Определение № 43456 от 04.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43456 гр. София, 04.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110152242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от ищец З.К./ЗК/ Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник А.П.И./АПИ/, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, с предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането/КЗ/ във вр. чл.49 и във вр. чл.45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и постъпилия отговор от ответника/в законовия едномесечен срок/ОИМ/ и направените от страните доказателствени искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в открито съдебно заседание /о.с.з./, като го насрочи с проекто - доклад.

Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 23.2.2024 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:

ИЩЕЦЪТ е предявил иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, във вр. чл.49 вр. чл.45 от ЗДД, като прави искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 17134,40 лева/лв./, представляваща 50% от стойността на изплатеното от ищец ЗК Л.И. АД застрахователно обезщетение от 34268,80лв. по постановено решение 1 по ГД № 26321/2018 г. по описа на СРС/и по решение по ВГД № 11115/2022г. по описа на С Г С , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.9.2023г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 5.1.2014г., около 21,30 ч. на третокласен път № 509 на км.20 +800 в отсечката между *** и *** при управление на МПС лек автомобил *** с рег.

№ *** водачът С. Х. Ю. реализира ПТП като самокатастрофира, губейки контрол над автомобила, излиза от пътното платно, плъзга се, преобръща се и спира в дерето, под пътя.

Към датата на събитието/ПТП-то/ за МПС *** с рег.№ *** има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - полица № 2211300169861 с период на валидност от 29.06.2013 г. до 28.06.2014г. при ищеца.

Образувано е досъдебно производство № 3/2014 г. по описа на РУ ПолицияКрумовград, приключило с постановление за прекратяване. Ищецът твърди, че произшествие е реализирано на участък от път, стопанисван от ответник А. „П.И.”, като същата носи задълженията за организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата.

В хода на досъдебното производство е изготвена САТЕ, съгласно която, пътният участък не е обезопасен, няма вертикална сигнализация. Вещото лице е констатирало, че наличието на мантинела би предпазило автомобила от излизане от очертанията на пътното платно и следователно би предотвратило ПТП-то/излизането извън пътя/.

Изготвени са съдебно медицински експертизи, от които е видно, че в резултат на ПТП са пострадали следните лица:

1.

На Ш.М.Р. са причинени контузия на дясна става с хемартроза.

2.

На Н.Х.Р. контузия на гръден кош.

3.

На Ш.Ш.М. - травма на главата, контузия на пръст на ръката.

Във връзка с причинените неимуществени вреди, на основание чл.226 КЗ /отм./ е образувано ГД № 26321/2018г. по описа на СРС, приключило с решение с което ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на пострадалите следните обезщетения:

1/ На Ш.М.Р. Обезщетение в размер на 5000 лева. ведно със законната лихва върху тази сума, изчислена за периода от 19.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

2/ На Н.Х.Р. Обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, изчислена за периода от 19.04.2018г до окончателното й изплащане.

3/ На Ш.Ш.М. Обезщетение в размер на 5000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, изчислена за периода от 19.04.2018г до окончателното й изплащане.

Съдът е осъдил ищеца ЗК Л.И. АД да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1840,00 лева и разноски на обща стойност 1035,48 лева.

Ш.М.Р. обжалва решението на първоинстанционния съд. Образувано е ВГД № 2

11115/2022г. по описа на СГС. Присъдени са още 4000,00 лева ведно със законната лихва върху тази сума, изчислена за периода от 19.4.2018г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъжда ЗК Л.И. АД да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 490,66 лева и разноски на обща стойност 276,13 лева.

Решението е постановено при участието на АПИ като трето лице - помагач на ЗК Л.И.

АД.

След влизане в сила на решенията са издадени следните изпълнителни листове/ИЛ/ в полза на пострадалите лица:

1/ на Ш.М.Р.:

1.1/ за сумата от 7000 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, изчислена за периода от 5.1.2014г. до окончателното плащане - сторено на 6.3.2023г. на стойност 6534,13 лева;

1.2/ за сумата от 2000,00 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, изчислена за периода от 19.4.2018г. до окончателното плащане - сторено на 6.3.2023г. на стойност 995,69 лева;

2/ На Н.Х.Р.:

2.1/ за сумата от 5000 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, изчислена за периода от 19.4.2018г. до окончателното плащане - сторено на 11.4.2023г. на стойност 2546,34 лева;

3/ на Ш.Ш.М.:

3.1/ за сумата 5000 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, изчислена за периода от 19.4.2018г. до окончателното плащане - сторено на 11.4.2023г. на стойност 2546,34 лева.

4/ В полза на адв.Саръева:

4.1/ за сумата от 1840 лева за процесуално представителство по ГД№ 26321/2018г. по описа на СРС, отделно 490,66 лева за безплатна адвокатска помощ, и по ВГД №11115/2022г. по описа на СГС - 315,63 лева. Общо разноските са за сумата 2646,29 лева.

Сборът от всички изплатени от ищеца ЗК Л.И. АД обезщетение, лихви и разноски възлиза на сумата от 34268,79 лева.

Ищецът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 50% за водача на МПС лек автомобил *** с peг. № *** С. Х. Ю., застрахован с полица ГО при ищеца ЗК “Л.И.” АД и 50% за ответника А. „П.И.”, която като стопанин на конкретния пътен участък не е положила грижи за неговото обезопасяване, така че да не се допусне описаното по-горе ПТП.

Поради това ищец ЗК Л.И. АД предявява иск срещу ответник АПИ, в размер на 50 % от 34268,80 лева равняваща се на 17134,40 лева, като моли съдът да осъди ответник АПИ да заплати същата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване 3 на исковата молба до окончателното й заплащане, и да присъди на ищеца сторените разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ от своя страна в определения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.№ 316728/8.11.2023г. на основание чл.131 ГПК, като е посочил, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло и по размер.

Прави възражение за изтекла 5 /пет/ годишна погасителна давност по отношение завеждане на исковата претенция. Исковата молба е подадена след изтичане на 5-годишния давностен срок /ПТП-то е настъпило на 5.1.2014г./, поради което искът следва да бъде отхвърлен само на това основание.

В допълнение оспорва, че от събраните в досъдебно производство № 3/2014г. по описа на РУ Полиция-Крумовград и гр.дело № 26321/2018г. по описа на СРС доказателства, се установява по безспорен начин, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на лек автомобил С. Х. Ю., поради неспазване на правилата за движение по пътищата, който по непредпазливост е причинил травми на пътуващите в управлявания от него автомобил трима пътника. Приетата по гр.дело № 26321/2018 г. по описа на CPC САТЕ сочи, че основната причина за настъпване на произшествието е избора на неподходяща скорост от водача на лекия автомобил, както и че същият е имал възможност да предотврати ПТП-то чрез избор на подходяща скорост за движение и правилно боравене със системите за управление на автомобила. От описанието на пътната обстановка е видно, че времето е било ясно, пътната настилка суха, а атмосферните условия - добри.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на републиканския път в спорния участък, в това число поставените ограничителни системи на пътя, и вредоносния резултат, което изключва отговорността на АПИ за настъпилия инцидент/ПТП-то/. Твърди, че задълженията на АПИ, като собственик и стопанин на пътя, за поддържането на платното в добро състояние са били изпълнени. Относно наличието/липсата на мантинела, оспорва, че не е изяснено дали същата липсва, заради произшествие отпреди процесното и не е била заменена с друга или такава въобще не е монтирана на този пътен участък/където е настъпило ПТП-то/. Твърди, че водачът е следвало да съобрази конкретните пътни условия и скорост на движение, за да осигури безопасно управление, като в случая отговорността на водача на катастрофиралия автомобил е била ангажирана с Акт за извършено административно нарушение и по безспорен начин е доказана вината му с влязло в сила Наказателно постановление № 140289-000021/17.03.2014 г.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на разноски.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения иск намира правното си основание в чл.410, ал.1, т.1 и т.2 КЗ във вр. чл.49 и във вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е – настъпването на ПТП на посочената в ИМ дата и претърпените 4 вреди от пътуващи в автомобила лица, плащане на обезщетение от ищеца на пострадалите лица и разноски по съдебно дело, предходното гр.дело № 26321/2018г. по описа на СРС.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – дали ответникът отговаря за така причинените вреди на трети лица-ищци по ГД №26321/2018г. по описа на СРС от ПТП-то и дали ответника дължи на ищеца 50% от изплатените от застрахователя обезщетения, лихви и разноски по предходното съдебно дело, дали вината за ПТП-то е само на водача на МПСто или следва да се ангажира отговорността и на ответника за 50% от сумата, дали има причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и случилото се ПТП.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже положителните факти, от които черпи права, а именно:

ИЩЕЦА следва да докаже – вината на ответника поради липса на мантинела на пътя, което е допринесло за процесното ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и платено обезщетение, неизпълнение на законови задължения на ответника да осигури безопасност на пътя с поставяне на мантинела, т.е. да докаже иска си по основание, размер и изискуемост, без да е необходимо да доказва фактите, които не са оспорени от ответника.

ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - своите твърдени и възражения наведени с ОИМ и правоизключващите и правопогасяващите факти, изключващи правата на ищеца по предявения иск, както и да докаже поведението на водача, което е довело до претендираните вреди, съответно, че само водача на МПС-то отговаря за причинените вреди на трети лица.

КЪМ настоящия момент страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения, но не са ангажирали доказателства за следното: