Решение № 2633 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2633 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110204457 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. М. И., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №545 от 29.05.2020 г., издадено от ГИХ - на длъжност Директор на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /сто/ лева.

В депозираната жалба се оспорва оценката на обществената опасност на извършеното от И. и отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28, б.“А от ЗАНН. Възразява се срещу игнорирането на обстоятелствата, при които е констатирано поведението – на открито, до жилищен блок и без данни за предходни простъпки, включително от вида, което и с оглед инцидентността на проявата предполага разглеждане на случая като маловажен в хипотезата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Развиват се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с оглед отсъствието на пояснение дали се твърди неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки. Коментира се и пропуск в обстоятелствената част на АУАН да се ангажира конкретно нарушената заповед на министъра на здравеопазването, с която мерките са били въведени. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Подчертава отсъствието на доказателства, подкрепящи тезата на

1 административнонаказващия орган като допълнителен порок на издадения правораздавателен акт. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно ангажирания списък за разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща юрк.Д., която пледира за неоснователност на жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено извънредно положение. На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр.

34/2020 г. /"При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион."/, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.) Актът бил публикуван на интернет страницата на Министерство на здравеопазването /МЗ/. Съгласно т.9 от заповедта : "Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места/ в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др. /са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др./ За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване/ в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги." Периодът на действие на заповедта, съгласно т. I.1 от нея, бил с продължителност от 12.04.2020 г. до 15.05.2020 г.

На 30.04.2020 г., около 16:20 часа, в гр.София, М. М. И, ЕГН **********, се намирал до вх.А на бл.204, в жилищния комплекс, в който живеел – ж.к.“Х“.

По същото време свидетелите Н. В. Г. – полицейски инспектор при 09 РУ – СДВР и 2 колегата му И Д. К., изпълнявали служебните си задължения в района на ж.к. „Х“.

Приближавайки бл.204, двамата забелязали намиращия се пред вх.А жалбоподател, който не бил поставил по изискуемия в заповедта на министъра на здравеопазването начин защитна маска на лицето си.

При тази фактология свид. Н. Г. преценил, че е налице извършено нарушение на правилата- временни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредно положение, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №545/30.04.2020 г. срещу И.. Като накърН. била посочена разпоредбата на чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено на място. И. изложил възражения в съставения АУАН, ангажирайки твърдение, че разполага с маска. Допълнителни доводи в писмена форма не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №545 от 29.05.2020 г. (НП), с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактологията от АУАН, на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева. НП било връчено на наказаното лице на 21.02.2023 г., видно от инкорпорираната в бланката на постановлението разписка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и К., писмените доказателства по делото: докладна записка, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, рег. №513р30059/12.04.2021г., Заповед №513з-7383/27.03.2020 г., удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“- СДВР, рег. №513р-40314/18.04.2023г., пълномощни за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите Г. и К. , двамата заявиха, че не пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл.№ 643344/27.06.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейските служители изрично потвърдиха, че отразените в акта обстоятелства отговарят на действителността, както и положените от тях подписи в съответните графи за актосъставител и свидетел в документа.

Не успяха обаче да представят конкретните обстоятелства, при които е било извършено деянието, включително дали жалбоподателят е бил придружаван от трети лица, респ. имало ли е оживен трафик на улицата. Заявената от свидетелите неспособност да възстановят в детайли спомени за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата, въведени в рамките на пораждалото действие извънредно положение в републиката, е обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респ. от изминалия некратък период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението на всяко от разпитваните лица, че поддържат материализираните в АУАН констатации, тъй като 3 изведените в него факти намират подкрепа и в други доказателства, приложени по делото, в частност в изготвената докладна записка. Отделно по делото не бяха събрани други сведения, които да опровергават изявленията на свидетелите. Принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /противното разбиране противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но следва да се подчертае, че в случая показанията на двамата свидетели не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване, поради което и следва да се приемат за достатъчни.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на н е г о НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, коит о са ги издали. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Очертани са дата, място и конкретн о поведение на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на 4 относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. В описателната част на правораздавателния акт е предложена достатъчна конкретиката за поведението, което е възприето като неправомерно, за да се гарантира на жалбоподателя възможността да се ориентира относно фактическите параметри на очертаното с двата процесуални акта административно нарушение.

Постигната е и нужната кореспонденция между изведената фактология и приложената правна квалификация на деянието по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. В духа на тези аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че напълно с а удовлетворени изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Предвид изложеното, посочените процесуални актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.