Определение № 4879 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4879 гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101074 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №20654/01.12.2023г. на "БУТЕД" АД, чрез адв. М. Г. срещу решение №1079/20.10.2023г. по в. гр. д. №1014/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №26003/06.03.2023г. по гр. д. №4008/2014г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на "БУТЕД" АД срещу С. Б. Ч. за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща припадащата се част от увеличената стойност на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, в резултат на извършени от дружеството подобрения в периода 2009г.– 2010г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.02.2018г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че съдът неправилно безкритично е кредитирал заключението на СТЕ, според което извършените подобрения не са повишили стойността на имота, а са довели до намаляването , предвид което е отхвърлил предявеният иск по сметки. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според касатора при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл в противоречие с практика на Върховния касационен съд по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: По първия въпрос:

"Длъжен ли е съдът при преценка на заключението на вещото лице да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото?" се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №69/22.06.2022г. по т. д. №878/2021г. на ВКС, решение №55/30.05.2022г. по гр. д. №1421/2021г. на ВКС, и решение №14/02.03.2022г. по гр. д. № 1

997/2021г. на ВКС. Въпросът се поставя във връзка със становището на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на приобщените по делото доказателства, в т.ч. допусната по делото комплексна съдебно-техническа експертиза и изготвеното от в.л. Щ. заключение, при наведени твърдения, че съдът изцяло го е кредитирал като обективно и компетентно, без да го съпостави с всички събрани по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК.

Във връзка с втория въпрос: "Длъжен ли е въззивният съд да съобрази оплакванията за липсата на безпристрастност на вещото лице, при заявено искане за отвод от страната по реда на чл. 196 ГПК и може ли съдът да основе мотивите си на това заключение?" се твърди, че разрешението на съда е в противоречие с решение №174/13.01.2016г. по т. д.

№3122/2014г. на ВКС и решение №137/11.10.2019г. по гр. д. №4409/2018г. на ВКС.

Касаторът излага, че още в проведеното на 18.09.2019г. пред първата инстанция заседание, както и в последствие с нарочна молба от 06.11.2019г., изрично е поискал отвод на в.л. Щ. поради извън-процесуалното му поведение и възникналия конфликт между него и процесуалния представител на касатора адв. Г.. Счита, че вещото лице не е било безпристрастно, а очевидно предубедено, но искането му за отвод било оставено без уважение. Поддържа, че анализирайки доказателствения материал по делото, в частност изготвеното от в.л. Щ. заключение, въззивният съд е следвало да съобрази възраженията за липсата на безпристрастност, което обаче не е направено.

По третия въпрос: "Допустимо ли е заключение на вещо лице, в което е даден отговор на правен въпрос?" се твърди произнасяне в противоречие с решение №50069/31.10.2022г. по гр. д. №2642/2021г. на ВКС, II гр. о. Според касатора дали и доколко конкретно извършените строително- монтажни работи представляват подобрения; за кои СМР са необходими строителни книжа и дали издадените такива се отнасят за процесния имот, са въпроси, правни по своя характер, поради което не попадат в компетентността на вещото лице.

По четвъртия въпрос: "Следва ли преценката на съда за това кога подобренията увеличават стойността на имота да е обективна и от значение ли е за тази преценка на съда нежеланието на собственика на земята да ползва тези подобрения?" се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №46/18.03.2015г. по гр. д. №5692/2014г. на ВКС, I гр. о.

По петия въпрос: "Кой трябва да даде квалификация на исковете за необходими разноски и подобрения, извършени от съсобственик в общия имот, респективно при отхвърляне на претенцията с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 72 ЗС, дължи ли съдът произнасяне по присъждане на разноските за тяхното извършване на основание чл. 74, ал. 1 ЗС?" се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №108/08.07.2015г. по гр. д. №415/2015г. на ВКС, I гр. о. и решение №50164/18.01.2023г. по гр. д. №800/2022г. на ВКС, I гр. о. Според касатора определянето на правната квалификация на заявената претенция е задължение на съда, който не е обвързан от посочената такава от ищеца. Предвид което, след като е счел за неоснователна претенцията по чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 72 ЗС за присъждане на увеличената стойност в резултат на извършените подобрения, то съдът е следвало да присъди разходите за тяхното извършване на основание чл. 74, ал. 1 2

ЗС.

Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна С. Ч., чрез адв. Св. А. от ВАК оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Моли касационната жалба да не бъде допусната до обжалване, като независимо от горното излага и становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за производството по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот, предявен от С. Б. Ч. и И. Д.

Б. против "БУТЕД" АД и Б. Д. Б.. С решение №101/03.11.2016г., постановено по гр. д.

№477/2016г. на Окръжен съд – Бургас е отменено решение №98/19.01.2016г. по гр.д.

№4008/2014г. на РС – Бургас и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на имот с пл. №60 по кадастралния план на Промишлена зона „Север“ от 1978г., целият с площ от 3 333 кв. м., понастоящем реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по КК на [населено място] между съделителите както следва: С. Б. Ч. и Б. Д. Б. – по 1/8 ид. ч., И. Д. Б. – 2/8 ид. ч. и "БУТЕД" АД – 4/8 ид. ч. С решение №174/09.01.2018г. по гр. дело №615/2017г. на ВКС е отменено въззивното решение в частта, индивидуализираща делбения имот, като е посочена следната индивидуализация: имот от 3333 кв.м. в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор [№], означен на комбинирана скица на лист 186 от гр.д. №4008/2014г. на Районен съд – Бургас към заключението от 4.09.4015г. на в.л. Б., съставляваща неразделна част от настоящото решение, идентичен с имота по скица-проект №35470 от 15.09.2011г. на СГКК-гр.Б. /лист 51 от гр.д. № 4008/2014г. на Районен съд-Бургас/ и скицата към констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален план с описани координатни точки /лист 52 гр.д. № 4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/. В останалата му част решението на въззивния съд е потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на делбеното производство, във фазата по извършване на делбата, съделителите Б. Б. и И. Б. са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от делбения имот. Б. Б. е продал на И. Б. собствените си 1/8 ид. ч. от процесния имот, а с последващ договор И. Б. и съпругът й Д. Б. са продали на "БУТЕД" АД притежаваните от тях 3/8 ид. ч. от процесния имот. Предвид така извършените прехвърляния, производството по отношение на Б. Б. и И.

Б. е прекратено, като те са заменени като страни в процеса от приобретателя по сделките.

С първоинстанционното решение №26003/06.03.2023г., постановено във втората фаза, на основание чл. 348 ГПК делбеният имот с площ 3 333 кв. м., разположен в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и при права в съсобствеността: за С. Б. Ч. – 1/8 ид.ч. и "БУТЕД" АД – 7/8 ид. ч., е изнесен на публична продан, като е отхвърлена претенцията на "БУТЕД" АД за осъждане на основание чл. 74, ал.

2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС на съделителката С. Б. Ч. да заплати на дружеството сумата от 35 000 лева, представляваща 1/8 от увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от дружеството през 2009 - 2010г. подобрения в имота в качеството му на 3 недобросъвестен владелец, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018г. до окончателното й изплащане. В частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, решението като необжалвано, е влязло в законна сила.

При предявяване на претенцията си по сметки, дружество "БУТЕД" АД твърди, че в периода 2009г. – 2010г. е извършило в делбения имот подобрения, изразяващи се в множество строително- монтажни дейности, описани в молба от 28.02.2018г., със знанието и без противопоставянето на останалите съделители, и отношенията по повод на които следва да бъдат уредени по реда на чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72 ЗС.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявената по реда на чл. 346 ГПК от "БУТЕД" АД претенция е отхвърлена.

Въззивният съд е обсъдил показанията на св. С., заемал длъжност изпълнителен директор на "БУТЕД" АД в периода 2009г. – март 2012г., според които през 2000г. процесното дружество придобило терен от 32 дка, който към онзи момент представлявал блато.

Първоначалната цел била изготвянето на подробен устройствен план за целия терен, поради което същият бил издълбан около 40-60 см., бил премахнат повърхностният слой на почвата, за да бъде стабилизиран терена, след което бил насипан с взривена скална маса, за да няма потъване, а отгоре била насипана по-ситна скална маса, а след това чакъл, за да се изравни.

Направени били отводнителни и дренажни системи, както и чиста и мръсна канализация. За извършване на горните дейности, дружеството било закупило инертни материали, тръби, чакъл, камъни, извършван бил транспорт на материалите, като изпълнител на работите била фирма „Кидекс - 68” ЕООД. Подробен устройствен план бил изготвен само за 16 дка от имота – за строителството на складова база, която била открита през 2010г. По отношение на останалата част от 16 дка идеята за застрояване не била осъществена, тъй като имотът предварително бил разделен на две от [община], която отнела 3 дка за изграждането на улица, която била реализирана. Съдът е посочил, че в тази им част показанията на св. С. кореспондират на приобщените доказателства – договори за изработка, сключени с „Кидекс - 68” ЕООД, актове - обр. 19 и множество фактури. Приел е за установено, че в поземлен имот с идентификатор [№] (част от терена от 32 дка) е била изградена зеленчукова борса, а поземлен имот с идентификатор № [№] и по-конкретно процесната част е останала незастроена, не е била ползвана от дружеството и не е била отдавана под наем, като намеренията за разширяване на тържището в имот с идентификатор [№] са останали нереализирани. В тази насока са възприети и показанията на св. М. /управител от 2010г. на стоковото тържище на [улица], [населено място], находящо се в поземлен имот с идентификатор [№], а преди това управител на магазин за битова техника и електроника на "БУТЕД" АД/, според които преди изграждането на стоковото тържище, целият имот бил тресавище, поради което същият бил изринат и насипан с камъни, вкл. и с по-ситен камък.

Св. М. посочва, че незастроената част имота /площта извън територията на тържището/ не се полза, на нея има камиони, собственост на наематели на тържището.