Решение № 3451 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3451 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231100505086 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20239240400742 на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ срещу възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело.

Сочи, че преди образуване на изпълнителното дело се е опитал да изпълни задължението си към кредиторите, но само поради неоказано съдействие на последните не е успял да го направи. Затова счита, че не е дал повод да бъде образувано изпълнителното производство и не следва да понесе каквито и да е разноски във връзка с образуването и воденето му. Твърди, че поведението на взискателите следва да се определен като злоупотреба с право, тъй като с недобросъвестното упражняване на права взискателите целят единствено да увредят длъжника, а не да удовлетворят свой легитимен интерес.

Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнителното дело – „Т.У.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, подават възражение срещу жалбата, в което излагат доводи да нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител излага мотиви, съгласно разпоредбата на чл.

436, ал. 3 ГПК.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото 1 писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 01.03.2023 г. на „Т.У.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, представлявани от адвокатско съдружие „Ю.“, срещу „Софийска вода“ ЕАД“АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2021 г., издаден от Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати на О.В.П. сумата от 40 лева, представляваща част от цялата сума от 756.31 лева по фактура № **********/26.11.2013 г., платена без основание.

Вземането по този изпълнителен лист е прехвърлено поравно на всеки от взискателите с договор за цесия от 19.09.2022 г. Цедентът изпраща, чрез телепоща от 21.09.2022 г., писмо до длъжника, с което го уведомява за прехвърлянето на вземането по изпълнителния лист. С постановление за разноските от 06.03.2023 г. съдебният изпълнител определя разноски по изпълнителното дело в общ размер от 402.80 лева, в това число такси по ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 174 лева; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 28.80 лева и адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лева. Във връчената на 09.03.2023 г. на длъжника покана за доброволно изпълнение е посочено общо задължение от 414 лева, формирано от задължението по изпълнителния лист в размер на 40 лева; адвокатско възнаграждение на взискателя от 200 лева и 174 лева такси по ТТРЗЧСИ. На 13.03.2023 г. длъжникът превежда по сметката на ЧСИ Г.К. сумата от 414 лева.

Към жалбата са представени доказателства, че на 04.10.2022 г. длъжникът „Софийска вода“АД е изпратил писмо, чрез лицензиран доставчик на неуниверсални пощенски услуги /куриерски пратки/, до цесионерите „Т.У.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, на вписания в ТРРЮЛНЦ техен адрес на управление – гр. Хасково, ул. ****, партер, с което е заявил готовността си да плати прехвърленото с договора за цесия от 19.09.2022 г. вземане, като е поискал от кредиторите да посочат титуляр и банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума. Така изпратената куриерска пратка е върната, като недоставена, поради неоткрит на адреса получател.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.

Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за 2 разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително заплатените от взискателя такива, разноските за адвокатско възнаграждение, както и такса по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ.

Отговорността за разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес. Този принцип важи, както в исковия процес, така и в изпълнителното производство. В случая, настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено, че длъжникът е направил опит за изпълни доброволно задължението си по изпълнителния лист, като е извършил необходимите действия да уведоми кредиторите за желанието си да изпълни доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но кредиторите не са оказали необходимото съдействие и това е причината, поради което плащане на задължението не е осъществено преди образуване на принудителното изпълнение. Приложените към жалбата доказателства установят че преди образуване на изпълнителното дело – на 04.10.2022 г., на взискателите е изпратена покана, на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружествата - гр. Хасково, ул. ****, партер, в която изрично е заявена готовността на длъжника да плати задължението си по посочена от взискателите банкова сметка. Взискателите не са оказали необходимото съдействие, тъй като не са осигурили възможност тази покана да бъде връчена на вписания в ТРРЮЛНЦ техен адрес на управление, съответно не са предоставили необходимата информация на длъжника да извърши доброволно плащане на прехвърленото на тези кредитори с договора за цесия вземане. Ето защо следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и направените от кредиторите във връзка със събиране на това вземане разноски следва да останат в тяхна тежест. Настоящият съдебен състав намира, че действията на кредиторите по образуване на изпълнително дело срещу длъжника, заявил изрично желание да плати доброволно задължението си, са предприети в нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестност. Наистина взискателите имат правото сами да преценят как да реализират вземанията си, но цел на осъществяването на това право следва да бъде защитата на интереса на кредиторите, а не пораждането на допълнителни, извънредни задължения за противната страна. В случая кредиторите са можели да получат доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство, с което да реализират цедираното им 3 вземане и по този начин защитят интересите си. От служебно известната на членовете на състава информация, съдържаща се в ЕИСС /образувани много на брой дела по реда на глава 39, раздел І от ГПК, касаещи изпълнителни производства, по които длъжник е „Софийска вода“ АД, а взискатели дружества, чийто едноличен собственик на капитала и управител е лицето Г.С.К., а именно: "Б.С.М." ЕООД, ЕИК ****, "Г.С.М.П." ЕООД, ЕИК ****, "Г.С.У." ЕООД, ЕИК ****, "Г.С.Ч." ЕООД, ЕИК ****, "Д.К.Л." ЕООД /л/, ЕИК ****, "Е.с.п." ЕООД, ЕИК ****, "Р.к.м." ЕООД , ЕИК ****, "С.У." ЕООД , ЕИК ****, "Т.У." ЕООД, ЕИК ****, "Ф.М." ЕООД, ЕИК ****,

"Ф.С.Е.М." ЕООД, ЕИК **** и "Ф.С.М." ЕООД, ЕИК ****/ може да се направи извод, че преди образуване на процесното изпълнително дело, взискателите по настоящето дело са били наясно с желанието на длъжника да плаща доброволно задълженията си към тези взискатели, съответно не е било необходимо да инициират принудително изпълнение срещу длъжника. Затова длъжникът не следва да отговаря за разноските по изпълнителното дело, въпреки че е платил задълженията си след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното следва да бъде отменено постановлението на съдебния изпълнител за разноските, с което в тежест на длъжника са възложени начислените по изпълнителното дело такси и разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските от 06.03.2023 г., издадено по изпълнително дело № 20239240400742 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД са възложени начислените по изпълнителното дело такси и разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4