Решение № 2000 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2000 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330111038 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени искове от Б.

Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.**** №**, ет.*, ап.* , чрез пълномощник адв. Й. против Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 15Е в условията на обективно кумулативно и при условията на евентуалност съединени искове, от които главен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и чл.26, ал.

1 ЗЗД за признаване на нищожността на Договор за паричен заем № *** г. и главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4351,43 лв., представляваща получена без основание сума по недействителен договор, ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и предявени при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.

26 ЗЗД за прогласяване като недействителна поради противоречие с добрите нрави, както и сключена в разрез с чл. 143, ал.1 във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП клаузата от Договор за паричен заем № *** г. , предвиждаща заплащане на неустойка и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3466,22 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителната клауза 1

Договор за паричен заем № *** г. , предвиждаща заплащане на неустойка, ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за Договор за паричен заем № *** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната в заем сумата от 3200 лв. за срок от 21 месеца, а ищецът в качеството му на кредитополучател се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва, съгласно условията на договора

Посочва, че не разполага с договора за кредит, като в извлечение за плащанията е посочено, че вноските без неустойка – 21 на брой са по са разпределени, както следва: 5х55,38 лв. и 16 х 230,68 лв., както и вноски с включена неустойка в размер на 21х354 лв., като последната вноска е дължима на 30.05.2024 г. Общото задължение без неустойка се сочи, че е в размер от 3967,78 лв., а с неустойката е в размер на 7434 лева. Ищецът твърди, че са извършени плащания в общ размер от 7551,43 лв. в периода от 09.10.2023 г. до 13.06.2024 г., като съгласно извлечение с извършените плащания ответникът е погасил главница в размер на 3200 лв., 767,78 лв.- договорна лихва, 3466,22 лв.- неустойка и 117,43 лв.- законни лихви. Ищецът твърди, че в договора за заем е предвидена неустойка в общ размер от 3466,22 лв. за целия период на заема.

Изрично са посочени задълженията, при неспазването на които в 3 дневен срок от сключване на договора се начислява неустойка. Отразени са изискванията за поръчител и банкова гаранция. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото отразеният ГПР не е действителния такъв, доколкото в него следва да се включи и предвидената в договора неустойка, доколкото получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойка, която е включена и в разпределянето на погасителните вноски и определяне на техния размер.

Твърди се, че неустойката противоречи на добрите нрави, като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се сочи, че предоставения тридневен срок е прекомерно кратък. Излагат се доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди се, че се поставят неизпълними условия за предоставяне на обезпечение, като начислената неустойка се включва в погасителния план, което представлява 2 скрита печалба и обогатяване на кредитора.

Посочва се, че неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, поради и което следва да се включи при формиране на ГПР. На основание изложените доводи счита договора за кредит за недействителен, а при условията на евентуалност моли да се прогласи клаузата, изискваща заплащане на неустойка за недействителна поради противоречие с добрите нрави.

С оглед недействителност на договора счита, че платените суми извън погасената главница са платени без основание и подлежат на връщане, а при условията на евентуалност в случай, че не се приеме, че целият договор за кредит е недействителен, то моли да се върнат платените суми по недействителната клауза за неустойка. На основание на изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от *** г. Оспорва твърденията за недействителност на договора и на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че при формиране на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК изисквания. Счита, че уговорената неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР, като същата е уговорена като вземане на кредитодателя след сключване на договора. Счита оспорената неустойка за действителна, като съобразена с добрите нрави, като се сочи, че същата е уговорена като санкция за неизпълнение на поет с договора ангажимент и не води до неравновесие в правата и задълженията на страните. Посочва, че между страните са сключени 6 договора за кредит, които съдържат уговорка за заплащане на неустойка. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване. Излага подробни съображения за действителност на клаузата за неустойка. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира 3 разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на *** г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата, както и че в договора за кредит е предвидена оспорената от ищеца клауза за неустойка със соченото съдържание, както и че при формиране на ГПР не е включена предвидената в договора неустойка. Не се оспорва заплащането на обща сума в размер от 7551,43 лв., както и че с тази сума са погасени посочените от ищеца начислени суми по договора за кредит, а именно: главница в размер на 3200 лв., 767,78 лв.- договорна лихва, 3466,22 лв.- неустойка и 117,43 лв.законни лихви.

Приети са като писмени доказателства платежни нареждания, удостоверяващи заплащане на суми по процесния договор за кредит.

Прието е като писмено доказателство и извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № *** от *** г.

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на *** г. е депозирано искане за сключване на договор за кредит. Представен е и СЕФ, в който е отразено, че заемната сума е в размер от 3200 лв. , като общата сума, която следва да се заплати е в размер на 3967,78 лв. Отразени с клаузите на сключения въз основа на искането договор.

От приетия като писмено доказателства Договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, се установява, че същият е сключен на *** г., като по силата на така сключения договор е предоставена заемна сума в размер на 3200 лв., която заемополучателят – ищец по делото, се е задължил да върне ведно с възнаградителна лихва, като общата сума по договора е в размер от 3967,78 лв. Посочен е ГЛП в размер от 44,45 % и ГПР – 56,41 %, дата на първо плащане – 24.08.2023 г. и дата на последно плащане – 30.05.2024 г. С подписване на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил заемната сума в размер от 3200 лв.

В чл.5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, 4 издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора за заем. Съгласно чл.11 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3466, 22 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

Представена е към отговора на исковата молба и е приета като писмено доказателства справка за дължими и платени суми, от която е видно, че размерът на платените суми е както следва: неустойка по договора е в размер на 3466,22 лв., такса 117,43 лв. и лихва 767,78 лв. и сумата от 3200 лв. главница т.е. общо платена сума в размер от 7551,43 лв.Към договора за кредит е представено и Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за кредит № ***.

Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът счита за основателни доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, с която разпоредба се изисква посочване на общата дължима сума. Това изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, 5 че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56,41 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 44, 5 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 11 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 3466,22 лева (при отпусната заемна сума от 3200 лева тя почти приближава стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност 6 съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42fc56ee-69ba-4702-8ce9-273055cd2953