Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 504 от 18.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 334/2023
Вид
Решение № 504
Подписан
18.09.2023
В сила
10.10.2024
Състав
Станислав Стефански, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА, Явор Данаилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Велико Търново, 17.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Предмет на същото е Решение № 3/04.01.2023г. по гр.д. № 2270/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица. С последното съдът е приел за установено по отношение на “Допинг 2013” ЕООД с ЕИК 202664016, на М. Я. Е. с ЕГН ******, на Й. Д. Г. с ЕГН ******, както и по отношение на П. Д. С. с ЕГН ******, че С. К. П. с ЕГН ******, е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ XXII 186, в кв. 16, находящ се в гр. Д. О., ул. “* № , с площ от 540 кв.м., съобразно ПУП на гр. Долна Оряховица, при съответни граници на имота, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него стара къща, при съответни граници на имота, като е осъдил по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, ответникът “Допинг 2013” ЕООД с ЕИК 202664016, да предаде на ищцата С. К. П. с ЕГН ******, владението върху 1/3 ид.ч. от имота, ведно с 1/3 ид.ч. от постройката, както и го е осъдил на основание чл.31, ал.2 ЗС, да заплати на С. К. П., обезщетение от 15 лв. месечно, за лишаване от ползването на имота, за период от 28.03.2022г., до преустановяване ползването на целия имот и е отхвърлил иска за периода от 09.12.2021г-28.03.2022г., както и за горницата до пълния предявен размер от 50 лв. месечно.

Със същия съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявения като насрещен от “Допинг 2013” ЕООД срещу С. К. П., положителен установителен иск за собственост върху целия поземлен имот, ведно с постройката, като е приел за установено по отношение на С. К. П., че “Допинг 2013” ЕООД е собственик на 2/3 ид, ч, от УПИ XXII -186, в кв. 16, находящ се в гр. Д. О., ул. “*” № , с площ от 540 кв.м., съобразно ПУП на гр. Д. О., при 1 съответни граници на имота, ведно с 2/3 ид.ч. от построената в него стара къща, при съответни граници на имота.

Със същия съдебен акт, първостепенният съд е допуснал на основание чл.33, ал.2 ЗС, в полза на С. К. П., право на обратно изкупуване на 2/3 ид, ч, от УПИ XXII -186, в кв. 16, находящ се в гр. Д. О., ул. “*” № , с площ от 540 кв.м., съобразно ПУП на гр. Д. О., при съответни граници на имота, ведно с 2/3 ид.ч. от построената в него стара къща, при съответни граници на имота, при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила, същата заплати на “Допинг 2013” ЕООД, сумата от 1667.00 лв.

С обжалваното съдебно решение, първостепенният съд е оставил без разглеждане като недопустими, предявените от “Допинг 2013” ЕООД срещу С. К. П., като насрещни искове за прогласяване нищожността на Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, рег. № **, дело № 116/2017г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Горна Оряховица, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

Против постановеното първоинстанционно решение е подадена от “Допинг 2013” ЕООД с ЕИК 202664016, от М. Я. Е. с ЕГН ****,от Й. Д. Г. с ЕГН ******, както и от П. Д. С. с ЕГН *****, чрез пълномощника адв. И. И., въззивна жалба, в която е посочено, че се обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост, както и частта му, с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане и е прекратил производството по предявените насрещни искове за прогласяване нищожността на Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 145, том I, рег. № **, дело № 116/2017г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Горна Оряховица, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. В жалбата са наведени множество доводи за неправилност на постановения първоинстанционен акт, както и противоречието му с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се още, че поради нищожността на придобивното основание на ищцата, “Допинг 2013” ЕООД притежава правото на собственост върху целия имот, ведно с постройката. Излагат се и подробни съображения относно настъпила преклузия на допуснатото от първостепенния съд в полза на ищцата, правно на обратно изкупуване на идеалните части от правото на собственост върху имота и постройката /2/3 ид.ч./ , притежавани от “Допинг 2013” ЕООД. Счита се, че постановеното първоинстанционно съдебно решение е неправилно, поради което следва да се отмени в цялост.

Препис от подадената жалба е изпратен на насрещната страна, която в законоустановения срок не е подала отговор.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание - въззиваемите жалбоподатели не се явяват лично, а се представляват от адв. И. И., за жалбоподателя “Допинг 2013” ЕООД, се явява управителя, който заема становище по съществото на правния спор.

Въззиваемата се явява лично, както и чрез своя процесуален представител адв. С. И., като същите заемат становище за неоснователност на подадената 2 въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. На основание чл. 149 ГПК, на всяка от страните е предоставен срок за писмени бележки. Всяка от страните претендира заплащането на разноските, сторени в производството.

По така наведените от страните с въззивната жалба съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени чрез надлежно упълномощените им процесуални представители в хода на проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Постановеното първоинстанционно решение е и допустимо, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Подадена е искова молба от С. К. П. с ЕГН *******. Ищцата твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ XXII -186, в кв. 16, находящ се в гр. Д. О., ул. “*” № , с площ от 540 кв.м., съобразно ПУП на гр. Д. О., при съответни граници на имота, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него стара къща, при съответни граници на имота, на основание сключен със С. Е. С. - договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 145, том I, рег. № **, дело № 116/2017г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Горна Оряховица. Същата твърди, че е полагала грижи и осигурявала издръжка на прехвърлителката както преди сключването на договора, така и след него до нейната смърт, както лично, така и с помощта на свои близки. Ищцата твърди, че през 2018г., ответниците М. Я. Е., Й. Д. Г. и П. Д. С., прехвърлили целия имот, ведно с постройката на “Допинг 2013” ЕООД, без да спазят процедурата по чл.33, ал.1 ЗС. Ищцата твърди, че след смъртта на праводателката си С. Е. С. не била посещавала имота, като едва през месец октомври 2021г., установила, че целият имот бил прехвърлен на ответника “Допинг 2013” ЕООД, но до този момент същата смятала, че имотът е съсобствен между нея и ответниците М.

Я. Е., Й. Д. Г. и П. Д. С.. Посещавайки имота през м. октомври 2021г, ищцата не могла да влезе в същия, защото ключалката била сменена, провела разговор с управителя на “Допинг 2013” ЕООД, който й заявил, че целият имот е негов, тъй като го закупил от другите ответници.

Ищцата отправя искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците М. Я. Е., Й. Д. Г., П. Д. С. и “Допинг 2013” ЕООД , че същата е собственик на основание договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка на 1/3 ид.ч. от имота, ведно с постройката, като ответникът “Допинг 2013” ЕООД, бъде осъден да й предаде фактическата власт върху притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху имота и постройката, както и да бъде осъден на основание чл. 31, ал.1 ЗС да й заплати обезщетение за периода, през който е била лишена да ползва имота, съобразно притежаваните идеални части от правото на собственост, в размер на 50 лв. месечно, от предявяване на исковата молба до 3 окончателното изплащане, както и на основание чл.33, ал.3 ЗС, съдът да допусне право на обратно изкупуване на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот и върху постройката.

Ответниците М. Я. Е., Й. Д. Г., П. Д. С. и “Допинг 2013” ЕООД, твърдят че последният е изключителен собственик на процесния имот, ведно с постройката, на основание наличието на валидна транслативна сделка /покупко-продажба/, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 801, том V, рег.№ 3509, дело 575/2018г., на нотариус И. М.с район на действие РС - Горна Оряховица, като го придобил от ответниците М. Я. Е., Й.

Д. Г. и П. Д. С. /като продавачи/. Ответникът твърди, че не му е било известно сключения договор за издръжка и гледане, с който на ищцата били прехвърлени идеални части от правото на собственост върху имота и постройката, като упражнява фактическата власт върху придобития, с посочения по- горе нотариален акт - владее и го стопанисва, имот от придобИ.ето му, както и понастоящем. Ответникът “Допинг 2013” ЕООД твърди още, че упражняваната от него фактическа власт върху целия имот е на годно правно основание, поради което исковите претенции на ищцата следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че предявяването на правото на обратно изкупуване е недопустимо, тъй като е преклудирано.

Ответникът “Допинг 2013” ЕООД, с оглед твърденията си, описани по-горе, от своя страна предявява срещу ищцата С. К. П., насрещен положителен установителен иск за собственост върху целия имот, ведно с постройката, както и насрещни искове за прогласяване на договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 145, том I, рег. № *, дело № 116/2017г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Горна Оряховица, като нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради това, че не била спазена процедурата по чл.33, ал.1 ЗС по отношение на ответниците М. Я. Е., Й. Д. Г. и П. Д. С., както и на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, поради това, че договорът бил сключен за относително кратък период преди настъпването на смъртта на праводателката.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 88, т. II, н.д. 709/1964г. на РС - Горна Оряховица, издаден по обстоятелствена проверка, на общия наследодател К. М. П., б.ж. на гр. Д. О., поч. на 06.04.1984г., било признато правото на собственост върху процесния недвижим имот, ведно с построената в него стара къща, при посочени граници и съседи. Същата починала като разведена, като след смъртта си се наследила от дъщерите си С Е С, М. Я. Е. и Г Е П, като последната починала на 05.01.2016г. и се наследила от низходящите си ответниците Й. Д. Г. и П. Д. С., видно от Удостоверение за наследници изх. № 46/21.02.2017г., изд.от общ. Горна Оряховица.

С Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и 4 гледане № 145, том I, рег. № **, дело № 116/2017г. на нотариус Боева, с район на действие РС - Горна Оряховица, С. Е. С., в качеството си на наследник на К. М. П., б.ж. на гр. Д. О., прехвърлила притежаваната 1/3 ид. ч. от правото си на собственост върху поземления имот и върху построената в него стара къща, на ищцата С. П. със задължение последната да й осигурява непосредствено грижи и издръжка според потребностите, до смъртта й.

Договорът бил сключен чрез пълномощник - св. К. П., баща на ищцата. От свидетелските показания на същия се установява, че той /св. П, съпругата му и дъщеря му/ и преди сключване на договора за издръжка и гледане са полагали грижи за праводателката С. С. и за съпругът й И., тъй като никой не се грижил за тях, а те били възрастни и имали нужда от непосредствени грижи, помощ и съдействие. Свидетелят П. и семейството му пазарували храна и лекарства на праводателката и съпруга й, помагали им в домакинството и за хигиената, като след сключването на договора за издръжка и гледане ищцата и дъщеря на св. П. - С. П. поела непосредствените грижи за праводателката Сторожева до нейната смърт.