Решение № 577 от 15.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120107403 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. К. , ЕГН **********, адрес: * срещу Прокуратура на Република България, адрес: *, с искане за осъждане на ответник а да заплати на ищеца сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022 г., до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че преписка № 889/12.07.2004 г. по описа на V РУП – Бургас е образувана по повод подадена от П. А. жалба. С присъда от 25.02.2020 г. по НОХД № 3320/2017 г. на СНС К. е признат за виновен по внесеното му обвинение и му е определено наказание, като присъдата е обжалвана и с решение № 70/28.04.2021 г. на ВКС окончателно е потвърдена. След приключване на наказателното производство К. е подал заявление до Министерство на правосъдието да бъде компенсиран на основание чл. 60а, ал. 3 ЗСВ със сумата 10000 лева за претърпени вреди от прекомерната продължителност на производството, но заявлението му е отхвърлено. Производството е продължило 16 години, 9 месеца и 1 ден от образуване на следствено дело № 863/2004 г. по описа на ОслО при ОП – Бургас на 27.07.2004 г., като от тях е било в органите на досъдебното производство 12 години, 8 месеца и 18 дни. С това е нарушено изискването на чл. 6, § 1 КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок без обективно оправдание за тази продължителност.

Моли се съда да уважи иска и да присъди на ищеца съдебно-деловодни 1 разноски.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Посочил е, че К. е бил привлечен като обвиняем на 11.06.2009 г. и до влизане в сила на присъдата на 28.04.2021 г. е изминал период от общо 11 години, 10 месеца и 7 дни. В този срок се включва и съдебната фаза на процеса, като ищецът носи отговорност за забавянията.

Разумността на срока зависи от конкретните обстоятелства по делото, като следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът е обезщетен чрез намаляване на наказанието от съда по изричен и измерим начин.

Изложени са доводи, че размерът на иска е изключително завишен.

Моли се съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 3320/2017 г. на Специализиран наказателен съд, ведно с приложените към него следствено дело № 863/2004 г. по описа на ОслО при ОП – Бургас , ВНОХД № 362/2020 г. на АСНС и КД № 227/2021 г. на ВКС пр. ЗМ № 889/12.07.2004 г. по описа на 5 РПУ – Бургас е образувана по повод подадена жалба от П. А. с твърдения за упражнено насилие спрямо него. При извършване на предварителната проверка са снети показания от К. и други лица, извършени са и други процесуално-следствени действия. С постановление от 27.07.2004 г. прокурор при ОП – Бургас е образувано предварително производство срещу виновните лица затова, че на 09.07.2004 г. в района на бензиностанция на пътя за гр. Каблешково с цел да принудят другиго да поеме имуществено задължение го заплашили с насилие, а след това и упражнили върху него насилие, в резултат на което била причинена средна телесна повреда на М. Ч. – престъпление по чл. 231а, aл. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, и разпоредил разследването да се извърши от следовател при ОСлС - Бургас. В хода на проверката са разпитани свидетели.

С постановление от 27.04.2006 г. на следовател при ОСлС - Бургас досъдебното производство е изпратено на ОП – Бургас с мнение за прекратяването му, но същото е върнато за доразследване. С постановление от 05.11.2007 г. на следовател при ОСлС Бургас досъдебното производство е изпратено на ОП – Бургас с мнение за спирането му, тъй като лицата, посочени от свидетелите като извършители, не били установени, което правело невъзможно установяването на цялата фактическа обстановка и разкрИ.е на обективната истина по делото.

През м. 02.2008 г. са изготвени постановления за привличане в качеството на обвиняеми на конкретни лица. След дълго издирване на К. за привличането му като обвиняем, с постановление от 30.09.2008 г. следовател при ОСлС - Бургас е постановено принудително довеждане на И. К. в сградата на ОСлС - Бургас. След многократни посещения в различно време на работния ден лицето не е открито на посочения адрес.

На 11.06.2009 г. К. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.

2

144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и бил разпитан в това му качество. На 08.07.2009 г. материалите по делото са му предявени.

Последвало е извършване на процесуални действия, като К. многократно е депозирал различни искания и е подавал множество жалби - на 09.07.2009 г., 15.07.2009 г., 28.07.2009 г., 08.09.2009 г., 10.09.2009 г., 12.10.2009 г., 28.05.2010 г. На 29.06.2010 г. прокурор е потвърдил взетата спрямо К. мярка за неотклонение „подписка“.

На 27.07.2010 г. разследващият полицай е разпитал К., който е отказал да подпише протокола за разпит. На 30.07.2010 г. е постъпила молба от защитник на К. за отлагане на предявяването на материалите по ДП на К. след 15.09.2010 г. поради ползване на годишен отпуск от адвоката. След тази дата двамата многократно са търсени на известния адрес, но К. не е открИ.. Открит е по телефона, като с постановление от 15.06.2010 г., предявено на 11.10.2010 г., К. е привлечен като обвиняем и разпитан в това му качество. К. е отказал да подпише постановлението и протокола за разпит, което е удостоверено от двама свидетели. На 15.10.2010 г. материалите по делото са предявени на К.. Отново са постъпили множество искания от К..

По внесен обвинителен акт на 31.01.2011 г., на 01.02.2011 г. е образувано НОХД № 145/2011 г. по описа на ОС – Бургас, което е прекратено с разпореждане от 17.02.2011 г. поради допуснати от прокуратурата процесуални нарушения.

На 11.07.2011 г. К. отново е привлечен като обвиняем и бил разпитан в това му качество, като е депозирал жалба срещу акт на прокурора. На 03.08.2011 г. материалите по делото са предявени на К., който отново е направил искания и депозирал жалба до Главния прокурор.

С постановление от 03.09.2011 г. прокурор е отменил наложената на К. мярка за неотклонение „подписка“ и е указал на разследващия орган да предприеме действия за срочното приключване на делото.

На 31.10.2011 г. материалите по делото отново са предявени на К., като по внесен поправен обвинителен акт е образувано НОХД № 237/2012 г. по описа на ОСБургас, отново прекратено. По внесен на 17.04.2012 г. обвинителен акт от ОП - Бургас в СпНС на същата дата е образувано НОХД № 494/2012 г. по описа на СпНС. С разпореждане от 26.04.2012 г. съдията-докладчик отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на СпП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, срещу който акт е постъпила частна жалба от К., оставена без разглеждане, срещу който акт също е подадена частна жалба от К., която също е оставена без разглеждане от компетентния съд. С писмо от 18.09.2012 г. СпП е изпратила ДП в ОП - Бургас за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

На 19.11.2012 г. К. се явил за привличане като обвиняем, но е поискал следственото действие да се отложи за 27.11.2012 г., тъй като адвокатът му бил служебно възпрепятстван и не можел да присъства.

3

На 11.01.2013 г. са постъпили поредни от жалби на К..

На 18.01.2013 г. К. е привлечен като обвиняем и разпитан в това му качество.

С постановление от 18.07.2013 г. прокурор частично е прекратил наказателното производство по сл. д. № 863/2004 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас в частта му срещу К. за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК поради изтичане на предвидения в закона давностен срок за провеждане на наказателното преследване.

По жалба на К. с определение от 03.10.2013 г. ОС-Бургас е потвърдил постановлението. Срещу същото е постъпила частна жалба от К. и защитника му и с определение от 19.11.2013 г. AC-Бургас е отменил определение от 03.10.2013 г. по ЧНД № 836/2013 г. на ОС- Бургас и постановление от 18.07.2013 г. на ОП-Бургас за частично прекратяване на наказателното производство по ДП и е върнал делото на ОП-Бургас за допълнително разследване.

Поради служебни ангажименти на адвоката на К. пновият обвинителен акт е предявен на К. едва на 01.07.2014 г., а материалите по делото са му предявени на 07.10.2014 г., като К. отново е направил искания за извършване на процесуално-следствени действия.

По постъпил на 03.12.2014 г. обвинителен акт на 04.12.2014 г. е образувано НОХД № 1839/2014 г. по описа на СпНС. С разпореждане от 08.12.2014 г. съдията-докладчик отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурор от СпП. С постановление от 23.02.2015 г. прокурор прекратил наказателното производство по ДП в частта му относно К. по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Срещу този акт отново е подадена жалба от К..

По жалба на К. от 05.06.2015 г. с определение от 08.07.2015 г., постановено по ЧНД № 658/2015 г., СпНС е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурор от СпП за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 3 НПК и последващо администриране на делото.

На 14.12.2015 г. СпП е внесла поредния обвинителен акт, като по същия е образувано НОХД № 1704/2015 г. по описа нас СпНС. С разпореждане от 23.12.2015 г. съдията-докладчик е насрочил делото в съдебно заседание на 19.01.2016 г., но поради нередовно призоваване на К. делото е отложено за 29.02.2016 г.

В съдебно заседание на 29.02.2016 г. СпНС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурор от СП за администриране и осъществяване на въззивен контрол по реда на чл. 243, ал. 6 НПК на постановлението от 20.05.2015 г. по жалбата на К.. Срещу определението на съда по тази жалба отново е подадена частна жалба от К..

По внесен обвинителен акт на 25.04.2016 г. на същата дата е образувано 4

НОХД № 1243/2016 г. С разпореждане от 26.04.2016г. съдията-докладчик отново е прекратил делото и го е върнал на прокурор от СП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 11.04.2017 г. отново е внесен в съда поправен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 919/2017 г. по описа на СпНС, отново прекратено и върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Срещу определението на съда са подадени протест и жалба от К..

По внесен на 14.11.2017 г. обвинителен акт е образувано НОХД № 3320/2017 г. по описа на СпНС, като същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2018 г., но отново е прекратено и върнато на СпП за отстраняване на посочените процесуални нарушения. Определението е отменено от горната инстанция и върнато на същия състав на СпНС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В разпоредително заседание на 30.04.2018 г. съдът е дал ход на делото, изслушал е становището на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и е насрочил делото за разглеждане на 25.05.2018 г.

Междувременно К. отново е депозирал частна жалба срещу акт на съда, оставена без разпореждане.

В съдебно заседание на 29.06.2018 г. съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие, изслушал е свидетели и е отложил делото за 05.09.2018 г. за събиране на допълнителни доказателства.

В съдебни заседания на 05.09.2018 г., 21.09.2018 г. и 19.11.2019 г. К. е поискал отлагане на делото поради двукратна смяна на упълномощения защитник. В заседанието на 27.12.2019 г. съдът се е произнесъл по искане на Кугиелиев и неговата защита и е прекратил наказателното производство за престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК.