Решение № 7831 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7831 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря С.А.Р. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110100975 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД излага, че по сключен договор при общи условия с ответниците в периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020г. доставил в собствения им топлоснабден имот – ап. 53, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.С.“ бл. 15, вх. 1, с аб. № *******, топлинна енергия на стойност 1 450.30 лева, като с оглед квотата им в правото на собственост ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД. К. дължали по 1/6 част, т.е. по 241.71 лева, а ответникът Л. Г. К. – 4/6 части, т.е. 966.86 лева. Дължали му и главница за дялово разпределение за същия период в размер на сумата 55.42 лева (по 9.23 лева ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД. К. и 36.94 лева - ответникът Л. Г. К. ).

Ответниците не заплатили дължимите суми и за периода от 31.10.2018г. до 03.09.2021г. му дължали обезщетение за забавата върху главницата за ТЕ в размер на 151.88 лева (по 25.31 лева ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД. К. и 101.25 лева - ответникът Л. Г.

К.) и 11.24 лева – върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 03.09.2021г. (по 1.87 лева ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД. К. и 7.49 лева ответникът Л. Г. К. ), както и законни лихви върху главниците, считано от 17.09.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което на 27.09.2021г. по ч.гр.д. № 54268/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците възразили срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски за производството.

Ответниците ЕВ. АНД. К., Д. АНД. К. и Л. Г. К. оспорват исковете – не били 1 обвързани от договор с ищеца, тъй като не били носители нито на правото на собственост върху процесния апартамент, нито на вещното право на ползване.

Позовават се на чл. 62 ЗЗП. Не дължали лихви, тъй като не се установявало публикуване на сумите – чл. 32, ал. 2, чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца. Не оспорват размера на начислените суми за имота, но възразяват за изтекла погасителна давност за вземанията.

Третото лице-помагач на страната на ищеца “Н.” ЕАД заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 04.01.1986г. съгласно Наредбата за държавните имоти, неоспорен по делото, се установява, че ответникът Л. Г. К. и А.Д.К.. придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № 53, находящ се в гр.

София, ж.к. „Х.С.“, бл. 15, вх. 1, ет. 11. Тъй като в договора за покупко-продажба не е посочено изрично каква е придобитата от всеки от приобретателите част, на основание нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че всеки притежавал по ½ ид.ч. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници А.Д.К.. починал на 03.03.2005г., като оставил за свои законни наследници ответниците Л. Г. К. – съпруга и ЕВ. АНД. К. и Д.

АНД. К. - деца. След смъртта на А.Д.К.., по силата на наследственото правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот преминала при равни части в патримониума на ответниците, при което ответникът Л. Г. К. притежавала 4/6 ид.ч., а ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД.

К. – по 1/6 ид.ч. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че изводите относно притежаваните от ответниците квоти биха били идентични, дори и по делото да бяха ангажирани доказателства, че топлоснабденият имот бил придобит от ответника Л. Г.

К. и А.Д.К.. в режим на СИО. По делото не са събрани доказателства за отчуждаването на правото на собственост имота. Напротив – представен е нотариален акт от 28.06.2019г. за учредяване на договорна ипотека от страна на собствениците ЕВ. АНД.

К., Д. АНД. К. и Л. Г. К., при посочените от съда по-горе квоти в правото на собственост, в полза на „У.Б.“ АД за обезпечаване на отпуснат от банката кредит.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 14.05.2002г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на 2 адрес гр. София, ж.к. „Слатина“ (идентичен с ж.к. „Х.С.“), бл. 15, за избор на ФДР, договор от 27.05.2002г., сключен между ЕС на горния адрес и ТАЕС „Н.И.“ ООД, съобщение към фактура и обща фактура за аб. № *******, номер на инсталация 4000177677, изравнителни сметки, извлечение от сметка за абонат 4000177677, подписани от абоната талони за отчет на уреди от 05.05.2018г., 16.05.2019г. и от 20.06.2020г., неоспорени от страните, и др., се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците ЕВ. АНД. К., Д. АНД. К. и Л. Г. К., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.С.“, бл. 15, вх. 1, ет. 11 , през процесния период били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия.

Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът Л. Г. К. следва да отговаря за 4/6 части от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия, а ответниците ЕВ. АНД. К. и Д. АНД.

К. – за по 1/6 част.

Поради естеството на етажната собственост ответниците, придобивайки правото на собственост върху процесния имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, се явяват обвързани от взетите до момента решения на общото събрание на етажните собственици за топлоснабдяване на сградата, независимо дали са съгласни с тях. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е че мнозинството решава. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно 3 отопление в сградата. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.

62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липса на облигация с ищеца, основани на нормата на чл. 62 ал. 1 ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни ците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Страните по делото не са формирали спор, а и от заключението н а ССчЕ и от подписаните от абоната талони за отчет на уреди от 05.05.2018г., 16.05.2019г. и от 20.06.2020г., неоспорени от страните, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Макар и ССчЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с писмените доказателства, събрани по делото, в т.ч. подписаните от абоната протоколи за отчет, поради което съдът кредитира изводите на вещото лице.

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца, за процесния период на абоната са начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 4 715.53 лева. Счетоводно при ищеца за процесния период са отразени 3 изравнителни сметки, изготвени от топлинния счетоводител - от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. – 95.98 лева за доплащане от абоната, от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. – 274.58 лева за възстановяване на абоната, и от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. – 89.53 лева за възстановяване на абоната. От сумата по издадените фактури /4 715.53 лева/ следва да се приспадне сумата от изравняване /268.13 лева/, при което се получава сума за плащане в размер 4 447.40 лева. Абонатът заплатил суми в размер на 2 997.11 лева, при което дължимата за периода главница възлиза в размер на 1 450.30 лева.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена 4 топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите от тях части от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.