Решение № 5553 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5553 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330107767 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Е. Г. Л., ЕГН: **********, чрез пълномощник - адв. С. Н., против „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1155,71 лева – платена без основание като неустойка по недействителен Договор за паричен заем № ***/18.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем № *** от 18.03.2023 г., сключен с „Креди йес” ООД, като й била предоставена в заем сумата в размер на 1200 лева, която усвоил, при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 47,926 %.

Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с гарант/и, които да отговарят на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора за заем била уговорена и неустойка в размер на 1375,03 лева, в случай че ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора предвиденото в чл.

6 обезпечение. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, като изплатил целия дълг, но не дължал плащане за неустойка. Изтъква се, че чрез посочената клауза се заобикаляли изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се целяла допълнителна печалба извън договорената възнаградителна лихва. Според ищеца, клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Твърди се, че неустойката представлявала над 100 % 1 от заетата сума и водела до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Креди Йес“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на предявената искова претенция. Между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 18.03.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1200 лева. Твърди се, че към момента на сключване на договора ищецът издал в полза на ответното дружество ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем. В чл.

8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят бил запознат с погасителния план, договора и общите условия към него, като е предприел действия по изплащане на дължимото, ведно с включената по договора неустойка, към месечната вноска. Договорът за заем е валидно сключен. Заявява, че задължението по процесния договор е предсрочно погасено, като ищецът е заплатил сума в общ размер на сумата от 2575,68 лева. Съгласно чл.

3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 47,926 %. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. В разпоредбата на чл. 3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, предвид което твърденията на ищеца в тази връзка са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита. ГПР по процесния договор е изцяло в императивно определената законодателна рамка. Условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителят е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и впоследствие е предприел действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. С конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Клаузата на чл. 8 е договорена между страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Същата се дължи поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за забава. Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП, приложим към процесния договор.

Същата е изцяло законосъобразна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави. В договора за заем и в общите условия има изрична клауза относно правото на потребителя да се откаже от договор за заем в 14-дневен срок. Това е възможност, 2 предоставена му по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо това, заемателя е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Обявено за безспоно е че между ищеца Е. Г. Л. и ответника „Креди йес” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***/18.03.2023 г., месечният лихвен процент по който бил в размер на 3,330 %, и посочен годишен процент на разходите от 47,926 %, че ищецът – заемополучател дължи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за заем, както и че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не е включено вземането по чл. 8 от договора за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Видно от справка инкорпорирана в съдържанието на отговора към исковата молба по процесния договор е изплатена сума в общ размер от 1 143,63 лева за неустойка;

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,926 %, а ГЛП не е посочен и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. На следващо място, необходимо е да се посочи, че в чл. 6 от Договора за паричен заем е предвидено задължение за обезпечаване на договора с гаранта, отговарящ на определени с ОУ изисквания, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. При непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 8 заемятелят дължи неустойка в размер на 1375,03 лева, разсрочено ведно с всяка месечна вноска съобразно погасителния план. Въведените изисквания в цитираната клауза от договора за видовете обезпечение и 3 срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

В допълнение непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Поради горното според настоящата инстанция процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което и сумата заплатена за непредставяне на обезпечение в размер на 1 143,63 лева следва да се върне на ищеца, респ. ответникът следва да бъде осъден до размера на тази сума, а над този размер до пълния претендиран от 1155,71 искът да се отхвърли.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца в размер на 49,48 лева и 395,82 лева в полза на адв. С. Н. по реда на чл. 38 ЗА. Ответникът има право на разноски в размер на 30 лева, който да се прихванат от дължимите в полза на ищеца разноски до размера на сумата от 19.48 лева.