Решение № 8665 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8665 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110155457 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Д. К. Л. е предявила срещу *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за общата сума от 32571,69 лева (след допуснато увеличение на размера на иска с определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2025 г.) – неплатени в срок нетни трудови възнаграждения за положен труд в периода от 01.01.2021 г. до 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (09.10.2023 г.) до окончателното плащане ; с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ за общата сума от 7748,94 лева (след допуснато увеличение на размера на иска с определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2025г.) – законна лихва върху неплатените в срок нетни трудови възнаграждения за положен труд в периода от 01.01.2021 г. до 20.01.2022 г., дължима за периода на забавата от 06.02.2021 г. до 08.10.2023 г., включително и с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 2971,08 лева (след допуснато увеличение на размера на иска с определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.11.2025г.) – парично обезщетение за 20 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (09.10.2023 г.) до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 20/01.11.2013г. и допълнително споразумение № 1 /22.03.2021г. към него на длъжността „архитект“. Било уговорено брутно трудово възнаграждение от 3150 лева, което след направени удръжки възлизало в нетен размер от 2462,94 1 лева. Месечното трудово възнаграждение следвало да се изплаща до 5 – то число на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът. Със заповед № 02/20.01.2022г., считано от същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В уволнителната заповед било посочено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 20 дни за 2021 г. Ответникът не изплатил на ищцата дължимото трудово възнаграждение в нетен размер за процесния период, както и дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по ч****1 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че претендираните суми не се дължат, защото през процесния период – от 01.01.2021 г. до 20.01.2022 г., ищцата не е полагала труд при ответника и не се е явявала на работното си място, находящо се на адрес: ****** и не е осъществявала трудовите си функции.

През същия период ответникът не бил осъществявал дейност и нямал нужда от служители, които да изпълняват трудови функции във връзка с търговската му дейност. След прекратяване на трудовия договор с ищцата ответникът отписал неправилно осчетоводените задължения към ищцата като недължими, поради неосъществяване на трудови функции на ищцата през процесния период и неявяването й на работното й място през същия период.

Софийският районен съд, **** Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е била в трудово правоотношение с ответника, размер на уговореното трудово възнаграждение, както и че е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № ****** г. (***) ищцата Д. К. Л. е назначена при ответника ****** Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3150 лева, платимо до пето число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл.5 от трудовия договор). Уговорено е мястото на работа съвпада с адреса на управление на дружеството – работодател: ***** (чл. 2). С допълнително споразумение № 1/22.03.2021г. (л.12) към трудовия договор страните са уговорили, че считано от 22.03.2021 г. се изменя наименованието на дружеството от *****, като всички останали клаузи от трудовия договор остават неизменени.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с предизвестие ****** (****) и заповед ****** г. на управителя на ответното дружество – ****** (л.14) трудовият договор между страните е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 20.01.2022 г. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на 2 ищцата на 20.01.2022 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че трудовият договор е нищожен, защото е привиден, като по същия нямало намерение за полагане на труд. Трудовият договoр е недействителен, когато противoречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля – арг. ч***4, ал.1 КТ. В писмената си защита ответникът се е позовал на това, че липсват обективни данни за упражняван контрол, възлагане и отчитане на конкретни трудови задачи, подчиненост на вътрешен трудов ред, както и доказателства за фактическо изпълнение на трудови функции на уговореното място на работа.

В конкретния казус, от събраните доказателства по делото не може да се направи извод, че страните не са имали намерение да се задължават реално по сключения между тях трудов договор. Следва да се има предвид, че симулативност на изявлението за задължаване по трудовия договор следва да се докаже от страната, която го твърди, като в случая това е ответника (арг. чл.

154, ал. 1 ГПК) и последният не е провел доказване в тази посока. Отделно от това следва да се посочи, че полагане на труд по трудовия договор е въпрос на изпълнение на същия, като само при изпълнение на работата, за която работникът/служителят се е задължил, се дължи насрещна престация от работодателя – заплащане на трудово възнаграждение (арг. чл.124 КТ).

Полагането на труд по трудовия договор е въпрос на изпълнението на договора, а не засяга неговата действителност. Предвид изложеното, съдът приема, че през процесния период страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение.

Спорно е по делото дали през процесния период – от 01.01.2021 г. до 20.01.2022 г. ищцата реално е полагала труд при ответника.

От приетото основно заключение на съдебно – счетоводната експертиза (л. 127 и сл.), което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно дадено от вещото лице, съгласно чл. 202 ГПК, се установява, че ответникът е начислил на ищцата трудово възнаграждение за процесния период в размер на 41424,51 лева (брутен размер) и след направените удръжки за данъци и задължителни осигурителни вноски, сумата за получаване за трудово възнаграждение е 32571,69 лева (нетен размер). Вещото лице В. Х. е посочил, че от страна на ответника не са представени доказателства за плащане на така начислените трудови възнаграждения.

По делото като доказателства са приети и ведомости за заплати през процесния период, в които е включена и ищцата, представени пред Изпълнителна агенция „***** (наричана по-долу съкратено ИА ГИТ) във връзка с извършена проверка по повод подаден от ищцата сигнал спрямо ответника за неплатени трудови възнаграждения (л.282 и сл. от делото).

От приетото по делото допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза (л.168 и сл.), което също се кредитира от съда като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице, се установява, че управителят на ответното дружество – ******, е издал заповед от 05.01.2024 г., в която е 3 посочено, че предвид това, че в периода 01.01.2021 г. – 31.01.2022 г. дейността на дружеството е намаляла с 90 % и предвид това, че в същия период ищцата не е изпълнявала никакви служебни функции по трудовото правоотношение с ответника, като в същия период не е посещавала ежедневно централния офис на ответното дружество, находящ се в ***** и не е извършвала никаква работа по трудов договор с ответника, то начисленото в счетоводството на дружеството трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2021 г. – 20.01.2022 г. в размер на 31033,08 лева е прието за неоснователно и неправилно начислено, както и начисленото в счетоводството на дружеството обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2462,94 лева е неоснователно и неправилно начислено. По посочените съображения с цитираната заповед е разпоредено да се извършат необходимите счетоводни операции за отписване и заличаване от счетоводните регистри на ответното дружество на начисленото в счетоводството на дружеството трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2021 г. – 20.01.2022 г. в размер на 31033,08 лева, поради недължимост и неоснователност за начисляването му и липса на реално извършвана дейност по трудово правоотношение от ищцата за посочения период, както и същите счетоводни операции да се предприемат и относно начисленото в счетоводството на дружеството обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2462,94 лева, поради недължимост и неоснователност, и липса на реално извършвана дейност по трудово правоотношение от ищцата за посочения период. Вещото лице е посочил, че от мемориален ордер с № 0000000027 от 31.01.2024 г. е видно, че със счетоводна операция № 74 от същата дата е отписано задължение към ищцата в размер на 35265,34 лева, като е посочено счетоводно основание за записаната с мемориалния ордер счетоводна операция – „отписани неправомерно начислени заплати за 01.01.2021г. – 31.01.2022г. и обезщетение неизползван отпуск“.

По делото за установяване спорното обстоятелство дали през процесния период е полаган труд от ищцата, са събрани свидетелски показания по искане и на двете страни.

Разпитаната по искане на ответника свидетелка С. С., посочва, че била служител при ответника в периода 2013 г. – 2016 г. на длъжност „ръководител Човешки ресурси“. През 2021 г. свидетелката не е била служител на дружество, но е извършвала дейност по повод счетоводното обслужване дружеството. През 2021 г. свидетелката контактувала със счетоводителката *****.а и заедно последната обработвала счетоводните документи на ответника и участвала в изготвянето на годишните финансови отчети.

Сочените дейности свидетелката и *****.а извършвали на адрес : г****. ***** През 2021г. и 2022г. свидетелката посещавала сочения офис поне два пъти седмично. От 01.07.2022 г. свидетелката изцяло поела счетоводното обслужване на ответното дружество въз основа на сключен граждански договор. Свидетелката съобщава, че когато през 2021 г. е посещавала офиса на дружеството, там не се намирали други служители на дружеството. При 4 посещенията в офиса там присъствала само тя и *****.а. Свидетелката посочва, че познава ищцата като служител на ответника, назначена по трудов договор на длъжност „архитект“. Когато през 2021 г. свидетелката посещавала офиса на дружеството на упоменатия по – горе адрес, не е виждала там да присъства ищцата и не е виждала документи, изготвени и подписани от ищцата през 2021 г. Свидетелката посочва, че когато през 2021 г. е посещавала офиса на посочения адрес заедно с *****.а, това е ставало сутрин – в около 08:30 ч. и понякога се е случвало да остават в офиса до около 17:30 ч. – 18:00 ч., като през това време в офиса е нямало служители и същият бил заключен.

*****.а отключвала и заключвала офиса. Посещенията на свидетелката в офиса се случвали през работни дни.

По искане на ищцата като свидетел е разпитана О. Й.. Същата посочва, че е работила при ответника от 2003 г. до м.05.2021 г. През сочения период е заемала различни длъжности, като последната заемана длъжност към 2021 г. е „финансов мениджър“. Свидетелката познавала ищцата, като последната заемала при ответника длъжността „архитект“, а също така е била и търговски директор на дружеството. През цялото време свидетелката работела заедно с ищцата в един и същ офис, в едно помещение, което бил производствената база на дружеството и се намирал на ул. ****. Ищцата работела на компютър, който носела със себе си и затова свидетелката счита, че това е бил неин личен компютър. През 2021 г. се налагало ищцата да пътува по повод командировки в *****, където се намирали проблемни обекти и ищцата била ангажирана с тях по повод работата си. Свидетелката сочи, че след месец 05.2021 г. е нямала преки наблюдения над работата на ищцата. Собственикът на ответното дружество притежавал и търговски офис в гр. ****** ****” № 49.