Присъда № 67 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №67 ОТ 08.10.2024г на

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 1445/2024г.

Въззивното производство по делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М.А.А. - адв.К.К., срещу присъда № 12 от 28.10.2022г., постановена по НОХД № 113/2022г. по описа на Районен съд- П..

Присъдата на Районен съд П. е постановена в производство образувано по внесен обвинителен акт срещу М.А.А. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 28.08.2021 г., в град П., област Пловдив, съзнателно се е ползвал (представил пред органите на ОД на МВР, гр.

Пловдив, РУ – П.) от преправен официален документ – пластика Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *****, образец К.И., като преправянето е извършено чрез използване на оригиналната подложка, издадена от компетентния за това орган, на която е отстранен слоят от фолио от предната страна, заличени са всички автентични данни и е поставен нов слой фолио от лицевата страна с напечатани данни на друго лице, а именно – М.А.А. (М.А.А.), и по този начин на СУМПС е придаден вид, че е издадено на негово име, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Първоинстанционото производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, като от страна на съда с определение от 03.10.2022г е било одобрено съгласието на страните да не се разпитват всички свидетели по делото, които според списъка към обвинителният акт са полицейските служители П.Д.И., А.И.Д. и Г.И.И..

С пърноинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен като на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НПК е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Първостепенният съд се е произнесъл относно вещественото доказателство и направените по делото разноски, присъдени на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия.

С въззивната жалба първоинстанционната присъда се атакува с твърдения за незаконосъобразност и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с превратно тълкуване на събраните доказателства. Твърди се нарушение на правилата на формалната и правна логика при изграждане на вътрешното убеждение на съда. Твърди се още, че присъдата е необоснована тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и че противоречи на същите. Сочи се, че действията на подсъдимия не са извършени при пряк умисъл и такава форма на вина не се доказва. Не се правят доказателствени искания. Не се изтъкват конкретни обстоятелства в подкрепа на възраженията. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. След постъпване на жалбата подсъдимият оттегля пълномощията си от адв.К..

1

В съдебно заседание през въззивната инстанция подсъдимият, представляван от упълномощения адвокат Д., поддържа жалбата, като представя в заверено копие и в оригинал свидетелство за управление на МПС издадено в Испания на негово име и с номер /*******, издадено на дата 17.11.2022г, с валидност до 20.02.2028г. В дадените през въззивния съд обяснения подсъдимият заявява, че след приключване на делото през първата инстанция се е снабдил със същото свидетелство за управление на МПС издадено от властите в Испания, което имал и по рано и това е второто му по ред свидетелство, с което се сдобивал по този начин. В хода на съдебните прения прокурорът счита че първостепенният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, тъй като представеното от него свидетелство за управление на органите на МВР е било подправено.

Защитникът от своя страна изразява становище, че показанията на полицейските служители не следва да бъдат кредитирани, тъй като показанията на единият са „копи-пейст“ на другия. Възразява се срещу начина на приобщаване на инкриминирания документ по делото, без съставяне на протокол в момента на предаването му от страна на подсъдимия. Твърди се, че подсъдимият не е знаел да е ползвал неистински документ, тъй като е разполагал с такъв получен от държавните органи в Испания, като се изтъква, че подсъдимият понастоящем се е снабдил и с дубликат на същия документ, който и представя пред въззивния съд. В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата по делото, включително и представените пред въззивната съдебна инстанция се установява следната фактическа обстановка:

Подс.М. А. бил регистриран като продължително пребиваващ чужденец в К.И. с номер **** и разполагал с предоставено му на негово име от испанските власти свидетелство за управление на МПС, валидно от 30.04.2014г, издадено на 20.02.2018г и валидно до 20.02.2028г. В началото на 2021 г. след продължително пребиваване на територията на Испания подсъдимият се завърнал в България и установил местоживеенето си в къщата си в с. К., заедно с петгодишното си дете, чиято майка починала на 25.02.2021 г. В ранния следобед на 28.08.2021 г. подс. А. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Мазда 3” с рег. № ***** и пред дом № ** на ул.

„***” в гр. П. бил спрян за проверка от свидетелите П.Д.И. и А.И.Д., заемащи длъжността „****” в група „Охранителна полиция” при РУ – П., които по това време изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол и опазване на обществения ред. Наред с документите за превозното средство по искане на свид. И. подс.А. като водач на МПС му представил и СУМПС № *****, 2 образец на К.И., съдържащо следните данни на лицевата страна: 1. А.А.; 2. М.;

3. 13-11-1992 BULGARIA; 4а. 20-02-2018; 4b. 20-02-2028; 4с. 44-00; 5. *****;

6. снимка на подсъдимия; 7. Подпис; 9. В, а на задната страна – 10. 30.04.14;

11. 20.02.28”; „12. 70.90008430GR” и испаноезична легенда на елементите, както следва: 1. Фамилни имена; 2. Име; 3. Дата и място на раждане; 4а. Дата на издаване; 4b. Срок на валидност; 4с. Издаден от; 5. Номер на разрешителното; 10. Валиден от; 11. Валиден до; 12. Кодове”. Полицейските служители се усъмнили в автентичността на предоставения от подсъдимия документ, като същия им се сторил с по-голяма тежест и удебеленост от типичния и тъй като подсъдимият им заявил, че документът му е бил издаден преди години в Испания при подмяна на българското му СУМПС, те направили справка, чрез която установили, че подсъдимият изобщо не е притежавал такъв български документ. По тяхна покана подсъдимият ги придружил за изясняване на случая до полицейския участък в гр. П., където на свид. Г.И.И. – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” при РУ – П., подсъдимият доброволно предал представеното от него при проверката СУМПС, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 28.08.2021 г. С постановление на РП – Пловдив, ТО – Асеновград от 01.12.2021г било образувано досъдебно производство, в хода на което били назначени първоначална и повторна съдебно-технически експертизи със задача, дали процесният документ е подправен или неистински по смисъла на чл. 308 от НК, като наред с него при възлагане на втората на вещото лице били предоставени и събраните материали от разследването. Били изготвени експертизи с № 64/01.02.2022 г. и № 303/16.05.2022 г. от вещо лице М.Д.С. – експерт в Сектор „Базова научно-техническа лаборатория” при ОД на МВР – Пловдив, квалифициран в областта на техническото изследване на документи и вписан в клас „Криминалистически експертизи” в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) при Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. (обн.

ДВ, бр. 13 от 15.02.2022 г.). Според експертизите при техническото изследване посредством видеоспектрален компаратор VSC 40 и микроскоп SMT-4 и сравнителен анализ със съответен образец било констатирано, че представеното от подсъдимия СУМПС представлява подправен официален документ, за направата на който е послужила оригинална подложка от издаден от компетентния за това орган, като слоят фолио от лицевата й страна е отстранен, заличени са всички автентични данни и е поставен нов слой фолио с напечатени други лични данни и снимка.

Описаните факти в настоящия акт, са били установени и от страна на първостепенния съд в хода на съдебното производство на първа инстанция, при правилен анализ и оценка на доказателствата по делото. Те се установяват от гласните доказателства в показанията на свидетел П.Д.И., и обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, както и от писмените доказателства – протокол за доброволно предаване, справка от Дирекция 3

Международно оперативно сътрудничество /л.34/, удостоверение с превод от испански език от Директор на отдел Административни въпроси към областна дирекция Пътна полиция гр.Мадрид, както и вещественото доказателство приложено в делото – СУМПС на името на подсъдимия с номер ****, валидно от 30.04.2014г, издадено на 20.02.2018г и валидно до 20.02.2028г, и още от заключенията на изготвените експертизи.

Без значение за годността на събраните доказателства е факта дали протоколът за доброволно предаване е бил съставен незабавно при проверката на лицето на пътя или по-късно същия ден в районното управление, като възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. Това се дължи на доказателственото значение на този документ, който в случая е писмено доказателство по смисъла на чл.127 от НПК, съставено извън наказателния процес, преди неговото образуване с постановление от 01.12.2021г, установяващо единствено връзка между предадения предмет с обстоятелствата по делото. Така съставеният протокол не ограничава възможността самото СУМПС да послужи като веществено доказателство по делото, нито има такива които да всяват съмнение в идентичността на представеното свидетелство от подсъдимия и приложеното по делото.

Относно доказателствената стойност на показанията на свидетелите А.И.Д. и Г.И.И., настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенният съд, с известни уточнения към тях. Не могат да послужат като източник на доказателства показанията на свидетелите А.И.Д. и Г.И.И., тъй като след възникване на съмнения за това, че подсъдимия си служи с подправен документ, те са снели обяснения от него, съдържанието на което преразказват в показанията си, без да му е било разяснено правото да запази мълчание и правото на адвокат. Тук следва да се вземат предвид и законодателните промени в чл.118, ал.2 от НПК с ДВ бр.18 от 01.03.2024г., според които е недопустим разпитът като свидетели на лицата, извършили разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. Това изменение обаче е факт при съдебното разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция и следва да бъде съобразено от настоящия съд. При преценка допустимостта на тези свидетелски показания следва да се отчете, че свидетелите А.И.Д. и Г.И.И., съобразно заеманите от тях длъжности, са служители, извършващи охранителна дейност по смисъла на чл.14 от ЗМВР и нямат оперативно – издирвателни правомощия по смисъла на чл.8 от ЗМВР, поради което и проведените от тях разговори и снетите от тях обяснения от подсъдимия, макар и същият да е бил заподозрян, че ползва подправен документ, не представляват разузнавателна беседи по смисъла на ЗМВР. Поради това същите се явяват допустими източници на доказателства. Тук обаче следва да се отчете, че законодателна промяна в разпоредбата на чл.118 ал.2 на НПК е свързана с изпълнението на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Д.М. срещу България“ от 8 юни 2018 г. Видно от мотивите към това законодателно изменение в чл.118 НПК, целта на изменението е да се препятства ефектът от допускането на свидетелските показания на полицаите, което от практическа 4 гледна точка би представлявало допускане на извънсъдебното самопризнание като доказателство в процеса, при заобикаляне на всички процесуални права на лицето, което впоследствие става обвиняемо. Значение има и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, според която лицето има право да запази мълчание във връзка с престъплението, в чието извършване е заподозряно, като в случая няма данни да е било уведомено за това преди да даде извънпроцесуалните си обяснения. Макар извършените от свидетелите Д. и Г. И. действия да не представляват разузнавателна беседа по съществото си, същите възпроизвеждат обяснения на подсъдимия, дадени без да са му били разяснени основни права. За това макар и да са допустими показанията на тези свидетели, поради това, че проведените от тях разговори с подсъдимия не представляват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, в частта, в която показанията им все пак възпроизвеждат обяснения на подсъдимия след възникване на подозрения срещу него, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.