Решение № 444 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20215300900724 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Ищците Б. Б. Н. ЕГН **********, П. Б. Н. ЕГН ********** и Б. Б. Н. ЕГН **********, **, действащи чрез своята майка като законен представител А. П.

Д. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П. Т., искат допълване на Решение № 400 от 25.10.2023г. по настоящото дело, защото считат, че липсва произнасяне по искането им за присъждане на разноски, обективирано както в исковата молба, така и в открито съдебно заседание от 04.10.2023г. с представен списък по чл.80 от ГПК.

При дадена възможност ответникът „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК 115081888 със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, ул. „Братя Чакрин“ №10, етаж 2, ап.2, в писмена молба намира искането за неоснователно, тъй като в мотивите на акта на страница 21 и 22 е обсъден въпроса за дължимостта на претендираните от ищците разноски като е обоснован краен извод, че такива не следва да се присъждат.

Счита, че произнасянето по разноските не е самостоятелен предмет на производството и за това не се дължи отделно произнасяне с отхвърлителен диспозитив тогава, когато искането се оставя без уважение поради извършена преценка, че търсените разноски не се дължат.

Молбата от 30.10.2023г. е допустима като подадена от страна в съдебния процес в указания по чл.250 от ГПК едномесечен срок от връчване на съдебния акт, което е станало на 27.10.2023г. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на Решение № 400 от 25.10.2023г., с което главните предявени осъдителни искове от тримата ищци са уважени. Вярно е, че както в исковата молба, така и в последното открито съдебно заседание от 04.10.2023г. ищците са формулирали искане по чл.79 ал.1 от ГПК за присъждане на разноски и са 1 представили списък по чл.80 от ГПК. Основателно се сочи в становището на ответника, че на страница 21 и 22 от съдебния акт са изложени мотиви, с които се обсъжда дължимостта на претендираните от ищците разноски. В мотивите съдът е стигнал до извода, че с оглед изхода на делото – уважаване на главните предявени осъдителни искове, на ищците се дължат доказани разноски, но поради там изложените съображения е приел, че ищците не доказват личен разход, който по силата на закона трябва да им бъде възстановен, поради което такъв разход не може да им се присъди. С диспозитива на решението разход не е присъден, защото е прието, че не е доказано направата му от ищците.

Изводът е, че претенцията за разход е взета предвид, обсъдена е в съдебния акт, намерена е за неоснователна, в резултат на което разноски не са присъдени. По това искане има направено произнасяне. Основателно е становището на ответника, че претенцията за съдебни разноски е несамостоятелна, тя е обусловена от предявения за защита иск и образуваното поради това съдебно производство, акцесорна е, не представлява пряк и самостоятелен предмет на търсената чрез СПН съдебна защита, поради което по нея с решението се дължи диспозитив тогава, когато и доколкото се уважава и разноски се присъждат. По претенцията за разноски не се формира СПН и не се дължи самостоятелно произнасяне с решение, поради което тя не е пряк и самостоятелен предмет на диспозитива на съдебното решение, а присъства там доколкото е установено, че има дължими за разноски суми. Съдебният акт, с който съдът се произнася по разноските, е определение, а не решение. Институтът за корекция на грешки, непълноти и други пропуски при произнасяне по повод разходите е по чл.248 от ГПК с определение, а не с решение.

Съгласно чл.250 от ГПК, страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Нормата касае случай, в който съдът не е разгледал предявен в съдебното производство иск, а не искане. Институтът на допълване на постановено решение е предвиден за отстраняване на пропуск тогава, когато заявеното за защита искане със сила на пресъдено нещо не е разгледано в цялост. В настоящата молба на ищците това не се твърди. Не се сочи, че осъдителен иск, предявен от тях тук с исковата молба, не е разгледан и по него няма произнасяне. Производството по чл.250 от ГПК няма за предмет въпроси, свързани със съдебните разноски по чл.79 от ГПК. По тях произнасянето става с определение като решението на съда в частта, с която разглежда и се произнася по разноските на страните, няма характер на решение, а на определение, поради което изменението му е възможно чрез друго определение по реда на чл.248 от ГПК.

С оглед изложеното съдът приема, че се е произнесъл в пълен обем по предявените главни осъдителни претенции на ищците, по които е поискана защита чрез СПН и изпълнителна сила и тя е дадена с диспозитива на Решение № 400 от 25.10.2023г., с оглед на което този диспозитив няма правно основание да бъде допълнен. За това съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.250 от ГПК на Б. Б. Н. ЕГН **********, П.

Б. Н. ЕГН ********** и Б. Б. Н. ЕГН **********, **, действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П. Т., за допълване на Решение № 400 от 25.10.2023г. по настоящото дело чрез присъждане на сторените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3