Решение № 31 от 01.06.2022, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Елена, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20204130100343 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК иск за съществуване на вземане.

Постъпила е искова молба от „Б. ***“ АД гр. С., представлявано от В. М. С. и Ю. Б. Г., чрез юрисконсулт П. Т., против ЦВ. ИВ. Т., в която се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.04.2018 г., съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата 1000.00 лв. с право на револвиране/ползване на погасената част от главницата. Последният се задължил ежемесечно след падежна дата 10-то число да заплаща минимална сума за револвиране съгласно чл. 25 от Общите условия към договора за кредит. Ищецът счита, че договорът е действителен, тъй като е сключен в изискуемата от закона форма и съдържа необходимите реквизити, въведени от законодателя.

В него било уговорено, че кредитът се погасява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя и се олихвява с променлив лихвен процент от 21.91 % годишно.

Неразделна част от договора били Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. ***“ и Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти МАХI GO на Б. *** – Приложение U20, които били приети от ответника. В срока за издължаване на кредита била допусната забава от него при изпълнението на основното задължение. Последният не заплатил 6 броя минимални суми за револвиране от 10.07.2019 г. до 10.12.2019 г. Съгласно чл. 32 от Общите условия, ако клиентът не погаси задължението си да револвира или револвира със сумите по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото за ползване на кредита се прекратява и цялото вземане става изискуемо и се олихвява с наказателна лихва. Това дало основание на ищеца да обяви неплатения остатък от главницата за предсрочно изискуема.

1

Било изпратено уведомление до ответника, което било получено от неговата съпруга. На 19.02.2020 г. била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. По ЧГД № 44/2020 г. по описа на Районен съд – Елена били издадени исканите документи. Съдът разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата 986.61 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за непогасената главница за времето от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 149.27 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 18.02.2020 г. и сумата 88.50 лв., представляваща заемни такси за невнасяне на минимални суми, както и направените разноски по заповедното производство. Искането за заплащане на лихва произтичало от чл. 1, ал. 2 от договора, в който ясно бил определен методът и условията за олихвяване на револвиращия кредит. Искането за заплащане на такси произтичало от Общите условия, т. е. чл. 25, ал. 5 от тях, който предвиждал, че при невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесената минимална сума, съдържаща се в Условията. Таксата за невнесена минимална сума била в размер на 15.00 лв. На основание издадения изпълнителен титул било образувано изпълнително дело № 275/2020 г. по описа на ЧСИ М.

Г. с рег. № *** в Камарата на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. В хода на действията по уведомяване ответникът не бил открит и издадената заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение били връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът указал на ищеца по силата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви установителен иск срещу ответника за вземането си. С оглед на изложеното ищецът счита, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законноустановения едномесечен срок.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата 986.61 лв., представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 149.27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 18.02.2020 г., сумата 88.50 лв., представляваща заемни такси за невнасяне на минимални суми, които били присъдени със заповед за изпълнение по ЧГД № 44/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.

Претендира направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство, както следва:

25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна ответника ЦВ. ИВ. Т. чрез назначения особен представител адв. Н.Н.. В същия се взема следното становище: Предявеният иск е допустим и вероятно основателен.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт П. Т.. Същият заявява, че поддържа депозираната искова молба. Моли съда да я уважи. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен 2 представител адв. Н.Н., която поддържа депозирания отговор на исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър на 17.11.2020 г. ищецът „Б. ***“ АД е със седалище и адрес на управление гр. С.. Вписан е в Търговския регистър и се представлява от Д. Д. М., Ю. Б. Г., С. Л. С., А. Р. Ж. Л., Б. Ф. С., Д. Н. Н.-И. и Т. Х.-К.. От досието на ищеца в Търговския регистър се установява, че В. М. С. също е била представител на дружеството към момента на подписване на приложеното по делото пълномощно.

От Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2018 г. се установява, че същият е сключен между ищеца и ответника. Съгласно договора първият е предоставил на втория револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1000.00 лв. с променлив лихвен процент, който към момента на сключване на договора е 21.91 % годишно. Годишният процент на разходите е в размер на 24.30 %, като общата дължима сума е в размер на 1122.84 лв. Към договора са приложени Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. *** и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти МАХI GO на Б. ***. По делото е представено извлечение от сметка за периода от 19.04.2018 г. до 18.02.2020 г. От покана-уведомление с изх. № 07-20-02288/16.12.2019 г. се констатира, че същата е връчена на длъжника чрез ЧСИ С. К. с № *** в Регистъра на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Велико Търново на неговата съпруга Х. Т.а на 23.01.2020 г. Съгласно поканатауведомление последният е уведомен, че поради забава при погасяване на задълженията си по сключения с ищеца Договор за банков кредит от 19.04.2018 г., отпуснат в размер на 1000.00 лв., същият ще бъде обявен за предсрочно изискуем.

Видно от приложеното ЧГД № 44/2020 г. по описа на Районен съд - Елена в полза на ищеца „Б. ***” ЕАД гр. С. по настоящото дело против ответника ЦВ. ИВ. Т. е издадена Заповед № 90/22.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Съгласно същата е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата 986.61 лв., представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2018 г., сумата 149.27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 18.02.2020 г., сумата 88.50 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото в размер на 25.00 лв. – ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е получил заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е указано на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. По тази причина заявителят по ЧГД № 44/2020 г. по 3 описа на Районен съд - Елена, който има качеството на ищец в настоящото гражданско производство, е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

422, ал. 1 от ГПК.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г. Б., по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че съгласно сключения договор между страните ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който ще се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1000.00 лв. По посочената в договора банкова сметка с титуляр ответникът са усвоявани сумите до кредитния лимит в размер на 1000.00 лв., начислявани са договорените лихви и дължимите такси, отчитани са погасителните вноски. Ответникът е усвоил на части сумата 1560.00 лв. чрез теглене на АТМ за периода от 4.05.2018 г. до 8.07.2019 г. Общо усвоената сума по договора е в размер на 1560.00 лв., като от нея 1000.00 лв. е кредитният лимит, а 560.00 лв. са ползваните средства след револвиране, т. е. след направени погашения по главницата.

Към 23.01.2020 г. – датата на получаване от ответника на уведомлението за предсрочна изискуемост се установяват непогасени в пълен размер шест броя минимални месечни погасителни вноски. Периодът на начисляване на месечните погасителни вноски е от 10.07.2019 г. до 10.12.2019 г. Според вещото лице размерът на непогасената главница към 19.02.2020 г. е в размер на 986.61 лв. Размерът на непогасената договорна лихва към 18.02.2020 г. е 149.27 лв. Общо незаплатените такси към 18.02.2020 г. са в размер на 88.50 лв., от които 83.20 лв. такса за невнесени минимални суми и 5.30 лв. такса за теглене от АТМ на други банки в България.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица на 19.04.2018 г. Безспорно длъжникът ЦВ.

ИВ. Т. има качеството на потребител съгласно дефиницията, дадена в § 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I ТО и др.) се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали договорът противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Не се констатират нарушения по чл. 11, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита при съответните допускания и условията за усвояването му – раздели VI Използване на картата и VII Кредит от Общите условия към договора, реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 7 от 4

ЗПК. Посочен е лихвеният процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Същият е съобразен с изискването, визирано в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на цитираната разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя, както и приложимите Общи условия. С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение. В договора ясно е посочено какъв е размерът на договорната лихва, каква сума ще се дължи от ответника по кредита при съответните допускания. Описани са и таксите и разходите по ползване на кредита.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42faf9d4-d4a3-471f-af40-05f75c5068be