Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4491 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 836/2024
Вид
Определение № 4491
Подписан
09.10.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4491 гр. София, 09.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. П., ЕГН ********** чрез пълномощника му по делото адв. М. П., против Решение №455 от 15.08.2023г. по в. гр. д.

№572/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. С въззивното решение е отменено Решение № 343 от 07.06.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. на Районен съд- Горна Оряховица, в частите му, с които са отхвърлени предявените от В. Г. Д., ЕГН **********, против И. В. П., ЕГН **********, искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587г. по описа на нотариус И. Мазнев, вписан в НК под № 284, действащ в района на ГОРС, както и за осъждане на ответника да върне придобитата по силата на договора ½ идеална част от правото на собственост върху имота- дворно място с площ от 680 кв.м. находящо се в с.Драгижево , ул.“Козлодуй“ № 28, представляващо УПИ XX-687, в квартал 48 по ПУП на селото, и вместо него е постановено по предявения иск от В. Г.

Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник по завещание на Г.Ц.Д. ЕГН **********, разваляне на основание чл.87, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД на договора между Г.Ц.Д. ЕГН **********, и И. В. П., ЕГН **********, сключен на 21.12.2017г. във формата на нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. на нотариус И.

Мазнев, вписан в НК под № 284, по силата на който първият е прехвърлил на втория ½ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на село Драгижево, Община Лясковец, одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д. № 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. Мазнев, вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка , при граници: на 1 север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на Община Лясковец, срещу задължението на приобретателя да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея- също недовършена, като прехвърлителят е дал съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни- овце, и И. В. П., ЕГН **********, е осъден на основание чл.88, ал.1, изр.1 във връзка с чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да върне на В. Г. Д., ЕГН **********, ½ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на село Драгижево, Община Лясковец, одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д. № 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. Мазнев, вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка, при граници: на север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на Община Лясковец. С въззивното решение е било обезсилено като недопустимо Решение № 343 от 07.06.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. на Районен съд- Горна Оряховица, в частта му, с която са отхвърлени исковете на А. С. А., ЕГН **********, Р. С.

Д., ЕГН **********, Р. П. Е., ЕГН **********, В. П. Ш., ЕГН **********, Г. П. П., ЕГН

**********, и Г. Д. Д., ЕГН **********, приети за ищци като заместили на основание чл.227 от ГПК починалия на 30.10.2021г. Г. Ц.Д., ЕГН **********, в качеството им на негови наследници по закон, против И. В. П., ЕГН **********. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Ответните страни по касационната жалба- В. Г. Д., ЕГН **********, А. С. А., ЕГН **********, Р. С. Д., ЕГН **********, Р. П. Е., ЕГН **********, В. П. Ш., ЕГН

**********, Г. П. П., ЕГН **********, и Г. Д. Д., ЕГН **********, не са взели становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор, сключен на 2

21.12.2017г. във формата на нотариален акт № 1843, том 10, рег. № 6556, н.д. № 1587 г. на нотариус И. Мазнев, вписан в НК под № 284, Г. Цанев Донев, ЕГН **********, е прехвърлил на И. В. П., ЕГН **********, ½ идеална част от урегулиран поземлен имот XX-687, в квартал 48 по ПУП на село Драгижево, Община Лясковец, одобрен със заповед №1178/02.02.1962г., представляващ дворно място от 680 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1307, том VII, рег. № 4541, н.д.

№ 600/2009 г. от 18.08.2009 г. на нотариус И. Мазнев, вписан в НК под №284/, а по регулационни измерения- 652 кв.м., без построените в него жилищна сграда, пристройка и стопанска постройка , при граници: на север- улица; на изток: имот № 686- с неприложена регулация; на юг: улица и на запад: имот № 689- с неприложена регулация съгласно скица № 521/05.10.2017 г. на Община Лясковец, срещу задължението на приобретателя да се грижи за прехвърлителя до края на живота му като му осигурява всичко необходимо за добър живот с помощта на първия, както и срещу недовършени от приемателя преустройства към съществуващата жилищна сграда и пристройка към нея- също недовършена, като прехвърлителят е дал съгласие приобретателят със свои средства и материали да изгради в съсобственото дворно място селскостопанска постройка за отглеждане на животни- овце.

Съдът е приел, че за периода от сключване на договора до м. март- април 2021г. ответникът е изпълнявал в приемлив обем поетите с него задължения за гледане на прехвърлителя Г.Ц.Д. както и че е извършил уговорените в договора строителноремонтни работи. За да приеме за основателен иска на В. Г. Д., в качеството й на наследник по завещание и правоприемник на Г.Ц.Д. ЕГН **********, за разваляне на основание чл.87, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД на договора, въззивният съд е изложил съображения, че за периода от м. март- м. април 2021г. до смъртта на прехвърлителя Г.Ц.Д. настъпила на 30.10.2021г., ответникът И. В. П. не е изпълнявал поетото с договора задължение да се грижи за него. Приел е, че така допуснатото от ответника за посочения период неизпълнение на задължението му за полагане на грижи е достатъчно за разваляне на договора, независимо от изпълнението на другата част от задълженията му, свързани със строителни дейности в имота, както и че същото е значително с оглед интереса на кредитора, тъй като в последните месеци от живота си предвид напредналата си възраст и влошено здравословно състояние прехвърлителят е имал нужда от всекидневни и пълноценни грижи. Счел е за неоснователни възраженията на ответника, че не е изпълнявал задълженията си, тъй като прехвърлителят не е давал необходимото съдействие за това. В тази връзка съдът е посочил, че освен твърденията, че му е бил отнет достъпът до прехвърлителя, ответникът не е изложил други обстоятелства, относими към евентуалната забава на кредитора. Приел е, че в случай, че е вярно обстоятелството, че прехвърлителят е бил заключен в дома си от своя първи братовчед, поради което ответникът не е имал достъп до него, за да изпълнява задълженията си, то той е могъл и е следвало да потърси съдействие от компетентните органи за преустановяване на това противоправно състояние. Позовал се е и на установения по делото от свидетелските показания факт, че в момент, когато е бил заключен, самият прехвърлител е молел за 3 помощ ответника, но последният му е отказал такава. Като последица от постановеното разваляне на договора съдът е уважил и предявения иск на наследника по завещание В. Г. Д. за осъждане на ответника да върне придобитата по силата на договора ½ идеална част от имота. В частта му, с която са били отхвърлени исковете на наследниците по закон на починалия прехвърлител Г.Ц.Д. съдът е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо, тъй като качеството на наследници и правоприемници на посочените лица е изключено от наличието на универсално завещание от починалия в полза на В. Г. Д., което не страда от очевиден и служебно установим порок, изключващ валидността му. Посочил е, че при това положение наследниците по закон на починалия прехвърлител недопустимо са били конституирани като ищци по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?

2.Следва ли мотивите на решението на въззивния съд да съдържат изложение защо съдът не възприема мотивите на първата инстанция и въз основа на каква оценка на доказателствата и фактите отхвърля изводите на долната инстанция?

3.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства за релевантните за конкретния спор факти, да ги обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

4.Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви доказателства от значение за разрешаване на спора да обоснове на кои дава вяра и на кои не?

5.Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания при наличие на противоречие в показанията на две групи свидетели и длъжен ли е съдът да подложи на цялостна и задълбочена преценка тези показания?

6.Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели пред тези на други?

7.Длъжен ли е съдът в мотивите на решението да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства?

8.Какви са правните последици по отношение на приобретателя в хипотеза на неизправност на кредитора- прехвърлител по договора за гледане, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура и при 4 липса на уговорка за престиране на издръжка? Какво е правното значение на хипотеза на забава на кредитора- прехвърлител по договора за гледане, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие посредством допускане и съгласие с действията на трето лице, насочени към съзнателно и целенасочено възпрепятстване изпълнението на задължението в натура от прибретателя при липса на задължение за издръжка?