Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Благоевград, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210101710 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. №...., с адрес/седалище/ адрес на управление/: град Б., ул. „....Т....ъс съдебен адрес гр. .... ул. „Т...., чрез адвокат С.Б. против В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б......

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника В. Н. К. с ЕГН ********** гр. .....е дължи на ищеца В.Й. Т.-...Ч.с рег.№..., район на действие Окръжен съд - гр. Б.... Код по БУЛСТАТ:

**********, с адрес на кантората в гр. Б..., ул. „Т.... сумата от..../-главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №....по описа на ЧСИ В.Т., рег....район на действие Окръжен съд — гр. Б.... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-...до окончателното изплащане на вземането за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .... год. по описа на Районен съд гр. Б....

Претендират се сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Твърди се от ищцата в исковата молба, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № .... изпълнители, с район на действие - Окръжен съд ......

Сочи се, че на 1**** пред нея, в качеството й на частен съдебен изпълнител постъпила молба от "О..... АД за образуването на изпълнително дело срещу длъжника и ответник в настоящето производство В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Б......за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от ..... издаден по ч.гр.д. №.....по описа на Р.....След извършена проверка и като констатирала, че отправеното искане е законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, разпоредила и образувала срещу длъжника В. Н. К. изпълнително дело под номер №......

Посочено е още, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Призовка за доброволно изпълнение с изх.... в която е указан размера на задължението, включително и тези по изпълнителното дело. Същата е надлежно връчена на..... Тъй като длъжника не изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство ищцата сочи, че предприела действия за установяване имущественото състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и документи с оглед принудително събиране на вземането. За извършените действия взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.

1

Твърди се, че в последствие с Молба вх.№..... Взискателя "О....уведомил ищцата, че длъжника е погасил директно към банката всички вземания по изпълнителното дело. Въз основа на платените към взискателя суми се сочи, че е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тъй като взискателят не е внесъл авансово дължимите към ЧСИ такси и разноски, същите са останали неплатени и са за сметка на длъжника. Твърди се, че в тази връзка и в съответствие с изискванията на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ по делото е изготвена Фактура/Сметка №.... в която са посочени извършените действия по изп.дело и начислените такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса за извършване на справка за длъжника и неговото имущество — 2 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса за изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа - 1 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа - 4бр. на обща стойност 80 лв. без ДДС, допълнителни разноски на стойност 10.81 лв., такса изпълнение на парично вземане — 413 лв. без ДДС. С начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата сума от 627.48 лв.

Твърди се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№...ведно с издадената фактура за дължимите такси по изпълнителното дело, като е посочен срок за плащане и уведомление, че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е редовно връчено на длъжника на дата 05.04.2019 год. В указания срок длъжника В. Н. К. не заплатила дължимите от нея такси по изпълнително дело №33/2007 год., като същите не са заплатени и към момента.

Поддържа се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер / чл. 79, ал.З от ЗЧСИ/. Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В настоящият случай делото е прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя не освобождава длъжника от отговорност за тях. В случая не е налице нито едно от изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК.

Същевременно таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.

Въпреки, че таксите са за сметка на длъжника същите не могат да бъдат събрани от ЧСИ служебно по изпълнителното дело чрез насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника, защото взискателят по това дело вече е удовлетворен изцяло. Абсолютно недопустимо е да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата на взискателя /тъй като той е изцяло удовлетворен и да се извършват изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, имащи за единствена цел удовлетворяване на съдебния изпълнител. Израз на тази забрана е разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, съгласно която "за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер."

Твърди се от ищцата, че поради липсата на плащане на дължимите такси по изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ възможност е подала 2 срещу ответника пред Районен съд .... Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от 20.04.2021 год. Съдът е уважил подаденото заявление, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № ****по описа на Районен съ....д.ответника е осъден да й заплати сумата от 627.48 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ с ДДС, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски начислени по изпълнително дело №-... год. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски.

На 14.06.2021год. е връчено Разпореждане по ч.гр.д. №.по о....писа на Районен съд ...... с което е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и ми е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предявя иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението.

С разпореждане № ....съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника на ...чрез внук Д... К..., пълнолетен в едно домакинство.

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на .... е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователни по основание и размер. Иска се отхвърлянето му, като е сторено възражение за погасяване на вземането по давност. Претендират се сторените по делото разноски.

С отговора ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Не възразява на факта, че срещу ответницата е било водено изп. д. № ....по описа на ЧСИ Т., както и че на същата й е връчена надлежно ПДИ. Също и факта, че ответницата е погасила изцяло директно към взискателя сумите предмет на изпълнителното дело.

Възразява по изготвената сметка/фактура № .....Счита, че същата не отговаря на изисквания залегнали в чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, поради което се явява незаконосъобразна. В същата не е посочен материалния интерес, въз основа на който се начислява пропорционалната такса, както и последиците при неплащане.

Поддържа се в писмения отговор и че фактурата също така не е изготвена в срока визиран в чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изготвянето на фактурата е именно момента, от който сумите предмет на настоящето производство стават изискуеми. За съставянето на фактура обаче също е предвиден срок, а именно визирания 5 дневен срок съгласно чл. 113, ал. 4 33ДС. Същият срок тече считано от датата на възникване на данъчното събитие. Твърди се, че в случая извършените услуги за образуване на дело, налагане на запори, извършване на справки относно длъжника и т.н. са поискани от взискателя и таксите са били дължими от същият с оглед, на което и фактура относно същите такси е трябвало да бъде издадена найкъсно до 5 дни считано от извършването им или още през 2007 г. Видно от Молба с вх. № ..... г., е че с тази молба ищцата е била уведомена относно факта, че длъжникът е погасил директно към взискателя цялата сума предмет на изп. д. Изразява се становище, че именно на тази дата ..... е момента, в който ЧСИ Т. е установила, че сумите предмет на изп. д., които е трябвало да се събират принудително вече не са изискуеми и делото следва да се прекрати.

Също така това е и момента, от който за ЧСИ Т. е стояла възможността да предприеме действия за събиране на дължимите авансови такси директно от длъжницата, тъй като не са били заплатени авансово от взискателя, а също така и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че до този момент ЧСИ-Т. вече е трябвало да е била издала фактура относно дължимите такси от взискателят, тъй като действията/услугите вече са били извършени, тоест данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС вече е било настъпило, но въпреки това дори и да се счете, че същата не е издала фактура, то намира тази дата за крайна такава, считано 3 от която е трябвало да бъде издадена фактура относно дължимите такси. Най-късно от този момент е трябвало и да започне да тече давността за претендираните такси. На дата 21.09.2017 г. ЧСИ Т. е изготвила сметка/фактура, в която са посочени дължимите таксите съгласно ТТРЗЧСИ, както и извършените действия. Сочи се в писмения отговор, че тази сметка/фактура обаче е изготвена 6 години по-късно считано от датата, от която твърди, че най- късно е трябвало да бъде издадена такава или 10 години по-късно считано от датата на данъчното събитие. На дата 05.04.2019 г. е връчена именно тази сметка/фактура на ответницата, а на дата 20.04.2021 г. е депозирано заявление по чл. 410 ГПК. Ответницата сочи, че не счита, че давността трябва да тече от изготвянето на приложената сметка/фактура от 2017 г. с ИМ и/или от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК.

Разпечатката съдържа 31 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4300ce07-d17f-4a9b-9592-b789e866c17e