Решение № 171 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана В. при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 07.03.2022 г., постановена по НЧХД № 10646/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав, подсъдимият В.

И. М. е признат за невиновен в това, че на 22.03.2019 г., в гр. София, казал на частната тъжителка В. К. Л. „обикаляй хотелите и живей там, блядь такава, блядь“, в присъствието и на други лица, поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С така постановената присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка В. К.

Л. срещу подс. В. И. М., граждански иск в размер от 10 000 (десет хиляди) лева, за обезщетение на причинени от твърдяното с тъжбата деяние неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

С присъдата е отхвърлено и искането на частната тъжителка В. К. Л., за присъждането на разноски в нейна полза, като е постановено всички направени от нея разноски да останат в нейна тежест.

С присъдата е оставено без разглеждане и искането за присъждане на сторените от подс. В. И. М. разноски – в негова полза.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е депозираната въззивна жалба от частната тъжителка и граждански ищец В. К. Л. с допълнение към нея, подадено чрез упълномощения повереник – адв. Ж. Н. – от САК. В така депозираната въззивна жалба срещу постановената присъда се излагат твърдения, че същата е необективна и несправедлива.

1

В допълнението към подадената въззивна жалба се развиват доводи, че първият Съд неправилно е кредитирал с доверие писмено доказателствено средство – съобщение от Районната администрация, като е приел, че същото е било представено по делото в цялост, неразкъсано, и кореспондира с твърденията на свидетелите на защитата. Релевират се съображения, че изводите на Съда в този смисъл са неправилни, тъй като представеното по делото съобщение не е това, което е било залепено на вратата на подсъдимото лице, а е получено от Общината впоследствие, видно от обстоятелството, че е със заличен подпис – практика, наложена в Общината, когато се издават преписи от документи. Сочи се, че съобщението, което е било залепено на вратата на подсъдимия, е било разкъсано от самия него и не е възможно същото да е представено по делото.

Повереникът развива доводи, че първият Съд неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Г.В. и Б.С., като не е отчел, че същите не отразяват фактическата обстановка в цялост и са непълни, колебливи и вътрешно противоречиви. Изтъква, че Районният съд е нарушил принципа по чл. 14 от НПК, тъй като съдържанието на мотивите към присъдата му не сочи на спазване на процесуалния ред за изграждане на вътрешното убеждение на Съда въз основа на всички обстоятелства по делото, а съдържа единствено декларативно несъгласие с показанията на определен свидетел, без да се излагат мотиви в тази насока. Релевира и съображения за фактическа липса на мотиви към постановения първоинстанционен съдебен акт.

Сочи, че Съдът е игнорирал изцяло представените многобройни писмени доказателства за заинтересованост на свидетелите на защитата, като изтъква, че предвид натрупаните през годините вражди, не е възможно тези свидетели да депозират верни и обективни показания, които да бъдат кредитирани от Съда. Излага, че Съдът неправилно е приел, че св. Т. е заинтересован свидетел, като наемател на тъжителката, и е отказал да кредитира с доверие показанията й, като не е отчел, че наемните отношения помежду им вече са прекратени. Намира, че първият Съд не е обсъдил обстоятелството, че подсъдимият вече е осъждан за обида на тъжителката, което обуславя извод, че има трайно негативно отношение към нея, и, знаейки националността й, я е обидил на нейния роден език.

Отправя искане присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият В. И. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му частно обвинение.

Срещу така постановената от СРС присъда, в частта й за разноските, е подадена и въззивна жалба от адв. А. Т. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс.

В. И. М.. В жалбата се излага, че Районният съд неправилно е отхвърлил претенцията на защитата за възлагане на разноски по чл.190 от НПК, въпреки, че подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и по делото са представени документи за сторените от него разноски. Изтъква се, че защитата е направила своевременно своето искане в последното съдебно заседание пред първата инстанция, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на подсъдимия, като са били представени доказателства за направените разноски. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда в частта й за разноските и за присъждането им, предвид оказаната адвокатска защита на подсъдимия в първа инстанция, в тежест на частния тъжител и граждански ищец.

В законоустановения срок срещу така депозираната от адв. А. Т. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. В. И. М., въззивна жалба е постъпил писмен отговор от частната тъжителка В. К. Л., чрез упълномощения от нея повереник адв.

Ж. Н. – от САК, с който се оспорва основателността на искането на защитата и се отправя искане същото да бъде оставено без уважение. Сочи се, че от направеното от защитата на подсъдимия искане „да ни бъдат присъдени“ разноски и от обстоятелството, че между 2 защитника и подсъдимия е сключен договор за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, не става ясно – на кого точно се иска да бъдат присъдени разноските, изводимо от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Твърди се, че по делото липсва цитираният от защитника анекс към Договора за правна помощ, поради което не може да се направи извод за неговото съдържание. Излагат се аргументи, че не е посочено в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. е сключен Договорът за правна помощ, като липсват твърдения дали адвокатът е роднина на обвиняемото лице, негов близък или е друг юрист. Излага се, че разноски не следва да бъдат присъждани нито на обвиняемото лице, нито на неговия защитник.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка и граждански ищец В. К.

Л. – адв. Ж. Н. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията, изложени в тях. Отправя искане да бъде приложен законът.

Частната тъжителка и граждански ищец В. К. Л. се присъединява към становището на повереника си.

Упълномощенията защитник на подс. В. И. М. – адв. А. Т. – от САК, оспорва депозирана от тъжителя въззивна жалба с допълнение, и поддържа тази, подадена от него – в частта за разноските. Отправя искане производството по делото да бъде прекратено, поради изтичането на предвидената в закона давност.

Подсъдимият В. И. М. отправя искане производството по делото да се прекрати поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване във връзка с престъплението, в което е обвинен. Сочи, че не желае Съдът да се произнася с отделен акт по същество на делото. В последната си дума отправя искане за прекратяване на производството по давност и заявява, че не желае делото да се гледа.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства и обсъдил показанията на свидетелите Р.Г. Т., снети в о.с.з. на 08.10.2020 г. (л. 71/гръб – 72/гръб от съдебното производство); П.Х.Л., снети в о.с.з. на 08.10.2020 г. (л. 72/гръб – 74 от съдебното производство); Г.Г.В., снети в о.с.з. на 21.06.2021 г. (л. 233/гръб – 234 от съдебното производство) и Б.Г.С., снети в о.с.з. на 21.06.2021 г. (л. 234 – 235 от съдебното производство); копия на жалба от В. К. Л. до СРП от 01.04.2019 г. (л. 6 – 7 от съдебното производство); постановление на прокурор при СРП от 29.03.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 13940/2019 г. по описа на СРП (л. 8 от съдебното производство); присъда от 08.04.2016 г., постановена по НЧХД № 2278/2013 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав (л. 9 – 12 от съдебното производство); жалба от Пенчо и В. Л. срещу Ц.Д., вх. № 42542/06.08.2019 г. по описа на СРП (л. 25 от съдебното производство); разпореждане на СРС, НО, 99-ти състав от 12.06.2013 г. по НЧХД № 2278/2013 г. по описа на същия съд (л. 26 от съдебното производство); молба – допълнение към частна тъжба от В. К. Л. срещу В. И. М. по НЧХД № 2278/2013 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав (л. 26 – 27 от съдебното производство); частна тъжба от В. К. Л. срещу В. И. М. (л. 28 от съдебното 3 производство); жалба от В. К. Л. до СРП – от 11.09.2012 г. (л. 29 от съдебното производство); протокол от съдебно заседание, проведено на 06.11.2013 г. по НЧХД № 2277/2013 г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав (л. 30 – 35 и л. 249 – 251 от съдебното производство); присъда № 498493/26.09.2018 г., постановена по НЧХД № 829/2018 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав (л. 36 от съдебното производство); решение от 07.08.2019 г., постановено по ВНЧХД № 5790/2018 г. по описа на СГС, НО, VІ-ти въззивен състав (л. 37 – 41 от съдебното производство); разпореждане от 28.04.2019 г. по НЧХД № 21767/2018 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав (л. 42 от съдебното производство); тъжба от П.Х.Л. против Б.Г.С. до СРС (л. 43 – 44 от съдебното производство); копие на съобщение № 1/21.03.2019 г. от главния архитект на СО – район „Подуяне“ (л. 70 от съдебното производство); заверени копия на жалби, сигнали и произнасяния по тях срещу Б.Г.С. и Г.Г.В. – приложения към писмени бележки от В. К. Л. до СРС, НО, 18-ти състав, вх. № 21017110/16.03.2021 г. по описа на СРС (л. 87 – 216 от съдебното производство); копие на жалба от П.Х.Л., вх. № 5195/11.03.2015 г. по описа на СГП (л. 243 – 246 от съдебното производство), постановление на прокурор при СРП от 19.02.2015 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 12518/2014 г. по описа на СРП (л. 247 – 248 от съдебното производство); постановление на прокурор при СГП от 01.04.2015 г. по пр. пр. № 5195/2015 г. по описа на СГП (л. 256 – 257 от съдебното производство); справка от ТД на НАП – София, офис „Подуяне“, изх. № 06-24-00-1264/26.08.2020 г. по отношение на В. И. М. (л. 53 – 56 от съдебното производство); справка от Агенция по вписванията – Имотен регистър, изх. № 11-00-1613/24.08.2020 г. по отношение на В. И. М.

(л. 57 – 59 от съдебното производство); справка от О „ПП“ – СДВР, рег. № 4332р41633/01.09.2020 г. по отношение на регистрираните на В. И. М. МПС (л. 60 – 61 от съдебното производство); справка от НОИ, Дирекция „Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“, изх. № 1046-40-1764/1/01.09.2020 г. по отношение на В. И. М. (л. 62 – 63 от съдебното производство); справка от СРС от 01.04.2021 г. за постъпили суми по НЧХД № 2277/2013 г. по описа на СРС (л. 224 от съдебното производство); справка от ТД на НАП – София, изх. № 10-00-10506/14.04.2021 г. за постъпили суми по НЧХД № 2277/2013 г. по описа на СРС (л. 231 от съдебното производство) и справка за съдимост на подс. В. И. М. (л. 65 – 67, л. 83 – 85, л. 227 – 230, л.

258, л. 260 – 262 и л. 270 – 272 от съдебното производство).

При формиране на изводите се по фактите, първият Съд е дал вяра на така събраните гласни и писмени доказателствени средства, с изключение на показанията на свидетелите Т. и Л., които е преценил, че са депозирани от заинтересовани от изхода на делото лица.