Протокол № 55 от 26.05.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 55 гр. Смолян, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900045 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът НАП, редовно призован, не изпраща представител. От него чрез ст. юрисконсулт Е. е постъпила Молба вх. № 2431/20.05.2025 г., в която същата е посочила, че не може да се яви в днешно съдебно заседание, не възразява да се даде ход на делото и да се приеме заключението на вещото лице, няма други доказателствени искания и излага аргументи по съществото на спора.

Ответникът „Р. Т.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Синдикът К. П. И. , редовно призован, не се явява. От него е постъпила Молба вх. № 2420/19.05.2026 г., в която е посочено, че не може да се яви в днешно съдебно заседание и няма доказателствени искания.

Третото лице-помагач „Т.“ – Е., редовно призовано, се представлява от адв. О. М., редовно упълномощен по делото.

Вещото лице К. К. Г., редовно призована, се явява.

Адв. М. – Считам, че не са налице процесуални пречки, затова моля да бъде даден ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва постъпило Заключение вх. № 2195/05.05.2026 г. по назначената съдебносчетоводна експертиза.

Адв. М. – Моля да изслушаме вещото лице.

Съдът намира, че следва да пристъпи към изслушване на вещото лице.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва: К. К. Г. – 57 г., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, икономическо образование, без родство и дела със страните по делото.

Съдът напомни на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице обеща да даде вярно заключение.

Вещото лице Г. – Поддържам заключението, което съм представила на съда. Относно въпроса какви са установените изискванията за съдържанието на раздела "Обстоятелства по делото" като задължителна част от експертизата отговарям, че съм резюмирала данните по делото. По мое усмотрение в резюме съм нахвърлила данните, тъй като мислех, че това не е толкова важно за заключението, за поставените ми въпроси от съда. Датата 26.08.2024 г., която съм посочила в заключението, във връзка с изчисляване на лихвите, е датата на изискуемост. По отношение на това дали съм констатирала на коя дата са предявени процесните вземания отговарям, че съм констатирала актовете кога са влезли в сила. Аз съм изчислила всички задължения към дата 26.08.2024 г. Възможно е тази разлика от 1,07 лв. да се дължи и на обстоятелството, че в исковата молба са посочени лихви на публичните общински вземания към 23.08.2024 г., респективно лихви за задължителни осигурителни вноски към 26.08.2024 г., т. е. разликата да се дължи на тези три дни и то само касаещи част от задълженията, както е посочено. Погасяването на задълженията за 2013 г. са изцяло по главница и има остатък лихви за забава. Както съм посочила в заключението си на стр. 6 този ред на погасяване е извършено от страна на НАП. Ако задълженията за 2013 г. бяха погасявани в поредност лихви, а след това главница, размерът би имал друга стойност.

Адв. М. – Госпожо Председател, считам, че заключението така, както е представено не може да бъде прието, с оглед на следното: в относимата Наредба

№

1461 от

1975 г. за съдебносчетоводните и

2 финансовоикономическите експертизи е налице императивно изискване за съдържанието на частта от заключението, която се именува обстоятелства по делото. В случая обстоятелствата по делото са тясно свързани с развитието на производството по несъстоятелност и най-вече с развитието на производството по чл. 692 от ТЗ. Следва да се има предвид, че искът на кредитора НАП би бил недопустим, ако в хода на това производство не беше направено възражение от някой от кредиторите и респективно ако съдът не се беше произнесъл. Затова ми се струва, че във всяка експертиза, свързана с вземанията по делото би следвало да се отчитат обстоятелствата по развитието на производството по несъстоятелност и най-вече тези по чл. 692 от ТЗ. Още повече, че ние в случая не спорим за размера на вземанията, а не само не спорим, но нормативно законът изключва възможността да оспорваме вземанията на НАП, защото в чл. 164 от ДОПК тази възможност на други кредитори или на длъжника е изключена. В този смисъл ми се струва, че заключението така, както е представено не отчита контекста на спора, като в частта "Обстоятелства по делото" се възпроизвежда всъщност основната част от правните твърдения на НАП инкорпорирани в исковата молба. Ако човек се опитва да си създаде впечатление за същността на спора по исковата молба, няма да стигне до верни изводи, според мен. В този контекст ми се струва, че представено така заключението може просто да обърка всяко лице, което участва или не участва в това дело. С други думи струва ми се, че заключението не отговаря на императивните изисквания на чл. 23 и чл. 26, ал.

3 от Наредба № 1461. Ако ми позволите дори бих могъл да цитирам този текст - чл. 26, ал. 3 гласи: „В раздел обстоятелства по делото се излага основанието за образуване на делото и обстоятелствата, свързани с неговия характер“. С други думи обстоятелствата по делото по никакъв начин не могат да се свържат само с правните твърдения на ищеца. В този смисъл оспорвам заключението с допълнение, че нямам абсолютно никакви забележки към начина изчисляване на стойностите, извършени от г-жа Г.. Не искам тя да ме разбира погрешно.

Съдът намира, че заключението на вещото лице К. Г. е изготвено в съответствие с възлагането, извършено в проведеното на 04.03.2026 г. открито съдебно заседание, а именно: след като се запознае с материалите по делото и направи съответните справки да отговори на поставените въпроси.

Предявените икове са с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от 3

ЗЗД, като предмет на настоящия спор е въпросът, касаещ погасителната давност по отношение на посочените публични вземания. Този въпрос е правен и е извън компетентността на вещото лице. Експертизата е допусната във връзка с размера на процесните публични задължения, който е относим към основния спор на делото. Фактът, че в раздела "Обстоятелства по делото" вещото лице е изложило информация, дадена в исковата молба, не прави негодно заключението и не опорочава същото, тъй като в констативносъобразителната част и заключителната е даден отговор на въпросите, които са възложени като задача на експертизата. Тези отговори са свързани с компетентността на вещото лице и затова заключението следва да бъде прието и приложено като доказателство по делото, като на вещото лице бъде изплатена сумата от 400 евро от внесения депозит и затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото Заключението на вещото лице с вх. № 2195/05.05.2026 г.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице К. Г. сумата от 400 евро от внесения депозит.

Адв. М. – Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е напълно изяснено от фактическа страна.

Предвид изявленията на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира същото за изяснено от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното дирене и да се даде ход на устните състезания и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. М. – Считам, че в хода на това производство, ищцовата страна не установи основателността на исковите си претенции. В хода на производството

НАП поддържа в кумулативен порядък две взаимоизключващи се твърдения. Едното твърдение е свързано с това, че след съставянето на публичните актове, в които се инкорпорират процесните вземания и след съобщаването на синдика за наличието на такива актове следва да се приеме, че вземането е редовно предявено. Наред с това 4 твърдение се поддържа и друго, а именно, че процесните вземания са били предявени на 26.08.2024 г. Нито едно от тези твърдения не отговаря на императивните изисквания на приложимите правни норми. Първо, съставянето на публични актове и връчването им на синдика не следва да се възприема като предявяване на вземания по смисъла на чл. 685 и следващите от ТЗ. В чл. 164, ал. 3 от ДОПК е налице императивно изискване, според което публичните вземания се предявяват пред съда по несъстоятелността. Как се предявяват и кога се предявяват е уредено в чл. 685 и следващите от ТЗ. Те се предявяват в писмен вид, във форма, установена по образец със съответните приложения, които са изчерпателно установени в чл. 685, ал. 2. Такова предявяване в случая е извършено на 09.09.2024 г., а не на 26.08.2024 г., както твърди НАП, тъй като според чл. 151, ако не се лъжа от ГПК всяко искане се счита за предявено, когато е постъпило в деловодството на съда. В този смисъл да се твърди, че вземанията са предявени на 26 или на 23 август не отговаря на това изискване. Обстоятелството, че синдикът е приел тези вземания не означава, че те са признати от длъжника. Според установената съдебна практика синдикът не би следвало да има възможността да направи възражение за изтекла давност. Такава би могъл да направи само длъжникът, респективно неговите компетентни органи. В случая такова възражение е направено още в хода на производството по чл. 692. От момента на възникване на вземанията до момента на тяхното предявяване в този контекст следва да се приеме, че давност е текла и че респективно тя е изтекла, тъй като моля Ви обърнете внимание, че никъде НАП не установява спиране или някакъв друг правоотлагащ или правопрекратяващ юридически факт, който изключва възможността давността да е текла. В този смисъл към момента на предявяването на вземанията следва да се приеме, че те са изтекли по давност и с оглед на това считам, че исковата молба е неоснователна, а възраженията ми следва да бъда взети предвид така, както са направени. Ето защо, моля да отхвърлите исковите претенции за установяване на процесните вземания на НАП с всички произтичащи от това обстоятелства, включително като ни присъдите направените в хода на производството разноски, за които представям списък по чл. 78 и чл. 80 от ГПК. Моля да ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки.

Съдът обяви устните състезания за приключени и обяви, че ще се 5 произнесе с решение в срок, като предоставя на третото лице - помагач 10дневен срок, считано от днес, за представяне на писмени бележки.

Протоколът написан в с.з.

Заседанието закрито в 12.55 ч.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ Секретар: _______________________

6

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 55 гр. Смолян, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900045 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът НАП, редовно призован, не изпраща представител. От него чрез ст. юрисконсулт Е. е постъпила Молба вх. № 2431/20.05.2025 г., в която същата е посочила, че не може да се яви в днешно съдебно заседание, не възразява да се даде ход на делото и да се приеме заключението на вещото лице, няма други доказателствени искания и излага аргументи по съществото на спора.

Ответникът „Р. Т.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Синдикът К. П. И. , редовно призован, не се явява. От него е постъпила Молба вх. № 2420/19.05.2026 г., в която е посочено, че не може да се яви в днешно съдебно заседание и няма доказателствени искания.

Третото лице-помагач „Т.“ – Е., редовно призовано, се представлява от адв. О. М., редовно упълномощен по делото.

Вещото лице К. К. Г., редовно призована, се явява.