Решение № 77 от 15.04.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500011 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба на Е. Ж. П. ЕГН ********** от гр.Бургас чрез пълномощник адв. К. К., със съдебен адрес: гр.Б., ул.

„Ц. А.“ №*, ет.*, подадена против Решение №1281/12.12.23г., постановено по гр.д.№897/23г. по описа на ОС-Бургас, с което са отхвърлени изцяло предявените от П. против ответника С. Г. Г. от гр.Б. облигационни претенции.

Производството е висящо за втори път пред настоящия въззивен съд на основание чл.293, ал.3 от ГПК, след произнасянето на ВКС с постановеното по чл.290 от ГПК касационно решение №5/07.01.26г., с което въззивно Решение №116/19.06.24г., постановено по в.гр.д. №56/24г. по описа на АС-Бургас, ревизиращо първоинстанционното решение на ОС-Бургас, е отменено като неправилно и делото е върнато на АС-Бургас за ново разглеждане от друг състав при дадени изрични указания по приложението на процесуалния закон и за събиране на нови доказателства.

Жалбата е докладвана от АС-Бургас при първоначалното й разглеждане с Определение №91/21.02.24г., постановено по в.гр.д.056/24г. по описа на същия съд, което страните по делото не са оспорили и настоящият състав изцяло възприема.

В жалбата е изразено становище за неправилност на постановения от ОС-Бургас акт по съществото на спора, като се иска отмяната му и произнасяне на въззивния съд при уважаване на заявените искове. Дирят се и деловодни разноски.

Изложени са оплаквания за нарушение на съществени процесуални правила- допусната неправилна и превратна преценка на събраните в процеса гласни доказателства и неправилна преценка на представените от ищеца в контекста на правния спор писмени доказателства: предварителни договори от 28.06.18г. и 24.08.18г.и нотариален акт за продажба на имот- частна общинска собственост от 30.07.18г..Поддържа се, че съдът необосновано се е доверил на нотариално заверена декларация на Т. П. от 2023г., че без осъществено главно и пълно доказване е приел наличието на комплекс от привидна и прикрита сделка(зад предоставения заем), без да уточни каква в действителност е тя. Излага възражения и срещу решението на съда, отхвърлящо 1 неправилно евентуалната претенция за присъждане на процесната сума поради неоснователно обогатяване.

В отговора на жалбата, представен от въззиваемия ответник С. Г., тя е оспорена като неоснователна и се е молило да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Поддържат се съображенията, че твърдението за паричен заем остава неподкрепено от данните в процеса, т.к. липсва договор, подписан от страните, за предоставянето на претендираните суми на такова основание и не е установено поемането на задължение за връщането на преведената сума от ответника.

Видно от решението на ВКС е, че то констатира неправилност на въззивния акт, поради процесуални опущения и в тази връзка дава указания на въззивния съд за събиране на допълнителни доказателства- писмени и гласни, които АС-Бургас е изпълнил.

От св. Т. П., за чието изслушване по указания на ВКС АС-Бургас е дал възможност при новото разглеждане, ищцовата страна се е отказала по обективни причини (влошено здравословно съС.ие на свидетеля).Представена е обаче декларацията на горното лице в оригинал, приета като доказателство.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, отхвърлящо заявените претенции, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, като съобразява и дадените от ВКС указания в тази насока, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред ОС-Бургас по предявени от Е. Ж. П. ЕГН ********** от гр.Б. против С. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Б. обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на дължими главници(заявени първоначално като два частични иска от по 25 500лв., а в последствие в пълния им размер от по 90 000лв.),ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до изплащането на главниците, както и две претенции за мораторни лихви върху всяка от горните главници, считано от поканата за плащането им до подаването на исковата молба в първоначален размер от по 100лв., като частични, а в последствие предявени в пълен размер от по 22 775 лв. за периода от 02.12.20г. до 15.05.23г..

Главните претенции са обосновани от ищеца с твърдението, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са предоставили в заем на ответника Г., всеки един, сумата от 90 000 лв. чрез превод по банкова сметка в "Общинска банка" АД. Средствата били преведени за реализиране на инвестиционни намерения на ответника, като заемите е следвало да бъдат върнати в рамките на месец от получаване на покана за това. С нотариална покана, получена от Г. на 02.12.2020 г., последният бил уведомен да върне заетите суми, което той не е сторил. На 21 и 22.04.2022 г. заемодателите П. и П. прехвърлили на Е. П. възмездно с договори за цесия вземанията си по предоставените на ответника Г. заеми, за което на последния били изпратени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът също бил поканил ответника да плати процесните суми, но плащане не било извършено, поради което вземането се претендира чрез настоящото съдебно дело.

Като евентуални, ведно с горните претенции(с молба от 26.06.23г.), са заявени искове за връщане на същите парични суми поради това, че ответникът се е обогатил неоснователно с тях (евентуални претенции за главници по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД-като средства получени без основание,ведно със законна лихва за забава и за мораторни лихви на основание чл.86 от ЗЗД).

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил всички предявени искове като неоснователни. Поддържал е, че процесните суми от по 90 000 лв. не са му предоставени в заем от Й. П. и Т. П., т.к. няма подписани между тях договори за заем и той не е поемал задължение за връщането на горните. Обяснява, че парите били платени по предварителен договор от 28.06.2018г. за суперфиция и построяване на сграда, сключен между ищеца, ответника и останалите съсобственици на два съседни недвижими имоти – физически лица от една страна и "Контраст инвест София" ЕООД от друга. На същата дата – 28.06.2018г., за обезпечаване изпълнението на първия договор бил подписан и втори, в чието изпълнение е получена сумата от 180 000 лв., явяваща се част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Връщането на тези разходи било свързано с експлоатацията на имота в определен срок. Тази воля на страните според 2 ответника е прикрита като продажна цена за 210 кв.м. от поземлен имот № 425 и договор за заем.

Причината за прикриването е уговореното вещно право на ползване като обезпечение, учредено с нотариален акт № 72 от 28.06.2018 г. на Нотариус В. Д.. Действителната воля на страните била сделка за инвестиция, прикрита с привидни сделки за обезпечение и заем. Сумата от 180 000 лв. била разходвана съобразно целите на договора в общ интерес на страните за изграждането на бъдещата сграда.

Ответникът счита привидността за разкрита с нотариално заверената декларация на единия от твърдените заемодатели-Т. П.- като намира този документ за достатъчен да установи директно симулативността на атакуваната сделка, без да са нужни други доказателства.

Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за мораторни лихви.

Със становище от 19.09.23г. ищецът оспорва фактическите твърдения в отговора на исковата молба. Заявява, че договорът с инвеститора "Контраст инвест София" ЕООД, както и останалите правоотношения, възникнали в тази връзка, касаят само отношенията между дружеството и съсобствениците на съответните два поземлени имота, но не уреждат отношенията между самите съсобственици, респективно между страните по делото, касателно процесните 180 000лв.

По твърдението за привидност на предоставените заеми като прикриващи инвестиция, твърди необоснованост и липса на житейска логика. Счита, че няма данни и за възникнало по силата на представените в процеса договори задължение в тежест на собствениците на двата имота, в които ще се осъществява строителството, да извършват каквито и да било инвестиции-такива задължения за инвестиционни разходи е поело само дружеството - инвеститор. Поддържа също, че ответникът е закупил общинския дял (275. 6 кв. м. ид. ч.) в поземлен имот № 425 със средствата на инвеститора(540 000лв., платени за 210кв. м. в ид.ч. от горния имот, която площ в последствие прехвърля на дружеството инвеститор) и с предоставените му от П.а и Пилидов общо 180 000 лв..

Така след продажбата на 210 кв. м. ид. ч. на инвеститора, ответникът е придобил останалите 65.6 кв. м. ид.ч., съответно на които ще може да претендира допълнително дял в построеното, без да е инвестирал каквито и да било свои средства. Като причина да не бъдат уредени заемите в писмен вид посочва единствено близките семейни отношения, съществували по това време между съсобствениците – физически лица-С. Г.- дъщеря на Й. П. и ответника тогава са били съпрузи, Й. П. и Т. П. са брат и сестра. Относно нотариално заверената декларация на П. заявява, че е съставена под натиск от страна на ответника към момента на продажбата в полза на последния на дяловете на декларатора в съсобствеността върху недвижимите имоти – предмет на предварителните договори от 28.06.2018 г., за което е поискал изслушването на П. като свидетел.

В свое становище от 26.09.23г., последвало горното, ответникът посочва, че оспорва евентуално предявената претенция, позоваваща се на неоснователното му обогатяване; поддържа довода, че плащането на процесните суми е част от договорките по подписания с дружествотоинвеститор предварителен договор, представляващ сложен комплекс от правоотношения с крайна цел - застрояването на имот, обединен от два съседни, преминавайки през изкупуване на общинската ид. част в него, за да се постигнат увеличени показатели за застрояването му по удовлетворяващ инвеститора начин, като всяка страна да получи по-голям обем застроена площ, при осигуряване на средства за постигане на поставената обща задача.

В допълнителни становища на двете страни са доразвити вече изложените по-горе правни и фактически съображения.

С обжалваното решение са разгледани последователно всички предявени искове- главни и евентуални- за заплащане на общата сумата от 180 000лв. ведно с акцесорните за мораторна и законна лихва за закъснение и всички те са отхвърлени като неоснователни.

За да постигне тези крайни правни изводи съдът е приел, че представените в процеса доказателства не установяват сключване на твърдените от ищеца договори за заем на сумите от по 90 000лв., дадени на ответника от цедентите Й. П. и Т. П., т.к. писмен договор, доказващ облигационното правоотношение няма, а посоченото в преводните документи от 29.06.18г.основание „заем“ се оспорва, при това фигурира само там касателно процесните суми, но 3 е едностранно вписано и за това не ангажира ответника.Разпитаните по делото свидетели и декларацията подкрепяли извода, че липсва воля за сключване на заемен договор за спорните суми.

Евентуалната претенция се отхвърля като неоснователна, т.к. според първоинстанционния съд сумата от 180 000лв, платена за придобитото право на ползване на процесните имоти, е била уговорена от сключилите предварителния договор лица да послужи на ответника като покупна цена по сделката с Община Бургас за придобиването на идеалните й части от имота на ул. „К. Ф.“ и сумата е изразходена по предназначение, поради което не се дължи връщането й.

С оглед неоснователността на главните претенции, като неоснователни са отхвърлени и акцесорните такива за лихви. Присъдени са и деловодни разноски за проведеното производство в полза на ответника.