Определение № 1026 от 19.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. Перник, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100744 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, чл. 129, ал. 3 от ГПК и чл. 129, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба, уточнена с молба вх. № 7282/01.12.2023 г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. –и П. Н. Д. – изпълнителни директори срещу П. Н. П., ЕГН ********** от ***.

Ищецът твърди, че на 18.07.2005 г. между него от една страна и Н. Т. – кредитополучател и С. С. – солидарен длъжник – от друга, е сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № ***. Сочи, че в изпълнение на договора е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 36 000 лева, със срок на погасяване 20 години - до 18.07.2025г. Възнаградителната лихва по кредита за първата година е уговорена на 6,50%, а за остатъка по договора - на 9,79%. Мораторната лихва, дължима при забава е в размер на лихвения процент за възнаградителна лихва + 15 % надбавка. Падежът на месечните вноски е 18-то число на месеца. Месечната вноска за първата година е 268,41 лева, а за следващите години от срока на договора - 339,51 лева. По договора се дължат такси, както следва: еднократна такса 0,8% при усвояване на кредита и върху цялата сума - за управление и обработка; годишна такса 0,25% годишно върху използваната, но невърната сума по кредита - за управление и обработка; такса 0.3 % еднократно платима върху усвоения кредит - комисионна за ангажимент.

Сочи, че на 19.01.2010г. между същите страни е сключено споразумение към договора, като са констатирани текущите задължения и е въведен период на облекчено погасяване на общия дълг от дванадесет месеца. С него страните са се съгласили, че общото задължение по кредита е в размер на 33 966,58 лева, от които: 107,28 лева просрочена главница, 547,05 лева просрочена лихва, 148,74 лева просрочени такси и 32 844,29 лева – редовна главница и 321,22 лева - редовна лихва. Посочените суми са преоформени, като е образуван нов размер на кредита - 33 966,58 лева, която сума е намалена с 500 лева и е уговорен облекчен период за погасяването и, с 1 преференциална договорна лихва от 7,49%.

Твърди, че на 29.09.2010 г. страните са сключили следващо допълнително споразумение към договора за кредит, като са предоговорили условията по него. Съгласили са се, че размерът на задължението по кредита е общо 34 061,09 лева, от които: 877,95 лева - просрочена лихва, 174,52 лева просрочени такси, както и редовна главница - 33 008,62 лева.

Съществуващите просрочия са преоформени чрез натрупването им към усвоената и непогасена главница, като същата е в общ размер на 34 061,09 лева. Уговорен е преференциалния период на облекчено погасяване е договорена фиксирана лихва 7,68% и месечна вноска по кредита 219 лева, като след изтичането му договорена лихва е уговорена в размер на базовия лихвен процент плюс 4.61%.

Ищецът сочи, че на 13.09.2011г. ответницата П. Н. Петрова е сключила договор, с който се е задължила да отговаря за дълга по договор № ***. солидарно с кредитополучателя, при първоначалните условия на договора за кредит, както следва: размер на разрешения и усвоен кредит 36 000; възнаградителна лихва 9,79%; мораторна лихва, определена като възнаградителната лихва + 10%. Размерът на дълга към датата на подписване на договора за встъпване в дълг е бил 35 321,04 лева.

Твърди, че с допълнително споразумение към договора за кредит, сключено на 29.11.2011г., ответницата е поела изцяло всички задължения, произтичащи от договор за кредит ***., като от отговорност е освободен солидарния длъжник С. Л. С. и е констатирано, че кредитополучателят – Н. П. Т. е починал. Със същото споразумение страните са се съгласили, че задължението по договора е в общ размер на 35 152,57 лева, от които: 66 лева - просрочени такси, 882,23 лева - просрочени лихви, 62,84 лева - просрочена главница, както и редовна главница в размер на 34141,50 лева.

Съществуващите просрочия са преоформени чрез натрупването им към усвоената и непогасена главница, която е 35 152,57 лева. Уговорен е период за облекчено погасяване, с фиксирана лихва 8,40% и месечна вноска по кредита 247 лева, като след изтичането му договорната лихва по кредита е Базовия лихвен процент + 6.21%.

Ищецът твърди, че между страните по делото е сключено допълнително споразумение към договора за кредит от 26.03.2013г., с което те са се съгласили, че размерът по кредита е 36 866,37 лева, от които - 78 лева просрочени такси, 1630,73 лева - просрочена лихва, 215,94 лева -просрочена главница, както и редовна главница - 34 941,70 лева. Размерът на кредита е преоформен, като съществуващите просрочия са натрупани към усвоената и непогасена главница, която е в размер на 36 866,37 лева. Предвиден е период за преференциално погасяване на кредита, с договорна лихва, в размер на базовия лихвен процент + 1.14% и месечна вноска по кредита 280 лева, а след изтичането му договорната лихва по кредита е Базовия лихвен процент + 6.21%.

Сочи, че следващо допълнително споразумение между страните е подписано на 13.07.2016г., като те са се съгласили, че задължението по договора е в размер на 47 833,58 лева, от които 339,19 лева - просрочени такси и имуществени застраховки, 10 964,26 лева - просрочена лихва, 2 569,05 лева - просрочена главница, както и редовна главница в размер 33 961,08 лева. Размерът на кредита е преоформен, чрез натрупване на съществуващите просрочия към усвоената и непогасена главница, като същата е определена на 2

47 833,58 лева. Определен е нов краен срок за ползване и погасяване на кредита - 11.07.2041г., и нов лихвен процент до края на срока на договора 6,20 % - възнаградителна лихва, 16,20 % мораторна лихва.

Твърди, че ответницата е просрочила общо 21 месечни вноски за главница и лихва, с настъпил падеж в периода от 10.03.2022 г. до 14.11.2023 г., от които 2286.81 – неплатена в срок главница, 3627.55 лв. – неплатена в срок договорна лихва, 334.44 лв. – лихва за забава и 99.39 лв. – договорни такси.

Затова с исковата молба прави изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит.

Сочи, че между страните е водено друго съдебно производство – гр. д. № 326/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, като искът, въз основа, на който то е образувано се е основавал на договора за встъпване в дълги и договорът за кредит въобще не е представян като доказателство. По тази причина счита, че предметът на това дело е различен от предмета на настоящото.

Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 41929.71 лв. – предсрочно изискуема главница, сумата от 3656.28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.11.2023 г., сумата от 339.28 лв. – мораторна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 14.11.2023 г. и сумата от 99.39 лв. – такси за периода от 10.11.2023 г. до 14.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В съответствие с принципа на служебното начало по чл. 7, ал. 1 от ГПК, за преценка допустимостта на производството, съдът е изискал заверен препис от решение по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС. По делото е постъпило решение № 260024/31.05.2021 г. по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС, въззивната жалба срещу което е върната с определение № 1520/18.10.2022 г. по гр. д. № 69/2022 г. по описа на САС, което е потвърдено с определение № 970/07.11.2023 г. по ч.т. д. № 2691/2022 г. по описа на ВКС. Решението е влязло в сила на 07.11.2023 г.

От същото се установява, че е постановено по иск, предявен от „Юробанк България“ АД за осъждане на П. Н. Петрова да заплати на банката сумата от 46789.79 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2017 г. до 15.05.2019 г., сумата от 2475.17 лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 10.08.2018 г., 5831.71 лв. – такси по договор за периода от 29.11.2017 г. до 15.05.2019 г. и 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019 г. до 15.05.2019 г.

Сумите са претендирани на основание настъпила на 12.07.2018 г. предсрочна изискуемост по договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. по договор за кредит № ***., сключен между банката и Н. П. Т. и допълнителни споразумения от 29.11.2011 г. и от 13.07.2016 г. към договора за кредит.

Исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е установил наличието на валидно облигационно задължение, възникнало по договор за кредит № HL 397/18.07.2005 г., по което е твърдяно встъпването в дълг на ответника.

При така установеното съдът намира, че искът по настоящото дело за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41929.71 лв., представляваща главница е бил част от предмета на гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС и спорът по него е разрешен с влязлото в сила решение по 3 същото дело.

Идентичност между предмета на две дела е налице, когато има съвпадение между страните и спорното правоотношение по тях. В случая страните по настоящото дело и по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС са едни и същи.

Спорните правоотношения са идентични, когато се основават на еднакви факти и се търси защита на един и същ интерес. Както по настоящото дело, така и по гр. д. 326/2020 г. по опис на ПОС ищецът е основавал претенцията си на едни и същи факти, а именно: възникнало облигационно задължение по договор за кредит № ***., за което ответникът се задължил с договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. и който договор за кредит е изменен с допълнителни споразумения от 29.11.2011 г. и от 13.07.2016 г. Търсената от ищеца защита е за изпълнение на задължението на длъжника по договора за връщане на главницата, която е станала изцяло предсрочно изискуема, като размерът, заявен по настоящото дело е по-малък – 41929.71 лв. от този, претендиран по приключилото производство – 46789.79 лв.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че спорното правоотношение между страните за връщане на главницата от 41929.71 лв., въведено като част от спора по настоящото делото, е разрешено с влязло в сила съдебно решение по гр. д. 326/2020 г. по описа на ПОС. Твърдението на ищеца, че двата иска се основават на различни факти, тъй като в първото производство не е представен договора за кредит № ***., а искът е предявен само на основание договор за встъпване в дълг, не отговаря на установените обстоятелства. Както по настоящото дело, така и по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС фактическите твърдения за възникване на правоотношението са еднакви. То не се основава на един факт, а на поредица такива, които са свързани по между си, като те, в съвкупността си, представляват основание на исковете. Обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за установяване на част от тези факти, не означава, че е налице различие в основанието на иска. Основанието е такова, каквото е въведено с твърденията в исковата молба и непредставянето на доказателства за някое от обстоятелствата, представляващи част от него, до приключване на съдебното дирене по делото, преклудира правото на страните да го установяват в друг процес между тях.

Не може да се приеме и като обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене по първото дело, изложеното от ищеца, че съществуването на договор за кредит № ***. е установено от него по-късно.

Твърдението за наличие на такъв договор е част от фактите, на които е основана претенцията по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС, поради което е обективно невъзможно ищецът да е узнал за него след приключване на производството по това дело.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че на основание чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК производството по делото следва да се прекрати досежно претендираната главница от 41929.71 лв., тъй като за този спорът между страните по този иск е разрешен в влязлото в сила решение по гр. д. № 326/2020 г. по описа на ПОС.