Решение № 1113 от 29.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13843/2023
- Вид
- Решение № 1113
- Подписан
- 29.02.2024
- Състав
- РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72м ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1113 гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110213843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на И. С. К., ЕГН **********, чрез адв. С., против задържане на жалбоподателя от полицейски орган, осъществено на 19.12.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на осъщественото задържане, като се сочи, че на жалбоподателя не е било съобщено за какво е задържан и не е съставена заповед за задържане, а причината е разбрал едва на следващия ден, а именно, защото е бил обявен за общодържавно издирване с цел да бъде разпитан като свидетел. На следващо място се поддържа, че жалбоподателят не се е укривал., а е бил обявен за ОДИ, защото не е бил намерен и не се е отзовал на телефонно обаждане. Изтъква се и че липсва правно основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за задържането на жалбоподателя, тъй като той не е бил обявен за издирване с цел задържане. Не на последно място се сочи, че липсва основание за настаняване на жалбоподателя в помещение за задържани лица. Липсата на писмена заповед за задържане се посочва като извършено нарушение. Претендира се присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – И. С. К., редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Т., който поддържа жалбата, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Р. Д. от 06 РУ – СДВР се явява лично, като поддържа, че заповедта е издадена правомерно. Посочва, че жалбоподателят не е бил открит на адреса си, поради което е бил обявен за издирване, а няколко часа след като е бил доведен е извършен 1 разпитът му и е бил освободен.
Явява се и представител на 06 РУ- СДВР, където осъществява служебните си правомощия въззиваемата страна, юрк. Стр., който моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да се потвърди правилността на заповедта за задържане, както и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в пола на СДВР. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с Досъдебно производство номер 230 ЗМК-1914/18.11.2022 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пре номер 44698/2022 г. по описа на СРП, И. К. бил призован за разпит в качеството на свидетел. Тъй като не е бил открит на адреса му и не се е отзовал на призоваване чрез съпругата му Хр. К.а, бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин номер 327/22 г. на СДВР и Телеграма за обявяване за ОДИ НОМЕР 31088/23.11.2022 г. на ГДНП. Принудителното му довеждане било постановено с Постановление от 05.12.2022 г, издадено от Р. Д. – разследващ полицай при 06 РУ- СДВР.
И. К. бил установен на 19.12.2022 г. и на същата дата бил приведен в 06 РУ – СДВР.
Записан бил в книгата на задържаните лица, започната на 14.12.2022 г, като са посочени номерът и датата на акта въз основа на който е осъществено принудителното довеждане.
Извършен му е личен обиск, за който е съставен протокол, в който е написал собственоръчно, че няма възражения. След провеждането на разпита му, е освободен, като са му били върнати срещу разписка вещите, описани в протокола за личен обиск.
От съдържанието на книгата за задържани лица се установява, че фактическото задържане е било за периода 16:35 до 21:33/21 52 часа. От начина на записване на часа на преустановяване на задържането с две различни отразявания на час с наклонена черта между тях не се установява с точност момента на преустановяване на задържането.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, съдържаща изготвената във връзка с обявяването на жалбоподателя за ОДИ и задържането му, надлежно приобщена по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Законът за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)е предвидено, че полицейските органи могат да задържат лица. В разпоредбата на чл. 74, ал. 1 2 от ЗМВР е предвидено, за за задържане на лица по чл. 72м ал. 1 се издава писмена заповед.
В чл. 11, ал. 6 от Инструкция номер 8121з-78 от 24.01.2015 г., издадена на основание чл. 72, ал. 9 от ЗМВР, е предвидено, че за лице, за което е постановено принудително довеждане или задържане по реда на НПК не се издава писмена заповед за задържане.
От изложеното се обуславя извод, че фактическото задържане на жалбоподателя е било осъществено на предвидено в закон основание, разпоредено и осъществено от компетентни органи, както и с оглед на установена в закона цел.
Въпреки това съдът констатира, че задържането противоречи на изискванията на закона.
Липсват данни на задържаното лице да е било своевременно разяснено поради каква причина е задържано.
Не се установява жалбоподателят да е бил запознат с правата си и да му е била предоставена възможност да се консултира с адвокат.
На следващо място съдът намира, че е непропорционален на предвидената в закона цел на задържането времевият период на задържането на лицето, който, макар да не може да бъде установен с точност до минутата поради двата отбелязани момента след 21 часа, който и от тях да приемем за меродавен, е продължило от 16:35 часа до след 21:33 часа. Задържането на жалбоподателя с цел провеждането на негов разпит за период от около 5 часа представлява прекомерно и непропорционално с предвидените в закона цели за задържане на лице ограничаване на неговите права.
По изложените съображения съдът намира, че следва да констатира незаконосъобразността на обжалваното задържане.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В полза на пълномощника на жалбоподателя с оглед изхода на делото следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът РЕШИ:
КОНСТАТИРА незаконосъобразността на И. С. К., ЕГН **********, осъществено на 19.12.2022 г. в 06 РУ – СДВР.
ОСЪЖДА 06 РУ – СДВР да заплати на адвокат М.Ил. Т. от Софийска адвокатска колегия, с личен номер 4000044540, сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4