Решение № 104 от 19.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Плевен, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600114 по описа за 2025 година Производство по Глава XXI от НПК.

С Присъда № 10/20.09.2024 година по НОХД № 228/23г., Районен съд – Н. признал подсъдимия Ш. М. М., роден на *** г. в гр. Плевен, обл. Плевен, от с. ***, общ. Н., обл. Плевен, ул. “***“ № 16, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, не женен, не осъждан, ЕГН **********, з а виновен в това, че на 26.05.2023г. в с.***, обл.Плевен, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето, причинил на И. Г. М. от с.с., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за около 3-4 месеца, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода като на основание чл.66,ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда РС-Н. на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия И. Г. М. сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата, държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 400,00 лева,сумата от 98.00лв. – деловодни 1 разноски за вещо лице и 140,40 лв. деловодни разноски по сметка на ОД на МВР-Плевен,както и на пострадалия И. М. - сумата от 1 500лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Ш. М. М.,който я е оспорил чрез защитника си – адвокат Х. К. от АК-Плевен.

В жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи,че първостепенният съд не е изяснил в достатъчна за нуждите на наказателното производство степен мотивите на пострадалия да напусне мястото си в помещението,където всички се забавлявали и да достигне до подсъдимия.Твърди се,че неизяснени в хода на съдебното следствие пред РСН. са останали както възможното въздействие на алкохол или други субстанции върху поведението на пострадалия,така и мотива на същия да търси контакт с въззивния жалбоподател.Оспорват се направените от първостепенният съд фактически изводи като се сочи,че същия превратно е анализирал набраните по делото гласни доказателства като е игнорирал тези от тях,които сочат приложимостта на института по чл.12 от НК.В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и упражняване от въззивната инстанция на правомощията и по чл.336,ал.1,т.3 от НПК.

В съдебното заседание въззивният жалбоподател Ш. М. М. се явява лично и със защитника си – адвокат Х. К. от АК-Плевен и моли съда да бъде оправдан.

Защитникът адвокат Х. К. от АК-Плевен поддържа жалбата като приема,че подзащитния му се е защитавал от непосредствено и противоправно поведение като нанесения от него удар на пострадалия,довел до процесната травма е в отговор на предшестващ удар, инстиктивен е, и провокиран от желанието му да се защити.Алтернативно предлага отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на Ш.М. или връщане на делото за ново разглеждане в случай,че въззивната инстанция установи,че изпълнителното деяние е недостатъчно добре изяснено.

Заинтересованата страна И. Г. М. се явява лично и с повереник адв.З. М. от АК-Плевен,поддържа становището на последния.

Повереникът намира,че РС-Н. правилно е оценил набраните по делото доказателства като е достигнал до верния извод,че деянието не е извършено от подсъдимия Ш. М. при условията на неизбежна отбрана.Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт както в наказателната и част,така и в гражданско-осъдителната такава.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че постановената присъда е правилна, обективна и законосъобразна. Изразява несъгласие със защитната теза и моли да се потвърди присъдата.

Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и допълнително изложените съображения към нея, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание 2 чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба и постъпилите допълнителни съображения, са подадени в срока чл. 319, ал. 1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.

320 от НПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения .

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ш. М. М. е роден на ***г. в гр. Плевен, обл. Плевен, от с.

***, общ. Н., обл. Плевен, ул. “***“ № 16, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, не женен, не осъждан, ЕГН **********.

Вечерта на 26.05.23г., подсъдимия М., пострадалият И. М., свидетелите М.Д.В., Й. В. А., И. Х.в И., Б.В. Г., А.Н.Н., Г.Р.А. и П.Р.А.,както и други, неустановени по делото лица, били на приятелско събиране в помещение, в сградата на кметството на с.***, за което нямало конкретен повод. Всички присъстващи, се били разположили на няколко маси, подредени по - диагонала на заведението, като подсъдимия с неговата компания били седнали в единият му край, а пострадалият с други присъстващи в противоположният му. Към инкриминирания период подсъдимият и свидетеля И. М., поддържали добри взаимоотношения.

Свидетеля И. И., който по време на събирането бил на 12г., и бил наймалък от присъстващите, бил седнал до подсъдимия. По едно време, св.А.Н., ударил приятелски, с ръката си, зад врата подсъдимия, без той да го види, с намерение, да се пошегува с него. Последният си помислил, че това е св.И. И. и го предупредил да не го прави повече, въпреки че последният, отрекъл да го е удрял. След като подсъдимият получил и втори неочакван, удар и пощипване зад врата си, подсъдимият ударил с лакътя си в областта на слънчевият сплит св. И.И., т.к. като той бил убеден, че той се е закачал с него.

Ударът на подсъдимия, разплакал силно, св. И. И.. Пострадалият видял, че св.

И., плаче, станал от стола на който, бил седнал, изправил се и попитал, подсъдимия, който бил на разстояние от около 3-4метра от него, защо е ударил св.И., без причина.Подсъдимият му отвърнал, че това не е негова работа и той ще се разбере със св. И.. Пострадалият продължил да пита настоятелно, подсъдимия защо е ударил св. И. И., искайки да го защити и за това подканил подсъдимия, ако е мъж да се бие с него, а не с децата, като междувременно се отправил от масата на която бил седнал, към другият край на заведението, към масата на която бил седнал подсъдимия, т.к. двамата не спирали да си разменят реплики. В момента в който пострадалият приближил подсъдимият, който е малък човек/джудже/, и се привел над него, последния го ударил с юмрук по лицето.Въпреки удара, който получил в долната си челюст, св.М., се нахвърлил върху подсъдимия, но успял само да му разкъса тениската, т.к. присъстващите ги разтървали. От устата на Св. М., потекла кръв.

3

Подсъдимият останал с другите свидетели в заведението, а св.М. излязъл навън.Седнал на една пейка и си опипал челюстта, защото го боляла и я усещал неестествено. Помислил си че е разместена. По- късно се прибрал вкъщи, но след няколко часа, долната му челюст се подула и отекла.Не могъл да заспи от болка.

На другата сутрин, св.М., позвънил по телефона със сестра си, св.А. Г.а А., която живеела със семейството си в гр.Плевен. Тя дошла заедно със съпруга си и закарали в бърза помощ в Плевен пострадалият М..На 27.05.2023г. същият постъпил в клиника по УНГ, при УМБАЛ „Д-рГ.Странски“ ЕАД гр.Плевен където престоял до 03.06.2023г., с диагноза - счупване на долна челюст. В болничното заведение пострадалият претърпял оперативна интервенция на долната челюст, при която са му били поставени стандартни назъбни шини на долната и горна челюст. Наместване на мандибуларна фрактура, като челюстите са били фиксирани в захапката с помощта на ластици.

Съгласно изготвената СМЕ по писмени данни на пострадалия, е причинено на долната челюст в ляво, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 3-4 месеца, при нормално протичане на оздравителният процес.

Тази фактическа обстановка се приема и от въззивната инстанция с корекцията,че събраните по делото гласни доказателства не установяват пострадалия И. М. да е отправял покана към подсъдимия М. да се бие като „мъж“ с него.

Правилно РС-Н. е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на пострадалия. Обстоятелството,че същия е конституиран като ищец и частен обвинител не е дало в конкретния случай отражение върху достоверността на показанията му.На първо место същите кореспондират със заключението на вещото лице К. по изготвената СМЕ № 83/23г. от която се установява,че счупването на долната челюст на И. Г. в процесния участък е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за три – четири месеца при нормално протичане на оздравителния процес като може да бъде получено по посочения от пострадалия начин – в резултат от тъпа травма или удар с юмрук в челюстта.Този механизъм на увреждане не се оспорва от страните,както същите нямат и резерви към вида на травматично увреждане причинено на пострадалия и продължителността на оздравителновъзстановителния процес.Кореспондираща в тази насока е приобщената по делото медицинска документация и в частност ИЗ №***/2023г. на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен,както и гласните доказателства на които РС-Н. се е позовал в тази насока.

Макар и не по най-прецизният начин РС-Н. е стигнал до правилния краен извод,че не е налице основание за приложение на института по чл.12 от НК и тук аргументите следва да бъдат доразвити и конкретизирани.На първо место пострадалия М. не сочи в показанията си същия да е замахвал към подсъдимия,след като се доближил до неговата маса,като правдоподобно 4 заявява мотива за това си действие – желанието му да защити малолетния свидетел И. И.,който било ударен от подсъдимия без да го провокира,макар и при грешно възприятие в тази насока на въззивния жалбоподател.Практически в отговор на поставения от него въпрос за причините,поради които Ш.М. е ударил И.И. е последвал удар в лицето му с юмрук от подсъдимия.Тези показания на И. М. намират насрещна опора в разпита както на свидетеля Б.

Г.,който категорично сочи,че пострадалия е изискал обяснение от подсъдимия,но не го е удрял преди това,а след това му скъсал тениската, така и в показанията на свидетеля И. И.,разпитан в присъствието на майка си,който категорично сочи удар на подсъдимия с дясната ръка в челюстта на И.М. в отговор на въпроса „…защо ме е ударил…“.Двамата свидетели са били на една маса с подсъдимия,имали са пряка и неограничена възможност да възприемат процесните събития като дават обективна картина на случилото се опровергавайки обясненията на подсъдимия както,че пострадалия е искал да се бие с него извън помещението,в което се били събрали,така и че същия го бил ударил преди това,което провокирало защитната му реакция довела до процесното травматично увреждане.Обстоятелството,че от доказателствата по делото се установява наличието на дребен финансов дълг от страна на подсъдимия към пострадалия и съмнение за съпричастност от страна на подсъдимия в начина,по който лична вещ,собственост на И. М. е излязла в предходен период извън патримониума му сочи само наслагвания,които обаче не са били причината за процесния конфликт,който несъмнено е провокиран от неуместната закачка на свидетеля А. Н. и непремерената физическа грубост на подсъдимия към стоящото до него дете.Показанията на свидетеля Н.,в частта в която същия сочи замахване от страна на пострадалия към подсъдимия без да успее да го удари,т.к. бил спрян от св.Г.А. не само,че са в противоречие с ценените от този съд гласни доказателства,но и се опровергават от показанията на този свидетел,който не сочи да е възпирал пострадалия.Свидетелят Н. е в близки отношения с подсъдимия и това дава отражения и върху достоверността на показанията му като прави впечатление анализа на мотивите,които извлича от субективния прочит,който прави на поведението на пострадалия,за да дефинира защо същия се е отправил към Ш.