Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 17.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 158/2024
Вид
Решение № 187
Подписан
17.05.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.233 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68в · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.132 ал.1 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пазарджик, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200158 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „П. П.“, ЕИК 112107865, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. ********** представляван от П. С.

П., против Наказателно постановление № 004103 от 21.12.2023 г., издадено от в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д ал.1 предл.1 във вр. с чл.68г ал.4 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.233 ал.2 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения, подкрепени с писмени бележки, за нейната основателност, пледирайки за отмяна на НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило становище по същество от надлежно упълномощен процесуален представител, в което са изложени съображения за законосъобразност на издаденото НП и се иска неговото потвърждаване. Не 1 се претендират разноски, като е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2023 г. в обект- семеен хотел „Чинар“, намиращ се в гр.

Пазарджик, на ул. ***** собственост на ЕТ „П. П.“, представляван от жалбоподателя в качеството му на собственик, била извършена проверка от служители на Регионална дирекция към Комисия за защита на потребителите (РД КЗП) Пловдив във връзка с писмо с ВХ. № П-01-511/30.05.2023 г. на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.

Проверката в обекта започнала в 13,49 часа на горепосочената дата. По време на проверката обектът бил в работен режим. Проверяващите установили, че на видно място в туристическия обект било поставено Удостоверение № ПЗ-ИИЧ-2Ж5-1В за утвърдена категория „една звезда“; вид и наименование на обекта: семеен хотел „Чинара“; адрес на обекта: гр.

Пазарджик, на *******; капацитет: 6 стаи, 12 легла; дата на издаване:

29.08.2022 г.; валидно до 29.08.2027 г.; лице извършващо дейност в обекта:

ЕТ „П. П.“, ЕИК 112107865, гр. Пазарджик, ************* издадено от Кмет на Община Пазарджик.

Установено било също, че на видно място в обекта била поставена табелата, част от категорийната символика по чл.132 ал.1 от Закон за туризма, в която бил посочен вида и категорията на място за настаняване- семеен хотел „една звезда“, изписана на български език и на английски език.

Проверяващите констатирали, че на входа на мястото за наставяне бил поставен рекламен надпис с текст „Хотел Ресторант Чинара“. Поради тази причина било прието, че търговецът предоставял невярна информация на място в самия туристически обект относно вида на туристическия обектсемеен хотел „Чинара“, като посочвал, че е „хотел“, при положение, че в действителност притежавал удостоверение за „семеен хотел“ с утвърдена категория „една звезда“.

Проверяващите счели, че по този начин, чрез поставената на входа на обекта табела, търговецът въвеждал в заблуждение потребителите относно видна на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика. Обозначението за вида на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребителите.

Според Наредба за изискванията към категоризираните места за 2 настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, между двата вида туристически обекти „семеен хотел“ и „хотел“ съществува значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което водело до заблуда на потребителите.

Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразявала в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на място в самия туристически обект относно вида на семеен хотел „Чинара“, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

Всичко това сочело на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1от ЗЗП и съставлявало нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г ал.4 от ЗЗП.

Нарушението било извършено на 31.05.2023 г. в гр. Пазарджик и констатирано на същата дата, за което бил съставен Констативен протокол № К-2711800.

За така констатираното на 14.08.2023 г. св. Г. М.- ст. инспектор в Обл.

Пазарджик- КЗП съставила против ЕТ АУАН № 004103, в присъствието на нарушителя и свидетел, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта собственикът и представляващ ЕТ вписал, че имал възражения срещу направените констатации, които щял да представи в срок.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, към което било приложена цветна снимка на входа на търговския обект, от която се виждало, че е поставен допълнителен надпис „семеен“ към съществуващия преди това рекламен надпис „хотел ресторант Чинара“.

Въз основа на съставения АУАН на 21.12.2023 г. било издадено атакуваното НП. Последното е връчено лично на собственика на ЕТ по пощата на 15.01.2024 г., видно от известие за доставяне (л.6), а жалбата против НП била подадена лично от наказаното лице чрез АНО на 26.01.2024 г., когато била входирана в деловодството на обл. Пазарджик- КЗП, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП лице и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителясв. Г. М. и св. И.Н.- служител в търговския обект на ЕТ, както и от приложените веществени доказателства- снимки от търговсия обект.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени, гласни и веществени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

3

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При цялостния служебен контрол, съдът намери, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издаденото наказателно постановление, како в този смисъл е резонно направеното от пълномощника на въззивника възражение за нарушение на чл.51 ал.1 бук. „б“ от ЗАНН.

АНП е започнало със съставянето на АУАН от св. Г. М.. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН това следва да стане в присъствието на нарушителя и на свидетели. Видно от процесния АУАН това изискване е спазено. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетелН.И.И.- служител в КЗП- обл. Пазарджик.

Разпоредбата на чл.51 ал.1 бук.“б“ от ЗАНН императивно разписва, че е може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. Както се посочи Н.И.И. е била свидетел по АУАН, когато той е бил съставен, предявен и връчен на нарушителя. Видно от НП, издадено възо основа на този АУАН, е че той е издаден от в.и.д. Директор на РД- КЗП- Н.И.И., надлежно упълномощена със Заповед № 1070/08.12.2023 г. на Председателя на КЗП (л.3).

Имайки предвид изложеното е налице драстично нарушение на цитираната разпоредба от процесуалния закон, което съставлява СПН от категорията на абсолютните и води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Само това е достатъчно основание за отмяна на НП.

За пълнота по отношение приложението на материалния закон следва да се посочи следното:

От събраните доказателства безспорно се установи, че процесният търговски обект, стопанисван от жалбоподателя представлява семеен хотел, категория една звезда и че в същия има ресторант. Безспорно се установи, че на датата на извършената проверка, която е и дата на извършеното деяние, на входа на обекта, в горната му покривна част е бил поставен надпис „Хотел ресторант Чинара“. Няма спор и относно това, че на входната врата на обекта, както и вътре в него, на рецепцията, на видно място са били поставени надлежно издадено и валидно удостоверение за утвърдена категория на обекта „една звезда“ и посочен вид и наименование на обекта- семеен хотел „Чинара“, както и табелата, част от категорийната символика по чл.132 ал.1 от Закон за туризма, в която бил посочен вида и категорията на място за настаняване- семеен хотел „една звезда“, изписана на български език и на английски език.

Установи се също така, че търговският обект е посещаван предимно за семейни тържества, като е ползван ресторанта, а хотелската му част се ползва 4 от клиентите, участвали в тези тържества.

Стана ясно също така, че непосредствено след съставяне, предявяване и връчване на АУАН, нарушителят е отстранил допуснатото нарушение- като е поставил допълнителен надпис на рекламния надпис на входа на хотела, в съответствие със законовите изисквания. и че в срока на възражения срещу съставения АУАН

При така установените факти и обстоятелства е видно, че АНО е допуснал и нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Както се посочи, в търговския обект на видно място са поставени съответните табели за вид и категория на търговския обект, в които са отразени действителните обстоятелства- семеен хотел с една звезда. Хотел-ресторанта е посещаван предимно за семейни тържества, в това число и хотелската му част. Веднага след установяване на нарушението и съставяне на АУАН, нарушителят е отстранил същото. По делото не са събрани доказателства, извършеното деяние да е довело до заблуждение на потребителите или до настъпване на значителни вредни последици. АНО не е ангажирал доказателства за това, че ЕТ има извършени и други нарушения на ЗЗП, вкл. от този вид или нарушения на Закон за туризма, още по-малко да е бил санкциониран за такива нарушения от КЗП.

При тази факти и обстоятелства процесното неизпълнение на задължението по ЗЗП от страна на ЕТ, се характеризира с липса на вредни последици, а и са налице и други смекчаващи обстоятелства, посочени погоре, поради което случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При това положение АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а не да налага наказание на нарушителя.