Решение № 44 от 12.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Варна, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000486 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по приети за общо разглеждане въззивна жалба, предявена от адвокат В., действаща като назначен особен представител на ответник М. Е. З. и насрещна въззвина жалба на ищеца „БАНКА ДСК“ АД срещу решение №221/13.05.2024г. постановено по електронно дело 20223100900629 ( ТД 629/2022г. на ОС- Варна), в части, с които предявен от кредитора иск за присъждане на консолидирана главница (формирана от сбор от усвоена главница и капитализирана възнаградителна лихва), начислена за гратисен период на обучението, дължима по Договор от 12.11.2013г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД,, ведно със законна лихва от предявяване на претенцията е бил уважен до размер от само 68344.70лв, но е отхвърлен за горница до 70 847.89лв., както и са присъдени до размери от 4858.38лв. и 530.12лв. части от претендирани възнаградителна лихва, начислена от 01.05.2021г. и неустойка за забава, считано от 01.06.2021г, и двете претендирани до предявяване на иска.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 663/21.10.2024 г. като на страните е обявен доклад по оплакванията, свързани с преценка на факти и правни изводи.

Особеният представител, назначен на въззивника М. Е. З. (чужденец, останал неоткрит на адреса по постоянното му местоприбиваване в България), сочи допуснати нарушения при прилагането на императивни правила, 1 ограничаващи както общата свобода на договаряне, така и по-специално обвързването на потребител от доставчик със задължения по потребителски кредит. Счита за необоснован извода за постигнато съгласие на чужденеца по съдържание на български език при неубедително доказан превод на текста на разбираем за студента език, евентуално за липса на по-подробно разясняване на специфични за финансова грамотност понятия. Позовава се и на игнорирането от първата инстанция на изискването за ясно и разбираемо за потребителя формулиране на клаузите относно съществените уговорки на кредитирането, каквито са размера на лихвата и уговорките за начина на връщане с погасителен план след гратисен период. Оплаква се и за неправилно приложение на специалните правила на ЗКСД, предписващи задължението за главница след края на гратисния период по такива кредити да се формира като сбор от изплатени за сметка на студента такси за обучение.

Сочи, че е възразил изрично за недействителност на клаузи (чл. 10.2 и чл. 17.2 от ОУ), предвиждащи годишно капитализиране и на начисляваната лихва, както и допълнителна лихва като наказателна надбавка, която не е била ясно оповестена в договора, не е разяснена на потребителя и надхвърля ограничението по чл. 21 ЗКСД. Позовава се и на нарушаване на общото изискване на ясно посочване на ГПР в потребителски кредит, което според тълкуване на общностното право е съществен елемент на договора (С-714/22 на СЕС). Счита, че тези несъответствия с нормативните правила изключват действителността на сделката като цяло, а това поражда реституционна извъндоговорна претенция до чистата стойност на кредита, която, обаче, изключва съществуване на вземането, претендирано по валиден договор.

Моли за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на претенцията в цялост.

Въззиваемият ищец оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти по сключване на договора от лице, положило подпис след запознаване, чрез преводач, със съдържанието на български текст и потвърдило с поведението си по изпълнение на поетите задължения волята си да се обвърже с тази сделка. Позовава се на законоустановено съдържание на клаузата за връщане на кредита, възпроизведено в типов договор, включително и капитализирането на лихвата по чл. 24 ал.1 ЗКСД. Счита за правилно изтълкувани от първата инстанция, въз основа на поведението на страните, уговорките за лимитиране на фиксирана лихва и неустоечната клауза, с която обезщетението за забава е уговорено до само 10 % върху просрочена главница.

Като насрещен въззивник „БАНКА ДСК“ АД сочи своите оплаквания за неправилно установени факти по остатъчните размери на задълженията за лихва. Сочи, че съдът неправилно е отчел потвърдените от вещото лице плащания, без да ги приспадне от изискуем дълг, формиран в края на гратисния период както от главница и новоначислени текущи лихви, така и от лихви за предходен период. Позовава се на варианта на изчислени от експерта помесечно задължения (без капитализиране на лихви) по приложение № 3 към заключението, според който следва да се определи разликата, между сборния размер на лихва към предявяване на иска, включваща и частта, натрупана след 01.05.2021г. и присъдената като част от консолидиран дълг лихва за гратисния период. Моли за допълнително присъждане на разлика, която погрешно не е 2 била включена в размера на основателната претенция.

Оплакванията са оспорени от особения представител на въззиваемия длъжник с доводи за точно възприемане на заключението на експерта, което не е било своевременно оспорено и съответно възраженията по евентуалните математически неточности в него вече са преклудирани.

В пледоариите си по същество насрещните страни поддържат бланкетно със същите доводи искания за отмяна на решението в атакуваните му части.

Особеният представител на длъжника настоява настоящата инстанция да отхвърли неоснователните искове на кредитора в цялост, а процесуалният представител на „БАНКА ДСК“ АД отправя искане за присъждане на разликата над сумата от 68 344.70 лева до претендираната такава в размер от 70 847.89 лева като дължима непогасена лихва от гратисния период.

Само пълномощникът на банката е поискал и определяне на разноски, като изрично е поискал и юрисконсултско възнаграждение за защита пред настояща инстанция, а при представянето на списъка (л. 63) е обявил и свое компенсационно изявление, в случай че възникнат вземания за разноски и за двете страни.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ съответства на предявени от кредитор (упражнил право на предсрочна изискуемост по целеви потребителски кредит), съединени искове за връщане на усвоената за заплащане на такси за обучение на студент главница и други задължения, породени от същия договор , сключен по реда на ЗКСД.

Задължението за консолидирана главница е било обосновано (след уточнение на първоначално заявен сборен дълг) с договорен размер на фиксирана възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя за целия срок на ползването и с уговорка в чл. 10.2 от общите условия на банката за този вид кредити за капитализиране на договорна лихва (начислена през гратисния период), добавена към олихвявана главница в съставен от кредитора погасителен план. Съответно на това разграничение са индивидуализирани претенции за „капитализирана“ (първоначално заявена като част от сборна лихвоносна главница) лихва в размер на 2 4 717.3 4 лв., натрупана до септември 2020г. и претендирана ведно със законна лихва от предявяване на иска, и типична възнаградителна лихва в размер на 7 414.9 0 лв., начислена върху разсрочената след гратисния период сборна главница до упражняването на право на предсрочна изискуемост поради допусната забава от длъжника. Към тези суми кредиторът е добавил и неустоечна претенция за лихвена надбавка в размер на 530.12 лв., уговорена в общите условия като обезщетение за забава, допусната при пропускане на падежи по погасителен план, изготвен след изтичане на една година от приключване на обучението (първа дата на последен държавен изпит) до предявяване на исковата молба, с която ищецът е обявил, че упражнява право да иска предсрочно изпълнение на дълга в цялост. Така заявените осъдителни претенции са били оспорени от особеният представител на ответника с доводи: 1) за липса на съгласие, поради невъзможността на кредитополучателя да разбира български език, 3 съответно, че превод на разбираем за него език на договора в действителност не е бил извършен; 2) за неяснота досежно формиране на ГПР, явяващ се съществен елемент на договора за целеви кредит; 3) за неопределеност на размера на възнаградителната лихва за предоставяне на кредита; 4) за нищожност, поради противоречие с императивната норма на чл. 20, ал. 2 от ЗЗД на уговорката за капитализиране на възнаградителните лихви; 5) за неравноправност на клаузата, съдържаща се в т. 10.2 от общите условия по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП; 6) за неизправност на ищеца; 7) за ненастъпила изискуемост. Постановените осъдителни и отхвърлителни части от първоинстанционния акт изцяло съответства на предмета на делото, очертан от ищеца по тези съединени притезания (първото от които съставено от два консолидирани елемента). Обжалваният акт е допустим.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От писмените доказателства представени пред първостепенният съд, настоящият състав приема за установено, че на 12.11.2013 г. в гр. Варна между „БАНКА ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитодател и М. Е. З., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти с приложими Общи условия на банката към този специален кредитен продукт между ищцовата банка и студент в МУ – Варна, обучаван до 2016 г. Не е спорно и усвояването на общо 54 763.24 лв.

(преведени като седем транша от по 7823.32лв.) за покриване на семестриални такси от 2013 г. до 2016 г., като учебното заведение е удостоверило, че срокът за полагане на последен държавен изпит е септември 2019г.

Видно от изрично удостоверено върху документите (гръб на л. 7 от т. д.

№ 629/22 г., ВОС) лично изявление на С М, като лицензиран преводач, владеещ немски и английски език (л. 189 от делото на ВОС), чужденецът с немско гражданство, пребиваващ трайно в България за срока на обучението си, е бил запознат чрез устен превод с пълното съдържание на съставения от банката писмен договор за кредит и общите условия към него на разбираем за него език. Съответно с полагането на подписите си върху всеки от документите, студента-кредитополучател е демонстрирал явното си съгласие за обвързване именно с кредитната сделка по целево финансиране на таксите за обучение в учебното заведение, където вече е бил приет да следва висше образование. Назначената в първа инстанция графологическа експертиза потвърждава автентичността на писменото изявление на въззивника.

Представените от студента удостоверения за продължаващото му обучение, както при кандидатстването за кредита, така и ежегодно, в хода на продължаващото обучение за първите три години по специалността „медицина“ също недвусмислено индикират, че като кредитополучател той не само съзнателно е потърсил услугата от банката специализирана в студентско кредитиране, но се е и ползвал след договарянето именно от особен кредит, предвиден в специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти, а не някакво друго кредитиране за свои текущи нужди.

Конкретното съдържание на поетите от студента задължения е 4 установено в писменото съглашение, като ясно е посочена целта на кредитирането и общата сума, съответна на сбора от 10 семестриални такси, начина на усвояването на частите от главницата (възстановяване на първа, заплатена от самия студент такса и пряко заплащане на учебното заведение на останалите суми за всеки семестър), ползване на кредита за гратисен период, в рамките на който не са дължими плащания (от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит), начина на връщане на кредита след този гратисен период с погасителен план (за 120 месеца на равни месечни вноски с падеж 1во число) и единствения разход за ползването на този кредит, посочен в чл. 7 като фиксирана лихва на годишна база в размер, който не надхвърля 7%.