената маса включва един неподеляем недвижим имот.

Следва да бъде обсъдено направеното в заседанието от 29.10.2025г. искане на ищците за възлагане на имота. Съгласно чл.349, ал.4 ГПК искането за възлагане по ал.1 и ал.2 може да бъде направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

В настоящия случай първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата е проведено на 17.09.2025г. В това заседание ищците са предявили единствено претенции по сметки и са поискали назначаването на експертиза. Възлагателна претенция не е заявена. За първи път искане за възлагане е направено в следващото съдебно заседание на 29.10.2025г., след приемане на заключението на съдебнотехническата експертиза и непосредствено преди приключване на съдебното дирене.

Следователно искането е направено след изтичането на преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК и поради това е процесуално недопустимо.

Независимо от неговата преклудираност, съдът намира за необходимо да отбележи, че не са налице и материалноправните предпоставки за възлагане по чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК. Хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК се отнася до неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, при наличие и на останалите законови предпоставки. Такава хипотеза настоящият спор не разкрива. Х. А. А. и С. А. А. са съпрузи и бракът им не е прекратен. Освен това целият делбен имот никога не е представлявал съпружеска имуществена общност между тях, доколкото с влязлото в сила решение по гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Русе е установено, че А. Х. Е. притежава самостоятелно 1/5 идеална част от него.

Не е приложима и разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК. Тя урежда специална възможност за възлагане на неподеляемо наследствено жилище в полза на съделител, който е живял в него при открИ.е на наследството и не притежава друго жилище. В 3 случая ищците не са придобили своите права в имота по наследяване от общ с ответника наследодател, а въз основа на възмездна сделка, сключена на 03.07.2023г., вещнотранслативният ефект на която по отношение на придобитите от тях права се е разпрострял върху двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Правото на А. Х. Е. върху 1/5 идеална част е установено като произтичащо от наследствено правоприемство. Следователно съсобствеността между страните не е изцяло наследствена и ищците не притежават качеството сънаследници с ответника по отношение на целия делбен имот. Поради това специалният способ по чл.349, ал.2 ГПК не може да намери приложение.

Обстоятелствата, че ищците обитават имота, че нямат друго жилище, че са семейство с малко дете и са извършили значителни подобрения, сами по себе си не създават основание за възлагане извън изчерпателно предвидените от закона хипотези.

Поради това възлагателната претенция следва да бъде оставена без разглеждане като преклудирана, а допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, в която всеки от съделителите може да участва при условията на закона.

Неоснователно е и искането при евентуално възлагане стойността на дела на ответника да бъде определена на 5 000 лв., представляващи 1/5 от посочената устно от вещото лице стойност от около 25 000 лв. Сумата от 25 000 лв. не представлява актуална пазарна стойност на делбения недвижим имот. Тя е посочена от вещото лице единствено като приблизителна хипотетична стойност на жилищната сграда без извършените подобрения. Делбата обаче се извършва според действителното фактическо и правно състояние на вещта към момента на извършването й.

Извършените трайни подобрения са станали част от недвижимия имот и се отразяват върху неговата актуална пазарна стойност. Освен това сумата от 25 000 лв. се отнася само до сградата, а не и до стойността на дворното място. Поради това релевантната към настоящото производство пазарна стойност е определената с писменото заключение обща стойност от 40 141 лв.

По претенцията по сметки за сумата 4 262,40 лв.

Ищците претендират от А. Х. Е. заплащане на сумата 4 262,40 лв., представляваща припадащата се на неговия дял част от стойността на извършените в имота необходими и полезни разноски и подобрения.

От представеното по настоящото дело влязло в сила Решение № 71/16.01.2025г. по гр.д. № 209/2024г. по описа на Районен съд – Русе се установява, че въпросът за извършените от Х. А. А. и С. А. А. подобрения в същия недвижим имот вече е бил предмет на съдебно разглеждане между същите страни. В това производство съдът е приел, че А.и са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, обсъдил е заключението на вещото лице относно извършените ремонтни работи и увеличението 4 на стойността на имота и е определил сумата, съответстваща на притежаваната от А.

Х. Е. 1/5 идеална част, именно на 4 262,40 лв. Съгласно представения по делото съдебен акт А. Х. Е. е осъден да заплати тази сума на Х. А. А. и С. А. А..

Следователно между същите страни, за същото вземане, основано на същите подобрения и по отношение на същия недвижим имот, вече съществува влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а по силата на ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно.

Обстоятелството, че претенцията е предявена във втората фаза на делбата като претенция по сметки по чл.346 ГПК, не отстранява силата на пресъдено нещо на предходния съдебен акт. Претенцията по сметки не може да служи за повторно снабдяване на кредиторите с изпълнително основание за вече присъденото им вземане.

Ето защо претенцията за сумата 4 262,40 лв. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради наличие на сила на пресъдено нещо, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По претенцията по сметки за сумата 165,11 лв.

Ищците претендират от А. Х. Е. и сумата 165,11 лв., представляваща заплатени от тях местни данъци и такси, относими към притежаваната от него 1/5 идеална част от процесния недвижим имот. Претенцията е допустима, доколкото не е предмет на предходното съдебно производство и е своевременно заявена в първото заседание след допускане на делбата. Съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.