Решение № 3578 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3578 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503461 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Й. Р. Й. срещу решение № 1526/27.01.2026 г. по гр.д. № 49935/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, с което са отхвърлени предявените от Й. Р. Й. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Й. Р. Й. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2220,35 евро, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2009 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2002 г. до м.04.2008 г., 1049,43 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2002 г. до 19.06.2009 г., 65,39 евро, представляваща разноски, 169,67 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б..

Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно.

Твърди, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на 1

СРС, 83 състав, поради погасяване на задълженията по давност. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

Въззиваемият – „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Й. Р. Й. с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Й. Р. Й. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2220,35 евро (4342,62 лв.), ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2009 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2002 г. до м.04.2008 г., 1049,43 евро (2052,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2002 г. до 19.06.2009 г., 65,39 евро (127,90 лв.), представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б..

Ищецът – Й. Р. Й., твърди, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д.

№ 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

В петитума на исковата молба ищецът е заявил, че предявява искове за недължимост на част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист, а именно 2220,35 евро (4342,62 лв.), ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2009 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2002 г. до м.04.2008 г., 1049,43 евро (2052,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2002 г. до 19.06.2009 г., 65,39 евро (127,90 лв.), представляваща разноски. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, както и по иск за недължимост на сумата в размер 2 на 169,67 евро (331,85 лв.), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, какъвто не е предявен от страна на ищеца. Следователно, решението на СРС в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата в размер на 169,67 евро (331,85 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б., се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

В останалата част решението на СРС се явява ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б., същото е образувано за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2009 г. по ч.гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, която е влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, I V ГО). Най-ранната доказана по делото дата, на която заповедта за изпълнение е влязла в сила, е датата на издаване на изпълнителния лист – 12.04.2010 г., от който момент следва за се прецени погасителната давност за вземанията.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б., същото е образувано на 01.07.2010 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за образуване е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 21.07.2010 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, както и запор на трудовото възнаграждение на длъжника; на 29.11.2010 г. е наложена възбрана; на 23.08.2011 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника; на 18.03.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; на 20.09.2017 г. и на 13.05.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 16.04.2020 г. взискателят е подал 3 молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия; на 10.09.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 18.06.2025 г. взискателят е подал молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия; на 19.08.2025 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 10.09.2020 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 10.09.2022 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ето защо и при съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната давността преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е наложеният запор на банковите сметки на длъжника на 19.08.2025 г. по изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б.

Следователно, процесните вземания не са погасени по давност, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК се явяват неоснователни.

При посочените мотиви следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно в частта, с която са отхвърлени исковите с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от Й. Р. Й. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумите, както следва: 2220,35 евро (4342,62 лв.), ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2009 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода 4 от м.03.2002 г. до м.04.2008 г., 1049,43 евро (2052,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2002 г. до 19.06.2009 г., 65,39 евро (127,90 лв.), представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б..

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1526/27.01.2026 г. по гр.д. № 49935/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Й. Р. Й. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 169,67 евро (331,85 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б., се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1526/27.01.2026 г. по гр.д. № 49935/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, с която са отхвърлени исковите с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от Й. Р. Й. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 2220,35 евро (4342,62 лв.), ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2009 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2002 г. до м.04.2008 г., 1049,43 евро (2052,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2002 г. до 19.06.2009 г., 65,39 евро (127,90 лв.), представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2010 г. по гр.д. № 8783/2009 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108380403443 по описа на ЧСИ М.Б..

Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42fbb228-1a01-4581-91d5-879cb9264f0c