Решение № 110 от 10.04.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. П., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100227 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) съединени искове по чл. 108 ЗС.

Ищците – Г. К. В. , с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН

**********, К. К. В., с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, Х. В. В., с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, К. Н. В., с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН ********** и А. Н. Р. , с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, твърдят, че първите двама от тях притежават по 3/18 идеални части, а другите трима – по 1/18 идеална част, от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Поддържат, че собствеността им произтича от наследяването на С. К.а В. (починала на 09.05.2006 г.), тъй като ищците Г. и К. В.и са нейни синове, а останалите ищци са наследниците на другия й син – Н. К. В., който е починал на 25.10.2008 г. Заявяват, че сега ответницата се представя за едноличен собственик на имота и упражнява пълна фактическа власт спрямо него. Изтъкват, че нейната легитимация произтича от качеството й на наследник на В. К. Ш. (починал на 26.07.2021 г.) и на съпругата му М. Г. Ш. (починала на 18.10.2021 г.), като В. Ш., докато е бил в брак с М. Ш., се е снабдил с констативен нотариален акт за собствеността върху целия имот. Поясняват, че за техните наследствени права от имота този нотариален акт касае придобивна давност, но наследодателите на ответницата не са упражнявали давностно владение върху тях в изискуемия от закона срок, поради 1 което те не са ги придобили и съответно тя ги владее, без основание. Искат постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата тяхното титулярство на спорните права от недвижимия имот, както и същата да бъде осъдена да им предаде владението върху тях.

Претендират и съдебни разноски.

Ответницата – Е. В. А., с постоянен адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: от 23.01.1978 г. баща й, заедно със съпругата си (и нейна майка), са упражнявали фактическа власт спрямо процесния имот, с намерението да го своят, което е продължило до тяхната смърт; по този начин те надлежно са го придобили по давност; понеже тя е единственият им наследник, собствеността на имота сега е в нейната правна сфера.

Съдът, като прецени становищата на страните, извърши анализ на доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона, приложим към него, приема следното:

1. От фактическа страна:

С нотариален акт № 44/28.06.1937 г. по нот. д. № 39/37 г. на П.кия околийски съдия, лицето И. К.ов Ш. е закупило недвижим имот, представляващ парцел Х, в кв. 67, с площ от 805 кв. м., по плана на гр. П. от 1924 г. И. К. Ш. е починал на 09.08.1953 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си м. И.ова Ш. и трите си деца К.

И.ов Ш., Т. И.ов Ш. и С. И. М.. Четиримата са извършили делба на имущество, останало след смъртта на И. Ш., чрез съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 23.10.1954 г. по гр. д. № 940/54 г. на Районен съд – гр. П.. При тази делба, парцелът, закупен от общия им наследодател през 1937 г., е бил предоставен в индивидуална собственост на Т. И.ов Ш.. Впоследствие между Т. Ш. и К. Ш. е бил сключен договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 10/10.01.1956 г. на Районен съд – гр. П., посредством който те са решили да изменят съдебната спогодба.

Изменението се е изразило в предоставяне на К. Ш. на 1/3 идеална част от поземления имот, получен от Т. Ш. при делбата, ведно с къщата, намираща се в северната му част.

А Т. Ш. е останал собственик на 2/3 идеални части от поземления имот, както и на къщата, разположена в неговата ъглова част, за което му е бил издаден и констативен нотариален акт с № 15/11.01.1956 г. по нот. д. № 18/56 г. на Районен съд – гр. П..

К. И.ов Ш. е починал на 22.01.1978 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си О. Я. Ш. (починала на 09.02.1983 г.), както и двете си деца – В. К. Ш. и С.

К.а В., които са еднокръвни брат и сестра (майката на В. Ш. е О. Ш., докато майката на С. В. е друга жена).

С. В. е починала на 09.05.2006 г., оставяйки за свои наследници по закон тримата си синове – Н. К. В., както и ищците Г. К. В. и К. К. В.. Н. К. В. е починал на 2

25.10.2008 г., оставяйки за свои наследници по закон ищците Х. В. В. (съпруга), К. Н.

В. (син) и А. Н. Р. (дъщеря).

В. К. Ш. е починал на 26.07.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си М. Г. Ш. (починала на 18.10.2021 г.) и дъщеря си – ответницата Е. В. А..

Парцел Х, в кв. 67 по плана на гр. П. от 1924 г. е идентичен с поземлен имот № 1265, в кв. 90 по плана от 1971 г., както и с урегулираните поземлени имоти VIII-1525 и IX-1526, в кв. 90 по сегашния регулационен план, а последните два имота пък са идентични съответно с поземлените имоти с идентификатори *** и *** по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени по ЗКИР.

Поземленият имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по ЗКИР, е с административен адрес – гр. П., ул. „Ц.

Б. III“ № 38, с площ – 399 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 1525, кв. 90, парцел VIII, при съседи – имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***.

Няколко години, след като братята Т. и К. Ш.и окончателно са разделили помежду си парцел Х, в кв. 67 по плана на гр. П. от 1924 г., в него е била поставена вътрешна ограда. Чрез тази ограда фактически са били оформени две части от парцела, които по-късно са били обособени в урегулираните поземлени имоти VIII-1525 и IX1526, в кв. 90 по сегашния регулационен план на гр. П.. Впоследствие те са били заснети и като поземлените имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри по ЗКИР.

На 05.10.1992 г. В. Ш. се е снабдил с констативен нотариален акт с № 168, издаден по нот. д. № 558/92 г. на Районен съд – гр. П. (поправен с нотариален акт с № 65/25.05.1994 г. по нот. д. № 410/94 г. на същия съд), с който е бил признат за собственик по давност на урегулирания поземлен имот VIII-1525, в кв. 90 по действащия регулационен план на гр. П. (идентичен със спорния поземлен имот с идентификатор ***).

В. Ш. още от раждането си е живял в спорния имот, а след кончината на неговите родители, само той и семейството му, включващо неговите съпруга и дъщеря, са го ползвали за живеене, като тяхно основно жилище, стопанисвали са го и единствено те са имали свободен достъп до него. Това положение е продължило до смъртта на В. Ш., като в тази връзка и през целия този период от време В. Ш. е извършвал ремонтни работи по къщата (засягащи покрива, основите и външната фасада, както и подовете, стените и таваните на стаите), изградил е нови постройки в парцела (баня, тоалетна и търговски обект – магазин) и е обработвал частта от него, която е зад къщата, като градина (отглеждайки зеленчуци и плодове за лична 3 консумация на семейството му). За период от няколко години, които са били част от 80-те години на миналия век, В. Ш. е работил в Кралство Мароко, но и тогава имотът е бил ползван от другите членове на неговото домакинство (съпругата му и дъщеря му), а след приключването на трудовия ангажимент той пак се е завърнал там.

С. В. е сключила граждански брак през 1946 г., при което е получила от баща си зестра под формата на парични средства и помежду им е било постигнато устно разбирателство, че имотът, за който сега се спори, ще остане за брат й. След като се е омъжила, С. В. повече не е живяла в недвижимия имот, а го е посещавала само с цел гостуване на баща си и на брат си. Няма данни тя да е участвала в ползването на имота по друг конкретен начин, да се е противопоставяла на онова, което там вършат брат й и членовете на домакинството му, или пък да е предявявала някакви собственически претенции към тях.

Един от синовете на С. В. – ищецът Г. В., също е бил в много добри роднински отношения с В. Ш.. Посещавал го е често в имота и дори му е помагал в някои от ремонтните работи, като липсват сведения и той да е заявявал права на съсобственик спрямо този имот към В. Ш., след като майка му е починала.

Не е налице информация С. В. или някой от ищците да е декларирал собственост по отношение на недвижимия имот, за който се води делото, по реда на ЗМДТ.

След като родителите й са починали през 2021 г., ответницата вече сама упражнява фактическата власт върху имота. Тя, макар да живее във Федерална република Германия, държи ключа за дворната врата му и е възложила на друго лице (свидетелката М. Ш.) да го наглежда.

2. Относно доказателствените източници, от които се установява очертаната фактическа обстановка:

Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени копия на всички упоменати по-горе нотариални актове, съдебно-спогодителен протокол и договор за изменението на съдебната спогодба.

Описаните наследствени отношения се извеждат от представеното удостоверение за наследници с изх. № 224/01.02.2022 г. на Общинска администрация – гр. П..

Моментът на сключването на гражданския брак от С. В. и еднокръвното й сестринско родство с В. Ш. се извличат от нейните акт за раждане и личен регистрационен картон от системата ЕСГРАОН, както и от справката за техния баща от НБД „Население“.

Индивидуализацията на имота, във връзка с който са предявени ищцовите претенции, както и неговото тъждество по картния материал, в чийто обхват е попадал в ретроспективен план, се потвърждават от приложените скица № 15-26579214.03.2022 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград и 4 удостоверение с № 116/28.11.2022 г. на кмета на Община П..

Документите, визирани в предишните четири абзаца, носят характеристиките на официалните такива, а истинността им не е била оспорена от никоя от страните, поради което те са надлежни доказателства за обстоятелствата, до които се отнасят (чл.

179 ГПК).

От съвкупната преценка на гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелите Т. Ш., В. И., Е. В., М. Ш., В. И. и М. Х., стават ясни положенията, които бяха приети за установени, относно:

- конкретните параметри на фактическата власт, която В. Ш. е упражнявал върху процесния имот в темпорален, пространствен и поведенчески аспект;

- липсата на данни както за противопоставяне в тази насока от сестра му С.

В. или от преките й наследници, така и за претенции, че някой от тях има собственост там;

- много добрите лични отношения между С. В. и В. Ш., като сестра и брат, както между В. Ш. и ищеца Г. В., като вуйчо и племенник;

- едноличното упражняване от ответницата на сегашната фактическа власт спрямо недвижимия имот.

В тези части показанията и на шестимата свидетели не съдържат някакви сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за предмета на доказване.

От разпита на свидетелката Е. В. допълнително се изяснява, че К. Ш., като баща на С. В. и на В. Ш., е предоставил зестра на дъщеря си и е постигнал с нея устна уговорка, че семейната им къща, заедно с поземления имот, в който тя е построена, ще останат в собственост на брат й. Казаното от свидетелката В. по обсъждания въпрос заслужава кредит на доверие. То се базира на нейни непосредствени впечатления, формирани от случайни разговори със съпругата на К. Ш., не се опровергава от други доказателства и звучи напълно логично, особено на фона, че не се установи самата С.

В. приживе да е релевирала собственически искания към своя брат за този имот.