Определение № 35039 от 26.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35039 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110109848 по описа за 2026 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Адвокатско дружество „С, *** В и Ко“ е предявило срещу К (**********) главен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за сумата от 3385,24 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 02.11.2024 г. до 09.04.2026 г. върху главно вземане в размер на 37489,56 лева (понастоящем 19 168,11 евро), представляващо присъдено на ищеца с влязло в сила Решение № 104/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 2443/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, I-ви състав, адвокатско възнаграждение В случай че съдът отхвърли главния иск или приеме, че забавата тече от деня, следващ поканата за плащане на присъдената сума, от ищеца е предявен евентуален иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗЗД и чл. 38 ЗА, за сумата от 3 189,29 евро (три хиляди сто осемдесет и девет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща обезщетение за забавено изпълнение (законна лихва) върху същата главница от 37 489,56 лв. (19 168,11 евро) за периода от 29.11.2024 г. до 09.04.2026 г.

Ищецът твърди, че с влязло в сила на 01.11.2024 г. Решение № 104/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 2443/2022 г. на САС ответникът ********** е осъден да заплати на ищеца сумата от 37 489,56 лв. (19 168,11 евро) – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Поддържа, че за вземането е издаден изпълнителен лист от СГС на 19.12.2024 г. Сочи, че е отправил до ответника покана за плащане с вх. № ЦУ 01-619/28.11.2024 г., а с молба от 08.01.2025 г. е представил и оригинала на изпълнителния лист с посочване на банкова сметка. Посочва, че въпреки последващата повторна покана от 27.03.2026 г., 1 ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на главницата. Излага доводи, че задължението за обезщетение за забава е носимо и тече от деня, следващ влизането в сила на съдебния акт - 02.11.2024 г., евентуално от деня, следващ първата покана - 29.11.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К (**********) е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и изцяло неоснователни. Въвежда процесуално възражение за недопустимост на иска поради преждевременност, като поддържа, че редът за изплащане на парични вземания срещу държавни учреждения е специално уреден в чл. 519, ал. 2 ГПК. Твърди, че предвидената в закона бюджетна процедура за отпускане на средства по поредността на постъпилите молби не е приключила. Излага доводи, че молбата на ищеца не съставлява покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК и не може да ангажира акцесорни задължения за лихви преди приключване на бюджетната процедура. По съществото на спора оспорва настъпването на забава и началния й момент.

Твърди, че последната не тече от влизането в сила на съдебния акт, тъй като длъжникът следва първо да бъде уведомен с предявяване на изпълнителния лист. Оспорва формулирането на периодите за изчисление на лихвата.

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38 ЗАдв., както и по евентуалния иск по чл.

86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД) е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е погасил дълга, или обстоятелства, които изключват изпадането му в забава, ако твърди такива.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

С влязло в сила Решение № 104/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 2443/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, I-ви състав, ответникът ********** е осъден да заплати на ищеца сумата от 37489,56 лева (19168,11 евро) – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв;

Въззивното решение е влязло в сила на 01.11.2024 г., когато с Определение № 4980/01.11.2024 г. по к.гр.д. № 1603/2024 г. на ВКС, IV г.о., не е допуснато касационно обжалване;

За присъдената главница е издаден изпълнителен лист от 19.12.2024 г. по гр.д. № 5673/2014 г. по описа на Софийски градски съд;

Изпълнителният лист е регистриран деловодно от ответника с вх. № ЦУ01-133/08.01.2025 г., като ищецът е посочил банкова сметка за 2 плащане;

Присъдената главница от 37489,56 лв. (19168,11 евро) не е изплатена от ответника ********** до датата на подаване на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Евентуалното искане на ищеца за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото за изчисляване на размера на законната лихва върху установена главница и период не са необходими специални знания.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026 г. от 09:50 ч. , за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат 3 и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4