Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 413 от 14.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 247/2024
Вид
Определение № 413
Подписан
14.06.2024
В сила
14.06.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Ловеч, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500247 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на 248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М. – управител, против определение № 210/ 01.04.2024 година, постановено по гр.д. № 262/ 2023 г. по описа на РС Тетевен, с което съдът е оставил без уважение искането от тяхна страна за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Посочва, че присъдения размер е на половина от минималния праг, даден в НМАВ, като по искове до 1000 лева, възнаграждението е 400 лева без ДДС за всеки иск. Прави паралел с възнаграждението на вещите лица и счита, че се касае за обезценка и незачитане на положения от него труд. Моли съда да присъди възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, вместо присъдените 240 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК н е е постъпил отговор на частната жалба.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото намира жалбата за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени иск за установяване нищожност на договор за паричен заем № 1

4182942 с „Изи Асет Мениджмънд“ АД за сумата от 700 лева, поради недействителност на чл. 4 от Договора, касаеща възнаграждението да поръчителство, както и осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане са сумата от 50 лева, като частичен иск от общо 350 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4182942.

С молба вх. № 810/ 08.02.2024 година ищецът е направил увеличение на осъдителната искова претенция на 354.84 лева. Направено е и искане за присъждане на разноски в размер на 480 лева адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

С решение № 48/ 22.02.2024 година постановено по гр.д. № 260/ 2023 година исков ата претендия е уважена, като е присъдено и адв. възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС.

С определение № 211/ 01.04.2024 година по гр. дело № 260/ 2023 година направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за един иск, като минималното възнаграждение п о чл. 7, ал.2 от НМАВ в размер на 400 лева е прекомерно с оглед извършената работа и фактическата и правна сложност на спора и е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 400 лева за настоящата инстанция. Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния съд.

Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна сложност, исковата молба е изготвена от друг процесуален представител, както и при отчитане обема на извършената работа, съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС.

При тези съображения, атакуваното определение следва да бъде 2 потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 211/ 01.04.2024 година, постановено по гр.д. № 262/ 2023 г. по описа на РС Тетевен, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 48/ 22.02.2024 година постановено по гр.д. № 260/ 2023 година в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 240 лев с вкл.

ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3