Решение № 48 от 25.11.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Никопол, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20224420200033 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 780/14.02.2020г. на Директора на РДГ гр.Ловеч на С. С. Ю., ЕГН: ********** от грНикопол за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и на осн.чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и на осн.чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

Недоволен от така наложените наказания е останал жалбоподателят Ю., който обжалвал горепосоченото НП, като твърди, че не е налице извършено нарушение, тъй като въпросните дърва представлявали храсти и клони, които били изрязани при почистване на барата по протежението на ул.Черно море“. Твърди, че зам.кмета на Община гр.Никопол, където той работел като специалист по ПВЗ им е казал да нарежат и да си разделят по 1 куб.м. от дървесината. Твърди, че въпросните дървета били иззети от дома му и били закарани в „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш войвода.

Ответникът по жалбата РДГ гр.Ловеч н е изпраща представител и изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания в 1 съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимираното лице, поради което се явява, процесуално допустима.

Разгледана по същество в съответната част същата се явява основателна.

На 26/27.11.2021г. служите;и на Община гр.Никопол, въз основа на Заповед № 348 и Разрешително от Дирекция „Устройство на територията“ при Община гр. Никопол е извършено почистване на дере на река „Съзлийка“, дере на ул.“Черно море“, ул.“Генерал Кридинер“ обходен път през казанката в кв. Руски паметник, Руски Паметник, гробищен парк и още три имота обществен селищен парк, градина. Тъй като при почистването се изрязвали само тънки фиданки клони и храсти, зам.кмета на Община гр.Никопол разрешил на служителите, които извършвали почистването, ако желаят да нарежат дървесината и да си я разделят, а каквото не желаят да приберат да го изхвърлят. Жалбоподателя, който също е служител на Община Никопол извършвал надзора върху дейностите по почистването. И също така прибрал в дома си около 1 куб.м. от изрязаната дървесина. На 28.11.20221г. началника на РУ-Никопол получил сигнал по телефона, че у жалбоподателя имало незаконна дървесина и изпратил дежурния патрул. Когато пристигнали служителите на РУ-Никопол констатирали, че сина и съпругата на жалбоподателя и прехвърлели нарязани трупчета дървесина. Те видели, че дърветата нямали марка и се обадили в ОДЧ, от където им казали да изчакат на място да дойдат горските. След около половин част дошли служители на РДГ-Ловеч: Е. П. и С. К.. Като в показанията си те твърдят, че получили сигнал от РУ-Никопол, че на ул.“Шипка“ № 28 са транспортирани дърва.При проверката установили, че дървата нямали контролна марка и нямат документ доказващ произхода им. Поканили на жалбоподателя на 29.11.2021г. да дойде в гр.Никопол и да донесе документи, но той не им бил показал билет и акт за съхранение. Свидетелите обясняват, че жпод.Ю. им казал, че са от Община, от някакво дере.Твъдри, че ако са от Общината те си имали общинска марка и може;ли да му издадат билет. Твърдят, че дърветата ги оставили на отговорно пазене у жалбоподателя. След което с общински превоз по устно нареждане св. Д., началник на РУ-Никопол били закарани в „Защитено жилище за лица с 2 психични разстройства“ в с.Драгаш войвода.

Горната фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.

Съдът дава В. на показанията на св.А. и твърденията на жподс.Ю., че от полицията им се обадили и им казали да натоварят дърветата и да ги занесат в с.Драгаш войвода. Тези техни показния се подкрепят и от св. Н., управител на ЦНСТЛПР с.Драгаш войвода, която твърди, че през ноември месец 2021г. й докарали дърва с един бял бус на Община гр.Никопол. Като служителите на Община Никопол били придружени от полицейски автомобил.Казали й, че от горското са направили запор на тези дърва и трябвало да бъдат предадени някъде.Като й казали,че дървата били за ползване, а не за съхранение.

Обясни, че дървата са конфискувани от частно лице. Според свидетелката, че докараната дървесина били предимно клони, тъй като били много тънки и били малко на брой. В тази насока съдът не дава В. на показанията си св. Д., началник на РУ-Никопол в които е казал, не бил нареждал нищо на горските, защото нямал право на това.Тъй като в последствие твърди, че може и да е казал на св.Е. П. да закарат дърветата в с.Драгаш войвода, но той не им бил началник и неможел да им разпореди да го направят. Съдът не вярва на тези показния, тъй ката стана ясно, че дървесината е закарана в с.Драгаш войвода с превоз на Община гр.Никопол, който се е движел с полицейски конвой.

Невъзможно е полицейски патрул да придружава буса на община без знанието и съгласието на началника на РУ-Никопол. Това, че не е издал писмена заповед, не означава , че не е превишил правомощията си и не издал Устна заповед на служителите на РУ-Никопол и Община гр.Никопол конфискуваните дървета от РДГ-Ловеч да бъдат закарани и предадени за ползване на „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш войвода.

Според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от същия закон трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че на 3 посочените в наказателното постановление дата и място е превозвал с посочения в НП товарен автомобил описаната дървесина, както и че автомобилът не е бил снабден с такова устройство.

Независимо от потвърждаването на изложените в наказателното постановление фактически твърдения съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл. 148, ал. 12 от ЗГ.

Нормата на чл. 213, ал. 1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ, предвижда, се „забранява съхраняването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет“. В конкретния случай никой от свидетелите не твърди, че е видял жпод.Ю. да транспортира дървесината в дома си, а са я видели там вече разтоварена. Административни наказващия орган не си е направил труда да установи по какъв начин дървесината е стигнала до дома на жподателя, дали сам я е отнесъл, с какво ППС или някой друг му я е доставил.

Административно наказващия орган не си е направил труда дори да установи от къде е изсечена тази дървесина, дори и след като им е било казано, че е от Общината при прочистване на дере.Също така не си е направил труда да установи дали е следвало да се поставя горска марка и ли в случай се касае за клони и храсти. А само в съдебно заседание св.П., твърди, че ако е била от Общината, тя следвало да издаде билет и да постави марка. Няма данни за кореспонденция между РДГ-Ловеч и Община гр.Никопол в тази насока.

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно Чл. 1. (1) от ЗГ „Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.“ А както се установи едва в настоящото дело изрязаната дървесина, представляваща клони и фиданки не е от горска територия, а от урбанизирана от дере на р.“Съзлийка“ преминаваща до ул.“Черно море“ в гр.Никопол. От което следва, че служителите на РДГЛовеч, нито са имали законово основание, нито компетентностен да издават АУАН. Следва да се отбележи, че в такава насока е издаденото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство издадено от РП-Плевен на 01.02.2022г., където изрично е посочено, че е необходимо да 4 се установи, че дървесината е придобита от горски фонд.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 780/14.02.2020г. на Директора на РДГ гр.Ловеч, с което на С. С. Ю., ЕГН: ********** от грНикопол за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и на осн.чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и на осн.чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50,00 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Плевенския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 5