Решение № 353 от 05.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Шумен, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103011 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 559, ал. 3 от КЗ.

В исковата си молба до съда ищецът „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., излага, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., по повод претенция, предявена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на 12.06.2020 г., възстановил изплатеното от НББАЗ обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 331, 84 лева (1192, 25 евро). Сумата била възстановена на 25.06.2020 г. и включвала обезщетение за имуществени вреди на л.а. марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. №1LST541 (746, 62 евро) и 445, 64 евро- такса за обработка на НББАЗ. Виновен за катастрофата бил ответникът Н. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Буйновица, обл. Шумен, общ. Венец, ул.

„***“ № 3. Същият, на 08.01.2020 г., около 12:45 ч. в гр. Брюксел, на ул. „***“, Белгия при управление на собствения си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*** се ударил в задната част на л.а. марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. №1LST541, собственост на Д.Л. и по този начин причинил пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални щети. Към датата на инцидента отговорността на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, 1 с рег. №*** не била застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пред ищеца, чрез НББАЗ била предявена претенция от Националното бюро на Белгия за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди, изразяващи се в увреждане на броня. Ищецът възстановил на НББАЗ изплатеното от последното обезщетение. Ищецът поканил ответника да възстанови така изплатеното обезщетение, но същият не се отзовал. Предвид горното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№1473/2025 г. по описа на ШРС. По заповедното производство бил получил разпореждане на съда, с което му били дадени указания за установяване на вземанията по заповедта в нарочно исково производство.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 192,25 евро (левова равностойност 2 331,84 лв.), представляваща главница по регресно вземане по изплатена от Гаранционен фонд щета № 20120178/12.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №687 от 12.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №1473/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенцията си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост и вероятна основателност на иска.

В хода на устните състезания заявява, че счита иска за основателен и доказан.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.д.№1473/2025 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 2 331, 84 лева- главница по регресно вземане, на основание чл.558, ал.7 от КЗ, като е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението- 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, 2 както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя са дадени указания за установяване на вземанията по заповедта по исков път.

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума – изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увреденото лице за претърпени от последното вреди, настъпили в следствие на виновно осъществено от ответника ПТП. В конкретния случай, съобразно изнесените твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца е да установи, че произшествието е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства, се установи, че на 08.10.2020 г., 12:15 ч. в гр. Брюксел, на ул. „***“, Белгия е настъпило ПТП с участник- ответникът, който, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*** удря в задната част паркирания л.а. марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. №***, собственост на Д. Л. и по този начин причинил пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални щети.

Виновният за настъпване на произшествието водач е управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №***. Тези обстоятелства са и безспорни между страните. Участниците в посоченото по-горе ПТП са съставили двустранен констативен протокол, от който е видно, че ответникът е признал фактите относно причините за настъпване на произшествието, а именно, че е ударил с управлявания от него автомобил спрелия л.а. марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. №***. От документите по делото се установи и, че управляваният от ответника автомобил към датата на събитието е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пострадалото лице е предявило пред компетентните органи в Белгия претенция за възстановяване на причинените по увредения автомобил щети, които от своя страна са заявили претенция пред НББАЗ, като Бюрото, след запознаване със случая и извършване оценка на щетите, на 3

22.05.2020 г. е възстановило изплатеното на пострадалия от произшествието обезщетение за причинените му имуществени вреди, в размер на 1 192, 25 евро. От своя страна НББАЗ, с оглед на факта, че ответникът при ПТП е управлявал незастрахован автомобил, е отправил претенция към ищеца за възстановяване на изплатеното обезщетение. Ищецът е образувал доклад по щета за имуществени вреди 20120178/12.06.2020 г., като по последната, на 25.06.2020 г. е възстановил на НББАЗ сумата от 2 331, 84 лева (1 192, 25 евро).

Съгласно разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ, след изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Текстът на чл.559, ал.1, т.1 от КЗ гласи, че Гаранционният фонд възстановява, изплатени от компенсационен орган на държава членка суми, когато превозното средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се установи застрахователят. Предвид установените по делото факти, съдът стига до извода, че в случая ответникът носи отговорността за репариране на причинените от процесното ПТП вреди на ищеца, тъй като приема за установено, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него както в заповедното, така и в исковото производство деловодни разноски съразмерно уважената част от иска, в размер на 531, 88 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Буйновица, обл. Шумен, общ. Венец, ул. „***“ № 3, ДЪЛЖИ на „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

“Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, представлявано заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата от 1 192, 25 евро (хиляда сто деветдесет и две евро и двадесет и пет евроцента) (левова равностойност 2 331,84 лв.), 4 представляваща главница по регресно вземане по изплатена от Гаранционен фонд щета № 20120178/12.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението-10.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №687 от 12.06.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №1473/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен.

ОСЪЖДА Н. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Буйновица, обл.

Шумен, общ. Венец, ул. „***“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ НА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 2, ет.

4, представлявано заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата о т 531, 88 евро (петстотин тридесет и едно евро и осемдесет и осем евроцента), представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5