Определение № 597 от 20.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Стара Загора, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500338 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез адв. С. З. против разпореждане № 1702/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 930/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Т. Ч. за сумата от 156 лв. – представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит №FL1154801- ББР от 28.01.2021г., като неоснователно.

Частният жалбоподател счита разпореждането за незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуални закон. Излага съображения. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 изцяло. Претендира за разноските за настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу С. Т. Ч..

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит№FL1154801- ББР от 28.01.2021г.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която,,Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение за сумата от 156 лв. – разноски за уведомяване, като неоснователно. Посочил е, че същото противоречи на 1 императивните норми на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК и заобикяла чл.33 ал.1 от ЗПК. Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретният случай въззивният съд приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита.

Ето защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.

В конкретния случай направените от кредитора-заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на потребителя-длъжник, а при забава на потребителя кредитора има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации– в случая наречени разноски по уведомяването, на съответния период от време.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се 2 развива без участието на длъжника.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1702/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 930/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Т. Ч. за сумата от 156 лв. – представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит №FL1154801- ББР от 28.01.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3