Решение № 6514 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6514 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100504387 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Н. Г. С. срещу решение №15274/20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 28122/2021г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли се за отмяна на решението. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса. Моли се за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 1 наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. С. срещу „Професионален футболен клуб Левски“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, вр. чл. 262 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1500 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от общо 61 часа в периода от 11.01.2020 г. до 23.06.2020 г., включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № А-553/26.07.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „организатор, конференции и събития“, при пълно работно време – 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, и основно трудово възнаграждение в размер на 2577,38 лева. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 0061/30.06.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че през процесния период ищецът бил престирал работната си сила извън уговореното работно време във връзка с организацията на изброените в исковата молба мачове и събития. Положеният от служителя по волята на работодателя извънреден труд възлизал общо на 61 часа за целия исков период, поради което му се дължало възнаграждение в размер на 1500 лева. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4463 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, за положен от ищеца извънреден 2 труд, както и за неговата продължителност, която била твърде завишена и определена произволно. Твърди, че служителите на ответното дружество имали право на свободен и безплатен достъп до всички футболни срещи и спортни събития, организирани от клуба, поради което дори ищецът да е присъствал на изброените в исковата молба спортни събития, това не означавало само по себе си, че работодателят му бил възложил извършването на някаква работа. Оспорва и твърденията, изложени в исковата молба, че в други периоди ищецът бил полагал извънреден труд, който му бил заплащан от ответника. Изплатените парични суми представлявали допълнително материално стимулиране, което нямало постоянен характер и било заплащано по решение на ръководството на клуба на определени групи служители. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

С решение №15274/20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 28122/2021г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, исковата претенция е отхвърлена изцяло.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглежда в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

3

Страните не спорят, че през процесния период били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № А-553/26.07.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „организатор, конференции и събития“. Съгласно чл. 5 от трудовия договор полагането на труд щяло да се извършва при петдневна работна седмица, при пълно работно време от 40 часа седмично или 8 часа на ден, от понеделник до петък, включително. Съгласно чл. 6 от трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 2577,38 лева, платимо наведнъж по банков път до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасяло. Не се спори, че със Заповед № 0061/30.06.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – без предизвестие от страна на работника, считано от 30.06.2020 г.

Отделено от съда като ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ищецът е присъствал на посочените в исковата молба три пресконференции и едно събитие – сватба в хотел „Шератон“ на твърдените дати.

Неоснователно е възражението на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуални правила с оглед необсъжане от първоинстанционния съд на „веществени доказателствени средства'', представляващи USB памет, съдържаща видеозаписи и снимки. Посочените електронни документи , не са били приемани като доказателства по делото и съответно съдът не дължи обсъждане по отношение на тях в мотивите на решението си. След отделяне на обстоятелството, че ищецът е присъствал на процесните събития, за безспорно, същият изрично е заявил в съдебно заседание на 20.06.2022 г., че няма доказателствени искания, не е направил и искане за приемането им пред настоящата инстанция. Възражението в този смисъл се явява неоснователно.

Изложени от първоинстанционния съд са подробни съображения относно фактическия състав, пораждащ вземане на работника или служителя за възнаграждение за положен извънреден труд, както и относно доказателствената тежест на ищеца за установяването му. Противно на изложените във въззивната жалба съображения, съдът законосъобразно е достигнал до извода, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване полагането на извънреден труд, извън установеното работно време на 11.01.2020 г. – участие на талисман „Лъвски“ на сватба в хотел „Шератон“; на 19.01.2020 г. – среща на собственици с фен организации; на 22.01.2020 г. - пресконференция с медии и среща на собственици с фен организации и на 10.06.2020 г.- пресконференция на нов собственик с медии. в тази насока е правилен извода на съда, с оглед приетото за безспорно обстоятелство за присъствието на ищеца на тези събития, че същото не е достатъчно, за да се приеме наличието на извънреден труд. Наведените от въззивника оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, тьй като ищцовата страна не представия доказателства относно ефективно изпълняване на задълженията си и престиране на работна си сила извън установеното 4 работно време.

Неподкрепено от събраните по делото доказателства е и твърдението във въззивната жалба за „знанието на работодателя като форма на работодателско поведение относно положения от ищеца извънреден труд на посочените събития. Съдът е изложил подробни мотиви в решението си относно необходимостта от наличие на разпореждане от работодателя или поне знание от негова страна за полагане извънреден труд. Обоснован е изводьт, че ищецът не ангажира доказателства в тази насока, както и че събраните такива категорично не установяват тези факти. Твърдението на въззивният жалбоподател, че наличието на знание у работодателя за конкретно положен извънреден труд от ищеца на процесните събития, следвало да бъде изведено от свидетелските показания на св. С. е крайно необосновано. От същите се установява единствено, че ищецът е присъствал на част от процесните събития /и без това безспорно по делото обстоятелство/, без това да доказва наличие на знание у работодателя- вторият елемент от фактическия състав на вземането за възнаграждение за извънреден труд. Съдът след всестранно обсъждане н относимите доказателства, а именно: фишове за заплата, извлечения от разплащателната сметка на ищеца за получени трудови възнаграждения, заключението на приетата и неоспорена СЧЕ, свидетелските показания, е стигнал до обоснования извод за липса на знание у работодателя за полагането на извънреден труд от ищеца.

С оглед възприетото решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство следва да се присъдят на въззиваемата страна, но доказателства за извършени такива не се представят.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15274/20.09.2023 г., постановено по гр. д.

№ 28122/2021г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6