Решение № 1101 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330110879 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 193, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Технически системи и индустриални пещи” ЕООД, ЕИК: 206431956, със седалище и адрес на управление: гр. Куклен, местност „Капсида“, ул. „Бавария“ № 610, представлявано заедно и поотделно от А. О. и Д. О. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от адв. Ф. Е. М. и адв. И. З. М., вписани в регистъра на *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, обл. *******, ул. „******“ № ***, ет. ***, офис **, моли съда да осъди ответника „Май Лайф Хоум“ ООД, ЕИК: 204628937, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ – изход за Асеновград В8, представлявано от М. С. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от адв. Н. А.

Р., вписана в регистъра на *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, бул. „*****“ №***, ет. ***, офис ***, да му заплати по банкова сметка с IBAN: ********** в ********, сумата от 9 204, 00 лева с включен ДДС, представляваща подлежаща на връщане цена, заплатена по сключен между страните Договор за покупко-продажба на преместваем контейнер с размер 7х3 метра от 05.12.2023 г., във връзка с който са издадени Фактури № № ****/****г. и ****/***** г., поради съществени недостатъци на продадената вещ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.06.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните е сключен устен договор за покупко-продажба от 05.12.2023 г., по силата на който ответникът следвало 1 да продаде и достави на ищеца преместваем контейнер с размер 7х3 метра, подлежащ на поставяне в имота му, находящ се в гр. *****, ******“, ул. „****“ № ***, с предназначение да се ползва като „офис“. Продажната цена в размер от 9 204, 00 лева с включен ДДС, за която били издадени Фактури № № ****/****г. и ****/***** г., била заплатена изцяло на ответника. Последният доставил така поръчания контейнер и го поставил в имота на ищеца, за което на 20.12.2023г. между страните бил подписан приемо-предавателен протокол. При самата доставка и поставяне на контейнера по същия не били забелязани видими недостатъци, поради което в приемо-предавателния протокол не било отразено да са налице забележки по вещта. В периода 13.05.2024 г. – 18.05.2024 г. служители на ищцовото дружество забелязали, че по подовата настилка на контейнера се образували пукнатини, неравности и пропадания. Ответното дружество незабавно били уведомено за появилите се недостатъци и уверило ищеца, че ще бъдат своевременно отстранени. Това обаче не се случило, като недостатъците продължавали да съществуват и към датата на подаване на исковата молба в съда. Нещо повече – пукнатините и пропаданията се разширявали и водели до пълна невъзможност контейнерът да се ползва за целта, за която е закупен. Поддържа се, че недостатъците, довели до напукванията и пропаданията, са съществували към момента на продажбата, но предвид скрития им характер не са могли да бъдат установени при обикновен преглед. След като ответното дружество не реагирало на поканите на ищеца, с уведомление от 18.06.2024 г. договорът за продажба бил развален и ответникът бил приканен да възстанови на ищеца пълния размер на продажната цена. Същата не била възстановена. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което признава, че между страните е възникнало правоотношение с предмет продажба на процесния контейнер. Не оспорва факта, че пълният размер на продажната цена е заплатен, както и че вещта е доставена на ищеца и приета от него. Сочи, че при доставката на процесната вещ ищецът е извършил обстоен преглед на вещта и не е констатирал недостатъци и приемо-предавателният протокол е подписан без забележки. Поддържа, че дори и впоследствие да са се проявили недостатъци, то същите се дължат на неправилно съхранение и експлоатация на контейнера. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира сторените разноски.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи, на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните, както и на показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел М. Б. Х., които, преценени съобразно чл. 172, ал. 1 от ГПК, като се има предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора поради настоящата му служебна заетост на длъжността ***** в ищцовото дружество, следва да се 2 кредитират изцяло като почиващи на преки възприятия, последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателствени източници, се установява, че ответникът, от една страна като „Продавач“, сключил с ищеца, от друга като „Купувач“, Договор за покупко-продажба от 05.12.2023 г., във връзка с който му издал Фактури № № ****/****г. и ****/***** г. и по силата на който му продал, а на 20.12.2023 г. му доставил и монтирал върху повърхност от шлайфан бетон в халето му, находящо се в гр. *****, ******“, ул.

„****“ № ***, преместваем контейнер с размер 7х3 метра, с прозорци и с предназначение да служи за офис помещение. Последният приел вещта без забележки, в уверение на което между страните бил оформен Приемо-предавателен протокол от 20.12.2023 г., и заплатил на продавача уговорената за нея продажна цена от 9 204, 00 лева с включен ДДС, както следва: на 08.12.2023 г. – аванс от 4 602, 00 лева, и на 22.12.2023 г. – остатъка от 4 602, 00 лева. След монтажа контейнерът бил обзаведен с бюра, плотер, два принтера и гардероб за документи и бил използван като офис от служители на ответното дружество, включително и свид. Х., но през месец май или юни 2024 г. по пода му, който бил изработен от тънък материал, подобен на гипсокартон, започнали да се образуват пукнатини и дупки. След появата им последният уведомил за тях по телефона ответника, който не спазил обещанието си да изпрати свой представил за оглед и спрял да отговаря на последвалите телефонни обаждания на свид. Х..

Поради това на 18.06.2024 г. ищецът чрез пълномощника си отправил до ответното дружество на електронната му поща Уведомление за разваляне на сключения договор за покупко-продажба с покана за взаимно връщане на престациите по него.

Тъй като пропадането на подовата настилка на контейнера създавало опасност от злополука за ползващите го лица, ищецът за своя сметка и чрез свои служители я ремонтирал чрез полагане на плоскости от шперплат с размери от 21х1250х2500 мм, закупени на 27.08.2024 г. от **********, на стойност 999, 60 лева, в уверение на което по делото са приложени Фактура № *******/********** г. и Преводно нареждане за кредитен превод от 28.08.2024 г.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Общият режим на отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ е регламентиран в чл. чл. 193-199 чл. 193, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, приложим по препращане от чл. 288 от ТЗ поради липса на специална уредба в ТЗ и за търговската покупко-продажба, каквато е процесната.

Съгласно чл. 193, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, изр. 1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, дори да не е знаел за тях, освен ако същите са били известни на купувача при продажбата.

Според чл. 195, ал. 1 от ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря по чл. 193, ал. 1 от ЗЗД, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

3

Касае се за три алтернативни възможности, от които правоимащият може да избира съобразно интереса си (в този смисъл Решение № 595/11.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2008 г., V т. о., Решение № 55/12.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 817/2009 г., I т. о., и Решение № 156/30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о.).

За разлика от последните две, които са приложими при запазване на правоотношението, първата предпоставя преустановяване на облигационната връзка и е особено приложение на тази за разваляне на договора чрез едностранно изявление, уредена в чл. 87 о т ЗЗД, със спецификата, че не изисква неизпълнението да е виновно и да се предоставя подходящ срок за изпълнение. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора, поради което фактическото връщане на вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежното реализиране на правото на купувача по чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 595/11.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2008 г., V т. о., и Решение № 156/30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о.). За да го упражни обаче, по правилото на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД, той трябва, след като приеме вещта, да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци.

Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

Съобразно чл. 194, ал. 2 от ЗЗД уведомяването му не е необходимо, ако е знаел недостатъка.

Следователно, за да бъде уважена претенцията му, ищецът носи тежестта да докаже, че релевираните с исковата молба скрити недостатъци са съществували към момента на покупко-продажбата, че са от такова естество, че съществено обезценяват вещта или нейната годност за обикновеното или за уговореното й употребление, както и че незабавно е уведомил за тях продавача.

Събраните доказателства сочат, че страните са били обвързани от валидно сключен неформален Договор за покупко-продажба от 05.12.2023 г. на преместваем контейнер с размер 7х3 метра, с прозорци и с предназначение да служи за офис помещение, който ответникът е продал на ищеца срещу изцяло платена от него цена от 9 204, 00 лева с включен ДДС и е доставил и монтирал в халето му, находящо се в гр. *****, ******“, ул.

„****“ № ***. Последният е приел и ползвал вещта за офис без възражения относно качеството й до месец май или юни 2024 г., когато по пода й са се появили пукнатини и дупки, за които незабавно известил продавача и на 18.06.2024 г. развалил договора с изпратено до него писмено уведомление.

Остава недоказана обаче причината за появата на въпросните несъвършенства и в частност дали са проявление на недостатъци в материала, от който е била изработена самата подова конструкция на контейнера, или например на неприсъща експлоатация, на износване, на повреди от външни човешки или природни фактори и т. н. Визираната неизвестност, от своя страна, в първата хипотеза е пречка да се формира извод, дали се касае за забележими 4 при обикновен оглед недостатъци, или не, и на следващо място, дали са толкова съществени, че намаляват чувствително цената на обекта и/или отнемат годността му да служи за уговореното употребление. Впрочем наличната доказателствена съвкупност не позволява да се отговори дори на въпроса, дали към момента на сделката контейнерът изобщо е бил в състояние да изпълнява функциите на офис помещение.

След като не е доказано нарушение на задължението на продавача да продаде вещ, необременена с недостатъци, не възниква основанието по чл. 195, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност, което, на свой ред, мотивира съда да отхвърли иска като неоснователен.