Решение № 7092 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7092 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110142820 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

17.04.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №42820 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.79, ал.1, предл. I ЗЗД, вр. с чл.9 и чл.23 ЗПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по повод на постъпила искова молба от ......“ АД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявана от ... – Изп. директори, срещу наследниците по 1 закон А. Ц. А. и малолетната К. Ц. А., родена на ......, чрез нейната майка и законен представител П. Ц. Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с която се претендира да бъде осъден всеки от ответниците, при условията на разделна отговорност, да заплати по ½ част от задължение, а именно: сума от 334,55 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №.....г. по 4 бр. погасителни вноски, незаплатени на уговорените падежни дати до датата на предсрочна изискуемост на кредита – 13.01.2020г. и сумата от 6 463,66 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №.....г., изискуема на основание предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит №.....г., ведно със законна лихва от 21.05.2024г. до окончателното й изплащане, сума от 199,13 лв., представляваща 5 бр. напълно неиздължени вноски по договорна лихва, дължима за периода от 15.09.2019г. до 12.01.2020г., съгласно чл.9 от Договор за потребителски кредит № .....г. до датата на предсрочна изискуемост – 13.01.2020г. и сума от 3 346,80 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници съгласно чл.11 от Договор за потребителски кредит №.....г., дължима за периода от 15.10.2019г. до 20.05.2024г., и сума от 275,54 лв., представляваща служебно направени от банката разходи за уведомяване.

В исковата молба се твърди, че е бил сключен договор за потребителски кредит с кредитополучателя ....., починал на ....., по силата на който на последния е бил предоставен кредит за потребителски нужди, в т.ч. и рефинансиране на съществуващи задължения, в размер на 21 000 лв., усвоен на 21.03.2015г., с краен срок за погасяване до 15.03.2025г., на 120 анюитетни месечни вноски, платими на 15-то число на месеца. Посочва се, че за първата година по кредита кредитополучателят дължи преференциална фиксирана лихва в размер на 8,20 % годишно, като след изтичане на същата главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен процент, увеличен с преференциална надбавка в размер на 7,079 %. Референтният индекс е 6-месечен Sofibor и стойността му към датата на сключване на договора е бил в размер на 1,121 %. Впоследствие индексът Sofibor бил заменен с Euribor. Подддържа, че съгласно чл.15 от сключения договор при непогасяване на падеж на която и да е погасителна вноска, лихва или друго изискуемо плащане, както и в случаите на чл.29 от Общите условия, банкатаищец има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. На осн. чл.29, ал.1 от договора, се поддържа, че банката има право едностранно да обяви кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем. В тази връзка ищецът е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуем кредита, като е уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена на 12.01.2020г. Твърди, че на ..... кредитополучателят е починал, като е оставил за свои законни наследници двете си дъщери. Претендира присъждане на разноски.

В срок отв. А. А., чрез назначения й особен представител адв.С. С. от САК, оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В срока по чл.131 от ГПК отв.К. А., чрез майка си и законен представител, не подава отговор на искова молба.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са преписи на Договор за потребителски кредит №.....г., ведно с погасителен план и представени ОУ, сключен между ......“ АД и кредитополучателя ....., за сумата от 21 000 лв., за срок от 120 мес.,с краен срок за издължаване: 15.03.2025г.

Видно от у-ние за наследници, издадено от СО, р-н „.....“, ..... е починал на ....., като е оставил за свои законни наследници децата си А. Ц. А., родена на ....г. и малолетната К. Ц.

А., родена на ......

Ищецът представя справка по чл.366 от ГПК за начислените такси/комисионни по горния договор за кредит в размер общо на 551,07 лв., от които нотариални такса за 2 връчване на 3 бр. нотариални покани от общо 258 лв. и разноски от 293,07 лв., ведно със справка за извършените погашения по кредита.

Представена е и Нотариална покана, от банката до кредитополучателя ....., връчена на 12.01.2020г., чрез Нотариус ....., рег. №.., район на действие: СРС, с която е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по кредита.

Прието е по делото заключение по ССч.Е, съгласно което общият размер на задължението на ..... по Договор за потребителски кредит №.....г. възлиза на 21 070,18 лв., от които непогасена главница от 13 596,41 лв., договорна лихва от 388,69 лв., начислена наказателна законна лихва от 6 534,01 лв., за периода: 16.10.2019г.- 20.05.2024г. и начислени такси за 3 бр. нотариални покани от 258 лв. и начислени разноски от 293,07 лв., при усвоена главница от 21 000 лв. Посочено е, че след 15.08.2019г. е преустановено напълно погасяването на кредита, като е допуснато просрочие на 4 месечни вноски, с обща стойност от 669,10 лв. и на 13.01.2020г. кредитът е обявен за изискуем.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ, съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и срок за връщане.

Ответниците по делото се явяват дъщери и наследници по закон на кредитополучателя ....., починал на ....., на осн, чл.5 от ЗН, като пълнолетната А. А. се представлява от назначен особен представител, с оглед призоваването й по реда на чл.47 от ГПК, а малолетната К. А., родена на ......, се представлява чрез своята майка и законен представител П. Ц. Н., която не взема отношение по делото, редовно уведомена чрез работодател си.

Съобразно практиката на ВКС, съдът, сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник следва да определи срок, в който наследникът да заяви приема ли наследството съгласно чл.51, ал.1 вр. чл.61, ал.2 от ЗН и след изтичането му да извърши преценка налице ли е хипотезата на чл.60, ал.2 от ЗН. В първото о.с.з. по делото на 15.10.2025г. е проведено производство по реда на чл.51 от ЗН по искане на ищцовата банка по отношение на ответниците по делото, уведомени както следва: отв. А. А.- чрез назначения си особен представител, като е направен опит за лично връчване на адресата, останал без резултат, /стр.118- 119/, при събрани данни, че апартаментът в бл.307 в ж.к. „.....- 3“ е напуснат от адресата, /стр.66/ и на отв. К. Ц. А., родена на ......- чрез работодателя на нейната майка и законен представител П.

Н., връчено при отказ, /стр.100/.

По отношение на пълнолетния ответен наследник по закон следва да се посочи, че преценката на призования наследник дали да приеме или откаже наследството е изцяло лична и не може да се извърши от назначен особен представител, съгласно Определение №315/23.06.2015г. по ч.гр.д. №3092/2015г., I Г.О. на ВКС. В своята практика и въззивната инстанция приема, че приемането на наследството направо или по опис и отказът от наследство са строго лични актове на лицето, призовано към наследяване. Тези актове са свързани със строго лична преценка на лицето, призовано към наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им последици и свързаността им с личността на техния носител, те не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице. Приема се в съд. практика, че е недопустимо изявление за приемане на наследство да бъде извършено от особен представител, независимо от основанието и реда, по които то е натоварено в това си качество да осъществява процесуално представителство на страната по делото. Същият се назначава по дела с цел да защитава правата на конкретен субект, като естеството и обемът на представителната му власт и целите, които институтът преследва, изключват 3 възможността същият да осъществява валидни разпоредителни действия с материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания, още по-малко – такива, при които действието е свързано с личността на представлявания. За да се счете, че срокът за изразяване на воля от призования към наследяване дали приема наследството, или се отказва от него, е започнал да тече, следва съдебният акт, с който е предоставен този срок, да е бил връчен лично на призования към наследяване, тъй като фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила, са неприложими в особеното охранително производство по чл.51 от ЗН. В случай, че съдебният акт, определящ срок за приемане на наследството, не е достигнал реално до знанието на призования към наследяване, този срок не тече и последиците от неприемане на наследството по чл.51, ал.2 от ЗН не настъпват.

Не е налице редовно лично връчване на книжа на отв. А. А., поради което проведеното производството по реда на чл.51 от ЗН не е надлежно приключило, като особеният представител няма правомощия да бъде надлежно уведомен в поризводството по чл.51 от ЗН и съотв. не може да се приеме, че отв. А. А. е приела откритото наследство на баща си и носи отговорност за задълженията, включени в наследствената маса. С оглед на горното исковата претенция срещу нея е изцяло неоснователна.

На осн. чл.61, ал.2 от ЗН, недееспособните приемат наследството само по опис При спор относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи, че детето е приело наследството по опис, съдът по искане на ищеца и след като е дал съотв. указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. В случая е назначен за управител на незаетото наследство от детето К. Ц. А., родена на ......, нейната майка и законен представител П. Ц. Н., която не взема отношение по делото. Опис на наследството не е извършен, поради липса на данни за активи на наследството, оставено от ....., починал на .....

Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Управител на наследство може да се назначи за цялото наследство или за наследствените права на неприелия наследството наследник от съда по местооткриване на наследството или от съда по висящо исково производство. Управителят на незаето наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството, като може да бъде както призовано към наследяване при откриване на наследството лице, така и наследник от последващ ред при извършен отказ от наследство от това лице. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество извършва с разрешение на съда, съгласно т.2 на ТР №1/2021г. по т.д. №1/2021г. на ОСГК на ВКС. Извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват лицето, което ще стане наследник с приемането на наследството. Пасивно легитимиран по предявения иск е управителят на вакантното наследство до размера на наследствените активи, посочени в описа, не като представител на бъдещия наследник, а на собствено основание като представител на незаетото наследство, т.е. като страна по делото.