Решение № 182 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20255000500342 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадени въззивна и частна въззивна жалби срещу постановеното решение №174 от 20.02.2025 г. по гр.дело №749/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и съответно срещу постановеното определение №1055 от 10.04.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК.

Видно от съдебно решение №174 от 20.02.2025 г., Гаранционен фонд, Булстат 121446665, е осъден да заплати на Г. Г. Ш., ЕГН **********, и Я. Г. Ш., ЕГН **********, по 86 000 лева на всяка от тях, предявени частично от общо дължими суми в размер на 180 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди психически болки и страдания от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Г. Ш. и съпруг на Г. Г. Ш., настъпила на 10.04.2020 г. в резултат на ПТП, причинено от неизвестен извършител на АМ „Тракия“, км.70+400 в посока град Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 17.04.2020 г. до окончателното им изплащане, като е охвърлил исковете в останалата им част за дължим пълен размер от по 200 000 лева за всяка от ищците.

Също така, Гаранционен фонд, Булстат 121446665, е осъден да заплати на Я. Г. Ш., ЕГН **********, сумата 4 156,34 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – лишаване от издръжка от баща й Г. А. Ш., починал на 10.04.2020 г. в резултат на описаното 1 по-горе ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърли иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 4 200 лв.

С решението е присъдено адвокатско възнагрлаждение в полза на адвокат П. К. – 14 035,50 лв., както и са определени дължимите ДТ и разноски от Гаранционния фонд.

Видно от определението по реда на чл.248 от ГПК, оставено е без уважение искането на Гаранционен фонд за изменение на постановеното решение в частта му за разноските – намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от Гаранционен фонд, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., който обжалва частично постановеното решение:

- за присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер над по 25 800 лв. до присъдените от по 86 000 лв.,

- за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер над 2 909,44 лв. до присъдения 4 156,34 лв., ведно със законата лихва върху сумите и разноските.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните му части е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано. На първо място, оплакванията му са свързани с въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, който според него е извършил система от нарушения, които изцяло са обусловили настъпването на вредите, като посочва, че би следвало да бъдат определени 70 %. В тази връзка, според него, съдът не е оценил събраните доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, както и е направил неправилна преценка спрямо правоотблъскващите и правопрекратяващите възражения, въз основа на което се е достигнало до погрешен извод. На следващо място, не е съгласен с определения базов размер на по 180 000 лв., заведен като частичен от по 86 000 лв. за всяка една ищца, като несъответстващ на критериите за справедливост, обществено икономическите условия и съдебна практика за процесната 2020 г. Счита и , че неправилно е определена началната дата, от която се начислява законна лихва от 17.04.2020 г., тъй като не е делинквент. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят претенциите. Претендират се разноски.

Ответниците, чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., са подали отговор срещу въззивната жалба, като молят да не се уважава и се потвърди решението в обжалваните му части, като подробно са отговорили на направените оплаквания.

Претендира се адвокатски хонорар при условието на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Частната въззивна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК е подадена от Гаранционен фонд, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., в която се счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, тъй като противоречи на актуалната практика на ВКС, формирана при съобразяване на решение на СЕС по дело С-438/22 при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Моли да се измени, тъй като са налице описаните в жалбата обстоятелства, които са основание за намаляване на определеното възнаграждение.

2

Ответниците, чрез процесуалния им пълномощник адвокат П. К., са подали отговор срещу частната въззивната жалба, като я считат за неоснователна и молят да се потвърди обжалваното определение.

Въззивната и частната въззивна жалби са депозирани в срока по чл.259, съответно по чл.275 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни актове, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания.

По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, установява се, че ответникът в отговора си срещу исковата молба е направил възражения, че починалият Г. А. Ш. носи вина изцяло за процесното пътно произшествие или, че същото се явява случайно събитие.

При условие на евентуалност, ако не се приемат тези негови тези, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, тъй като починалият е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното преводно средство, което е управлявал – чл.20,ал.1 от ЗДвП, и е предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична ограда, а последващото му изпадане от автомобила и прегазване са в резултат на това, че е бил без поставен предпазен колан – чл.137а от ЗДвП.

Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД представлява защитно възражение от страна на ответното застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок и следва да бъде разгледано, като при разглеждането му от съществено значение са събраните по делото доказателства във връзка с механизма на пътното произшествие и нанесените увреждания на починалия.

Относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие по делото е приложено копие от воденото досъдебно производство, съдържащо констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, справка получени сигнали на ЕЕН 112 на 10.04.2020 г. около 5 часа. Разпитани са свидетели, както и е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Установява се от доказателствата по делото, че на 10.04.2020 г., около 5,30 ч. на АМ „Тракия“, км.70+400, в посока град Пловдив, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Г. А. Ш. е починал. По случая е било образувано ДП № 143/2020 г. на РУ Септември, пр.пр. № 1006/2020 г. на ОП – град Пазарджик, което към настоящият момент е спряно за издирване на неизвестен извършител. Също така, ищците Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш. са съответно съпруга и дъщеря на починалия, като те са предявили претенции за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Ш. пред Гаранционен фонд на 07.09.2022 г. и на 17.10.2022 г. По случая били заведени щети № 21210129 и № 22210161, по които застрахователят в законоустановения срок не е изплатил обезщетение.

3

По делото е разпитан като свидетел П. Т. П., който е сигнализирал за пътното произшествие надлежните органи. От показанията му се установява, че карал хляб и по пътя, докато си карал от София към Пловдив, след като подминал надлеза на Лесичово, някъде на 10-на метра след това, на 10.04.2020 г. видял в банкета някаква светлина, която мигала. Управлявал 8-тонен 40 – годишен камион . Помислил, че е станало нещо и понамалил, карал с 40 км/ч. Погледнал и видял, че имало жълт бус в банкета. В момента, в който се изправил напред, видял останки от човек на земята, имало дрехи, обувки.

Подминал, но решил да спре, защото можело да има и някой в буса. Това което видял, не знаел диво прасе ли е прегазено, човек ли е, какво е, но при връщането си установил, че това били човешки останки. Обадил се на тел. 112. Пояснява, че не е видял самото произшествие, а последиците от него. Карал на дълги светлини, тъй като нямало движение, поради Ковидпандемията. Бусът бил от негово дясно в канавката, на банкета, тялото било между аварийната и активната лента разпиляно. Било тъмно и нямало да го види, ако не би намалил и ако светлината не му привлякла вниманието. Светел мигач на огледалото. Май бусът бил малко на една страна. Имало разпилени щайги. Нямало други коли. Като стигнал до буса се изплашил, защото можело да се катурне върху него и да го затисне. Няколко пъти говорил с операторката от тел.112. Извикал няколко пъти, но не чул никой да се обажда.

Тогава операторката казала, че изпраща колегите.

Според свидетеля, доколкото си спомнял, от шофьорската страна отпред били поголемите щети на буса. Мислил, че бусът е бил легнал на лявата си страна, защото задницата му сочила към Пловдив. Мантинелата била смачкана, идея си нямал как е станало. Върху буса не видял петна кръв. На другия ден, когато пътувал по курса си, било по - светло, видял, че имало спирачки в крайна лява лента, горе-долу на същото място, имало спирачки до лявата мантинела и след това надясно, нещо такова. Дали е било спирачен път, дали е било спукване на гуми, нямал идея. Видял, че имало спирачен път към лявата мантинела и дали е имало удар, не знаел. По-скоро не е било спирачен път, така си мислел, без да е експерт, може би се е получило от спукване на гумите, ако се е завъртял нещо, нещо от този род. Следите на пътя водели към лявата мантинела, а на самата мантинела не знаел дали имало следи от удар. Самите следи водели близо до мантинелата, но около бялата ивица, която е на крайна лява лента, може би там някъде имало тяло - месо и парцали.

Относно останките от тялото, посочва, че видял един пръст някъде из нещата.

Останки имало и в аварийната лента, и в активната лента в крайната дясна част. Всичко било разпръснато.

Разпитан като свидетел е и полицейският инспектор към Магистрална полиция Пазарджик А. А. Т.. От показанията му се установява, че когато посетил местопроизшествието, видял един бус, който се намирал в канавката край пътя, обърнат на таван. На платното за движение имало огромна локва кръв - около 5-6 метра между аварийна и активна лента. В локвата имало един парцал, все едно изстискан при пране, от който стърчала една ръка. Страничното стъкло или е било спуснато, или е било счупено, тъй като обсъждали с колегата дали при превъртането човекът не е изпаднал, понеже вратите на буса 4 били затворени. Предният прозорец, доколкото си спомнял, бил здрав. Имало аварийни светлини. Нямало следи по мантинелата, тъй като там, където се е завъртял бусът, не е имало мантинела.

Посочва, че от около 300 м. видяли буса, тъй като било през тъмната част на денонощието. Видяли мигачите, които мигали в канавката. Според него, бусът бил с включени аварийни светлини или най-малко мигач, но мигал. Прегледали го, за да видят дали има човек в него, като установили, че нямало кръв в купето. На 5-6 метра били останките на човека от буса. Мантинелата започвала след това. Изпаднали с колегата му в шок, тъй като главата на човека я нямало. Била на парчета, мозъкът бил разпръснат. Имало разпилени банкноти, които събрали и сложили под една обувка, докато дойде групата – втора патрулка, жандармерия. Затворили магистралата.

Разпечатката съдържа 38 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42fca486-f680-42e3-a285-67db87d9dc31